Определение № 11 от 08.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Бургас, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Светослав Здр. Маринчев като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20252100201657 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.

70 от НК и е образувано по молба от осъдения И. А. Ю. с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца, наложено по НОХД № 956 от 2023 г. на PC-Сливен, в сила от 28.03.2024 г. за престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК.

Представителят на началника на Затвора – Бургас изразява становище, че молбата на осъдения Ю. за условно предсрочно освобождаване е неоснователна и предлага същата да не бъде уважавана.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване и пледира същата да не бъде уважена.

Служебният защитник на осъдения Ю. – адв. Антоанета Гинева от АК – Бургас заявява позиция, че са налице всички предпоставки по чл. 70, ал.

1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване, поради което и пледира молбата на подзащитния й да бъде уважена. Застъпва, че доверителят й е изтърпял необходимата част от наказанието и е дал доказателства за своето поправяне и превъзпитаване.

Осъденият И. Ю. моли за уважаване на молбата за условно 1 предсрочно освобождаване. Допълва, че има осигурена работа и квартира след излизане от Затвора, както и че най-малкото му дете се нуждае от медицински грижи.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:

Осъденият И. А. Ю. с ЕГН: ********** е роден на ******* г. в гр.

*****. Той е ****, ***** гражданин, с ***** образование (слабо грамотен).

По негови данни е баща на три деца. Ю. е без определена професия и без постоянна трудова ангажираност, като преди постъпване в Затвора е работил епизодично като общ работник. В миналото е осъждан за престъпления по чл.

191, чл. 194, чл. 195, чл. 249 от НК, като престъпната му деятелност дебютира още като непълнолетен. За ВТОРИ път търпи ефективно наказание „Лишаване от свобода“.

По НОХД № 956 от 2023 г. на PC-Сливен, в сила от 28.03.2024 г. за престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК на Ю. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца, което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим, което в последствие е групирано с друго осъждане. Ю. постъпил в приемно отделение на Затвор Бургас на 20.07.2023 г. На 10.08.2023 г. бил разпределен да търпи наказанието си в ЗО „Дебелт“. На 24.10.2023 г. бил преместен в шеста група на Затвор Бургас, където полагал доброволен труд. От края на месец декември 2023 г. бил назначен на платен труд към бригада „Пластмаси“. Положителните промени в поведението на л. св. Ю. били отчетени, поради което със Заповед БС № 76/20.12.2024 г. на началника на Затвор Бургас режимът на лишения от свобода бил заменен от „строг“ на „общ“, а със Заповед БС № 46/01.08.2025 г. бил преместен в затворническо общежитие от открит тип. На 19.08.2024 г. бил настанен в ЗО „Житарово“. Периодът на адаптация в общежитието преминал нормално, като от 25.08.2025 г. Ю. е трудово ангажиран на доброволен труд на РО „Район“ при ЗО „Житарово“, а от 15.09.2025 г. работи на платен труд на ВРО „Дени лайтинг“. Не се е включвал в другите пенитенциарни дейности в общежитието.

Награждаван е със Заповед № 519/07.05.2025 г. - „Писмена похвала“.

Не е наказван.

2

Първоначалната оценка на риска от рецидив на Ю. била в горните граници - 87 точки. Проблемните зони с най - големи нужди от въздействие били: „отношение към правонарушението“, „управление на финансите и доходи“, „начин на живот и обкръжение“, „злоупотреба с наркотици“ и „умения за мислене“.

Целите и задачите на първоначалното индивидуално планиране били:

Формиране на положителни нагласи в поведението. Повишаване на чувството за лична отговорност. Осъзнаване на факторите допринесли за криминалното му поведение. Осъзнаване на личните действия и собствен принос за тях;

Осмисляне на действията и последствията след употребата на ПАВ.

Осъзнаване на риска и вредите от употребата на ПАВ;

Формиране на адекватни способности за обществено приемливо мислене. Формиране на умения за конструктивно решаване на проблемите.

Осъзнаване на последствията. Разбиране на вижданията на другите.

Рискът от вреди за обществото е бил определен като среден, за персонала в затвора, към останалите лишени от свобода и към него самия нисък.

В първоначалния етап на изпълнение на присъдата лишеният от свобода Ю. демонстрирал готовност да се съобразява с препоръчаните форми на корекционно въздействие, с цел преодоляване на съществуващите дефицити, констатирани в оценката му.

При изготвената ВТОРА оценка на риска от рецидив на Ю. била отчетена положителна промяна на стойностите от 87 точки на 83 точки в следните проблемни зони: „отношение към правонарушението“, „взаимоотношения“, „трудова заетост“, „начин на живот и обкръжение“.

Отчетено било слабо повишение в зоната „емоционални проблеми“, предвид девиантните прояви като непълнолетен и в зоната „междуличностни проблеми“ поради трудности в адаптацията в условията на закрит тип пенитенциарно заведение. Рискът от вреди продължавал да бъде среден за обществото.

При изготвената ТРЕТА оценка на риска от рецидив и вреди било отчетено слабо понижение на стойностите от 83 точки на 80 точки в зоните:

„отношение към правонарушението“, „трудова заетост“ и „умения за мислене“. Рискът от вреди оставал без промяна.

При изготвената ЧЕТВЪРТА оценка на риска от рецидив и вреди (във връзка с молба за преместване в затворническо общежитие от открит тип) било отчетено понижение в стойностите от 80 точки на 71 точки в зоните:

„отношение към правонарушението“, „жилищно устройване“, „управление на финансите и доходи“, „начин на живот и обкръжение“, „злоупотреба с наркотици“, „междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“. Ю. приемал ограниченията върху личната му свобода и размера на присъдата, имал положително отношение към трудовия процес, успявал да се справи със средствата, с които разполага, не проявявал рисково и деструктивно 3 поведение, бил напълно адаптиран в условията на МЛС и отчасти осъзнавал последствията от своите действия. Рискът от вреди след освобождаване от затвора продължавал да бъде среден за обществото, за персонала в затвора, за другите лишени от свобода и към самия него - нисък.

Настоящата ПЕТА оценка на риска от рецидив, изготвена във връзка с молба за условно предсрочно освобождаване на осъдения Ю., отново е в средни стойности — 69 точки. При нейното изготвяне е отчетена слаба положителна промяна на стойностите в следните зони:

„отношение към правонарушението“ - за разлика от постъпването си в затвора, когато лишеният от свобода Ю. не осъзнавал факторите за криминалното си поведение, то през изминалия период, вследствие на индивидуалната работа с него се наблюдават положителни промени, като той разбира отчасти факторите допринесли за извършените деяния и приема размера на присъдата си. Продължава обаче да не приема отговорността за извършените престъпления. Оправдава се с обстоятелствата и обкръжението си. Отчитат се криминални нагласи;

„умения за мислене“ - Ю. търси решения на своите проблеми, но действа прибързано и поради това не намира ефективни и адекватни решения за тях. Продължава да не осъзнава изцяло последствията от своите действия.

Рискът от вреди за обществото продължава да бъде среден, като след освобождаване от затвора би се повишил, ако Ю. не започне работа, както и при липса на доходи и злоупотреба с ПАВ.

Проблемните зони, изтъкнати в оценката, в които индивидуалнокорекционната дейност с осъдения Ю. следва да продължи са: „отношение към правонарушението“, „злоупотреба с наркотици“ и „умения за мислене“.

В заключение затворническата администрация е посочила, че през периода на оценяването в поведението на лишения от свобода Ю. е налице положителна промяна, но в недостатъчна степен. Той разбира отчасти факторите за криминалното си поведение, но продължава да не осъзнава последствията от своите действия и да не намира адекватно решение на проблемите, които има. На този фон - прогнозата за поведение на личността в условията на свобода е по-скоро неблагоприятна, тъй като лишеният от свобода И. Ю. продължава да не приема отговорността за криминалното си поведение и да не осъзнава изцяло факторите допринесли за него.

Продължава и да среща трудности при разпознаване на проблемите, които има, съответно да търси ефективни решения за тях, както и да не осъзнава последствията от своите действия. Рискът от вреди е среден за обществото и не търпи промяна от началото на изтърпяване на наказанието.

По мнение на затворническата администрация - целите, заложени в плана на присъдата, към момента не са изпълнени в достатъчна степен, доколкото не е налице трайна положителна промяна. Въпреки демонстрираното от Ю. положително поведение в условията на МЛС, същия не приема изцяло отговорността за собственото си криминално поведение и не 4 разбира напълно мотивите довели до това криминално поведение. С оглед на това и затворническата администрация е дала отрицателно становище за условно предсрочно освобождаване на Ю., заявявайки, че корекционната дейност спрямо него би следвало да продължи за изграждане на устойчиви във времето нагласи за водене на законосъобразен начин на живот и изграждане на способности за вземане на своевременни адекватни решения в житейски ситуации.

С оглед на така установените фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че за осъдения Ю. не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.

Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 (в условията на опасен рецидив) от наложеното му наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода, доколкото към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 08.01.2026 г. от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ осъденият е изтърпял фактически 2 години и 5 месеца и 19 дни; от работа – 6 месеца и 23 дни и 5 дни от арест, или всичко - 3 години и 17 дни, с остатък за изтърпяване от 3 месеца и 13 дни.

При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се направи извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения Ю., които да сочат, че той окончателно се е превъзпитал и поправил, поради което и продължаване на корекционната работа с него не се налага.

В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) от НПК са регламентирани неизчерпателно обстоятелствата, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения, сред които са - доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението 5 на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС № 8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.