Решение № 1017 от 09.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. Пловдив, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330200734 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 22-0435-000403 от 20.10.2022 г., издадено от началник 02 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Н. Д. К. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на издаденото НП. Моли се постановлението да бъде отменено. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя излага съображения за липса на субективна страна на извършеното нарушение, а именно че липсвало надлежно уведомяване на собственика за изтеклата застраховка, а от там и водачът нямало как да знае. В допълнителни писмени мотиви се излагат възражения, че не било описано начинът по който актосъставителя бил установил липсата на застраховка, до коя дата била старата застраховка, поради което не била установена фактическата обстановка, подчертава се че не бил информиран, че МПС няма застраховка, моли се за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Постъпило е писмено становище от въззиваемата страна, с което приема постановлението за съобразено с процесуалния и материалния закон, а наложеното наказание за справедливо. Моли се да бъде потвърдено.

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 04.10.2022 г. жалбоподателят Н. К. управлявал лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № ****, собственост на А. Д. К. (погрешно изписана като К.). Около 15:22 ч. се движил в гр. Пловдив, на ул. Тракия. До № 72 на същото място бил разположен полицейски екип от свид. Х. Д. и И. П., двамата служители на ***. Полицейските служители спрели водача и установили, че към момента на проверката автомобилът бил управляван от жалбоподателя и за него не бил сключен и не действал договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Установява се, че такава застраховка не е имало от 15.05.2022 г., когато към собственика на МПС е било изпратено уведомление. На 06.10.2022 г. бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил.

За установеното нарушение бил съставен АУАН бл. № 743758/04.10.2022 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и жалбоподателя, на когото е връчен и го е подписал без възражения.

С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ глоба в размер на 400 лв. за нарушението посочено в акта.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Тя се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – показанията на Х. Д. – актосъставител, който макар и да не си спомня случая поддържа констатациите в акта и изяснява принципния начин за извършване на проверката и приобщените по делото писмени доказателства, а именно АУАН, справка от гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в информационен масив на Гаранционен фонд, копие на свидетелство за регистрация на МПС, писмо от Гаранционен фонд, ведно с уведомление и актуална справка на сключените договори за ГО, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г и заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. на МВР.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените заповеди, а именно за актосъставителя т . 2.2. вр. с 1.3.3. от заповед № 8121з1632/02.12.2021 г, вр. със заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. на МВР и за АНО – т 3.8. от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.

В този смисъл описаните от процесуалния представител на жалбоподателя обстоятелства, описани като пропуски в АУАН съдът намери за несъставомерни доколкото как е стигнал АНО до правилния извод за липса на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е несъставомерен белег, като и обстоятелствата кога е изтекла същата. В случая единственото съставомерно обстоятелство е дали водачът управлява автомобил който в дадения момент има 2 валидна застраховка, а тези факти са надлежно описани в АУАН и НП.

Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от това си право.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение на МПС със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Посочената норма гласи, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че Н. К. като водач на МПС на 04.10.2022 г. около 15:22 часа в гр. Пловдив, ул. Тракия до № 72 е управлявал лек автомобил марка „Пежо“ модел „207“ с рег. № ****, собственост на А. К., без да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Констатациите в АУАН съответстват на събраните писмени доказателства. След преценка на цялата доказателствена съвкупност не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на нарушението. Еднопосочни в този смисъл са и писмото от Гаранционен фонд, уведомлението от същите до А. К. и справките за МПС от сайта на гаранционен фонд за дата 04.10.2022 и от изпълнителния директор и за подадените данни от застрахователни дружества. От там е видно, че автомобила е бил без валидно сключена застраховка ГО най-малко от 15.05.2022г. до 06.10.2022 г., което опровергават твърденията на процесуалния представител, че била пропусната вноска и застраховка била сключена още на същия ден. Видно от справката от сайта на гаранционен фонд към 04.10.2022 г. водачът е управлявал автомобил без сключена 3 застраховка ГО.

Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на КЗ, като по време на движение с автомобил не е имал сключена и действаща задължителна застраховка.

Същата норма има за цел да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП.

Жалбоподателят след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжна да се осведоми от неговия собственик, дали автомобилът има действаща застраховка Гражданска отговорност. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери предадените му с автомобила документи и в частност стикер за валидна гражданска отговорност и талон за гражданска отговорност и да установи какви данни са вписани досежно валидността й. При видимо изтекла застраховка то следва или да сключи такава или да откаже да управлява автомобила. Още повече жалбоподателя е управлявал автомобила с изтекла застраховка преди около 5 месеца и след като е видно от няколко места че това е така, то е било ясно, че собственика не е изпълнил задължението си по сключване на застраховка и не съществува възможност водачът да не знае и да не е длъжен да се осведоми за този факт. Поради това жалбоподателят е проявила небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл.

7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Независимо, че жалбоподателят не е била собственик на автомобила, а само го е управлявал, същата е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при управление на автомобил без сключена застраховка Граждаска отговорност. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и др. В случая е имало предостатъчно обстоятелства, които да убедят жалбоподателят че извършва нарушение. Срокът на валидност на застраховката гражданска отговорност на МПС е виден от талона за гражданска отговорност, от стикера на предното стъкло който е пред очите на водача и в сайта на Гаранционен фонд, т.е. са били напълно известни и и никакво уведомяване до собственика или от собственика до водача не е било необходимо за да разбере водачът че управлява МПС без валидна застраховка Поради което възражението за липса на знание у водача и липса на валидно уведомяване до собственика се приеха за неоснователни.