Решение № 680 от 19.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. С., 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530102372 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът - твърди в исковата си молба, че при него имало открита партида за имот в -, който бил свързан към водопреносната мрежа, и към който ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за процесния период била ответницата по иска с абонатен № -. Доставената и консумирана питейна вода се отчитала по тази партида от представител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирала. След фактурирането за титуляря на партидата и ответница по иска, възниквало задължение в 30-дневен срок от издаването на фактурата да погасяла задължението си, съгласно общите условия на ВиК оператора, които намирали приложение по отношение на всички потребители. Ако не сторела това изпадала в забава и съответно дължала и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период. Общите условия на ВиК оператора били издадени на основание Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (последно изм., ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г., в сила от 12.12.2014 г.). Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор -, били приети с решение № - г. на Д., публикувани били във -. През целия период количествата доставена питейна вода били начислявани на ответника служебно, по реда на чл. 23, ал. 8, т. 1 от ОУ на ВиК - (при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определяло, както следва: 1. по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател), тъй като имотът бил без поставен индивидуален водомер. В конкретния случай ответницата не била заплатила стойността на доставената и консумирана 1 питейна вода, както и отведената такава, за периода 01.11.2019 - 30.09.2022 г., независимо от възникналото задължение съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК -, които били одобрени с решение № - г. на Д., а именно, потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. В чл. 44 от същите било предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора. Поради това ищецът претендирал, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда. Предвид възникналото задължение предприел действия за събиране на дължимите суми, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и било образувано ЧГД № 12/2023 г. на PC С., по което, въз основа на извлечения от сметки, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, против ответницата, за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода 01.11.2019 - 30.09.2022 г., ведно с дължимата мораторна лихва. В законовоустановения срок по делото било постъпило възражение/наличието на хипотезата на чл. 47, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК/, поради което за ищецът бил налице интерес от предявяване на исковете за установяване на вземането. За периода 01.11.2019 - 30.09.2022 г. доставял питейна вода в недвижимия имот, за който имало открита партида на името на ответницата, и съответно за нея възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не била сторила това в установените с общите условия на ВиК оператора срокове, му дължала следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на главница 1062.23 лева, която представлявала стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.11.2019 - 30.09.2022 г., мораторна лихва върху главницата - 156.62 лева, която била натрупана към дата 02.11.2022 г., или общо сумата от 1218.85 лева. Освен тези суми ответницата му дължала и разноските, които сторил в заповедното производство, които възлизали на 26.20 лева. Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца, сумата от 1062.23 лева за главница от неплатени цени на доставена за периода 01.11.2019 - 30.09.2022 г. питейна вода за водоснабден имот в -, с 156.62 лева мораторни лихви от 31.12.2019 г. до 02.11.2022 г., и законна лихва върху главницата от 05.12.2022 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 12 по описа за 2023 г. на С. районен съд. Претендира за сторените в заповедното и настоящото производства разноски.

Ответницата -, чрез назначеният й от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, заема становище за нередовност на исковата молба и недоказаност на предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 05.12.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 5445 по описа за 2022 г. на -ския районен съд, което е било изпратено по местна подсъдност и образувано в приложеното ч.гр.д. № 12 по описа за 2023 г. на С. районен съд. По същото на 04.01.2023 г. е издадена исканата заповед, която е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни по чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК, а ищецът е предявил на 11.05.2023 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, процесните искове пред -ския районен съд, които са изпратени по места подсъдност на настоящия съд и се смятат предявени на 05.12.2022 г., когато е подал заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение срещу ответницата (чл. 422, ал. 1 ГПК).

От представените от пълномощника на ищеца с исковата му молба и неоспорени от особения представител на ответницата фактури се установява, че за исковия период ответницата е била потребител на доставяните от ищеца ВиК услуги за водоснабдения имот - -, на -, и като такава е имала открита при него партида с № - за същия период за доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода до и от този имот (л. 7-41 от гр.д. № 1998/2023 г. на С.). При това положение, доколкото такъв потребител на ВиК услуги може да бъде собственик или притежател на друго вещно право на строеж или ползване върху такъв имот (чл. 3, ал. 1 Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), то и в случая следва да се приеме, че страните са сключили при влезлите в сила и действащи от 05.10.2014 г., публично известни, общи условия на ищеца за предоставяне на ВиК услуги на потребителите му, приети с решение № - г. на Д. (които макар и ищецът да не представи по делото, са представени по приложеното заповедно ч.г.д. № 5445/2022 г. на С., л. 8-12 от същото) - договор за предоставяне на ВиК услуги, по силата на който ищецът се задължил да доставя на ответницата питейна и отвежда и пречиства канална вода до и от този й (собствен/ползван) имот, за което й открил по нейно искане/заявление по чл. 59, ал. 2 ОУ партида с № -, а тя се задължила да му плаща ежемесечно цената им в 30-дневен срок от датата на фактурирането им (чл. 5, т. 6, във вр. с чл. 33 и чл. 7, т. 1 от общите условия, при които е сключен този договор). При това положение, въпреки неоснователните възражения и доводи за противното на особения представител на ответницата в отговора му, е без правно значение за изхода на делото, дали този водоснабден имот е останал собствен на/ползван от ответницата през целия исков период от 01.11.2019 г. до 30.09.2022 г. на действието на сключения между страните горепосочен договор за предоставяне на ВиК услуги до същия имот, защото по делото няма данни ответницата да е изпълнила задължението си по чл. 61, ал. 1 от задължителните и за нея, съгласно чл. 8, ал. 4, изр. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и 3 канализационните системи - общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ищеца, и да е подала до него заявление за закриване на тази й партида в 30-дневен срок от промяна в собствеността/ползването на този й водоснабден имот. А според чл. 63 и чл. 64 от същите общи условия – само при подадено такова заявление и заплащане от нея на извършените до този момент ВиК услуги, се прекратяват договорните отношения между страните за извършването им. А до прекратяването им е на ответницата облигационното задължение да плати на ищеца цената им - не само съгласно чл. 64, ал. 1 от общите условия, но и съгласно чл. 9а от посочената Наредба № 4/14.09.2004 г. Едно друго разрешение би означавало да се приеме, че неизплатените в случая от ответницата цени за извършените от ищеца ВиК услуги до водоснабдения й имот по сключения между тях и непрекратен през целия исков период от 01.11.2019 г. до 30.09.2022 г. горепосочен договор за предоставянето им при посочените общи условия, макар да имат чисто облигационен характер, следват вещта (водоснабдения имот) при прехвърлянето й (му). А е известно, че само вещните права следват вещта. Всички останали свързани с нея права и задължения (включително облигационните) трябва да бъдат изрично прехвърлени по предвидения в чл. 99 и чл. 102 ЗЗД ред - с договор за цесия/заместване в дълг (в този смисъл ТР 37/1984 г. на ОСГК, Р 5091958-III г.о. и Р 223-1997-5 чл. с-в на ВКС).

Поради това е без правно значение и в случая за изхода на делото, дали ответницата е останала през целия исков период собственик/ползвател на водоснабдения имот, защото в същото няма данни да е уведомила ищеца за това и да е бил прекратен на това основание договора им за предоставяне на ВиК услуги до същия й имот при публично известните горепосочени общи условия. Поради това за съществуването на вземанията на ищеца/задълженията на ответницата за плащането им за исковия период, е без правно значение собствеността/ползването му, след като за същия период няма данни да е прекратяван сключения от страните договор за предоставянето им. Поради това цените им с мораторните лихви за забава в плащането им дължи именно ответницата, която го е сключила с ищеца при горепосочените общи условия (чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи).

От същите представени от ищеца с исковата му молба и неоспорени от особеният представител на ответницата фактури се установява още, че за исковия период от 01.11.2019 г. до 30.09.2022 г., ответницата има служебно начислени й от ищеца на основание чл. 25, ал.

8 от ОУ, тъй като, видно от същите фактури - няма монтиран индивидуален водомер - ВиК услуги за доставена питейна и отведена и пречистена канална вода до и от този й имот, в общ размер на 1062.23 лева (л. 7-41 от гр.д. № 1998/2023 г. на С.). Последните ответницата е следвало да му плати съгласно чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 и 2 от общите условия - най-късно на 30-тият ден от издаване на съответната фактура. Въпреки това по делото няма данни същата да му е платила тези цени до приключване на съдебното дирене по делото, въпреки, че е нейна тук тежестта да представи такива доказателства (чл. 154, ал. 1 ГПК).