Решение № 2314 от 09.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2314 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110144895 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от ЗАД "АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *** против ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК ***, иск с пр. осн. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1269,69 лева - регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, образувано по образувана (щета) № ***, ведно със законна лихва от 29.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 486,94 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 29.08.2022 г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 30.08.2021 г. около 21:37 ч. в гр. София, на ул.

„**“, е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП). Твърди се, че водачът на лек автомобил марка „Киа“, модел „Карнивал“, с рег. № *** - С. Т., виновно е предизвикал ПТП, като поради неспазване на необходимата дистанция не е успял да спре и се е ударил в движещия се пред него лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ G L E 350“, с рег. № ***. За произшествието е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 30.08.2021 г.

Към датата на ПТП увреденият автомобил „Мерцедес“ е имал валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество ЗАД „Армеец“ АД. Виновният за ПТП автомобил „Киа“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

В изпълнение на задълженията си по застрахователния договор, ищецът е образувал ликвидационна преписка (щета) № *** и след извършен оглед и 1 ремонт на увредения автомобил в доверен сервиз, е изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 2 569,38 лева, по издадена фактура № **/06.12.2021г.

На основание чл. 411 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на своя застрахован и е предявил регресна претенция към ответника като застраховател по „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Ответното дружество е уведомено с писмо, връчено на 17.01.2022 г. В законоустановения срок ответникът е удовлетворил претенцията само частично, като на 09.02.2022 г. е заплатил сумата от 1299,69 лева, поради което остава дължима разлика в размер на 1269,69 лева. Поради частичното плащане за ищеца е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Ответникът извън срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с която оспорва претенцията по основание и размер.

Ответникът твърди, че е изпълнил изцяло задължението си към ищеца, като е заплатил сумата от 1 299,69 лева. Посочва, че при определяне на обезщетението е отчел виновно поведение и на водача на увредения автомобил „Мерцедес“ в размер на 50%. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, претендираната сума е намалена съобразно отчетения процент на съпричиняване.

Оспорва се механизмът на ПТП, описан в исковата молба и в двустранния констативен протокол, като се твърди, че констатациите в протокола не отговарят на действителните факти. Прави се възражение за съпричиняване, като се твърди, че водачът на автомобил „Мерцедес“ е допринесъл в значителна степен за настъпването на ПТП, като е предприел внезапно спиране без необходимост, не е подал светлинен сигнал или не е осигурил достатъчно място за извършване на маневра. Счита се, че именно тези неправомерни действия са причина или са допринесли за инцидента, като за водача на л.а. „Киа“ не е имало възможност да го избегне.

Оспорва се причинно-следствената връзка между описания механизъм на ПТП и всички претендирани вреди в цялост. Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение като завишен

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното от фактическа страна:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на 2 договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.

С доклада по делото са отделени като безспорни обстоятелствата относно наличието на валиден договор за застраховка „Каско“ между собственика на л.а. „Мерцедес“, модел „GLE 350“, рег. № *** и ищеца ЗАД „Армеец“ АД към датата на събитието - 30.08.2021 г., както и н аличието на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на л.а. „Киа“, модел „Карнивал“, рег. № *** и ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД към датата на събитието. Безспорно е между страните, че на 30.08.2021 г. е настъпило ПТП между посочените два автомобила в гр.София, както и, че ищцовото дружество е и зплатило застрахователно обезщетение в размер на 2 569,38 лева, като ответникът е извършил частично плащане към ищеца по предявената регресна претенция в размер на 1 299,69 лева

От представения по делото Двустранен констативен протокол се установява по безспорен начин фактическата обстановка на настъпилото на 30.08.2021 г. в 21:37 ч. пътнотранспортно произшествие в гр. София, на кръстовището между ул. „**“ и бул. „Витоша“.

Документът идентифицира участниците в инцидента: лек автомобил „Киа Карнивал“ с рег. № ***, управляван от С. Т. (посочен като „Превозно средство А“), и лек автомобил „Мерцедес ***“ с рег. № ***, управляван от М.

В. (посочен като „Превозно средство Б“).

Относно механизма на ПТП, в протокола е фиксирано чрез отметки, че автомобилът „Киа“ е реализирал удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента (т. 8), като и двата автомобила са извършвали маневра „завиване наляво“ (т. 13). В резултат на удара са описани видими материални щети: за „Киа“ – счупена броня, парктроник и фар в предната лява част, а за „Мерцедес“ – увреждания по задната броня и парктроника в задната лява част. От протокола се установява и че водачът на л.а. „Киа“ е признал вината си за настъпилото ПТП.

За изясняване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП и наличието на съпричиняване, съдът събра гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. В. Т. (водач на л.а. автомобил „Киа“). Свидетелят заявява, се е движел по бул. „Витоша“ в лявата лента за ляв завой. Пред него се е намирал процесният черен автомобил („Мерцедес“). При светване на зелен светофар за ляв завой, автомобилите са потеглили. Свидетелят твърди, че колата пред него е спряла рязко, въпреки че за тяхната секция е светел зелен сигнал, вероятно обърквайки се от червения сигнал на пешеходния светофар. Свидетелят признава, че не успял да прецени и ударил в задната частна л.а. Мерцедес.

Свидетелят посочва, че лекият автомобил се намирал на около метър пред него когато спрял, като допълва, че имало необходима дистанция между двата 3 автомобила.

По делото е прието заключение на Съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), изготвено от вещото лице С. С.. Вещото лице установява следния механизъм на ПТП:

На 30.08.2021 г. в 21:37 часа в гр.София, на кръстовището образувано от пресичането на ул.** с бул. Витоша, водачът на МПС Киа Карнивал с рег.№ ***, в процес на застигане с предната габаритна част на автомобила реализира удар в задната част на попътно движещия се пред него и иизвършващ маневра на ляв завой МПС Мерцедес ***d, рег.№ ***, който е спрял в района на кръстовището.

Експертизата потвърждава причинно-следствената връзка между ПТП и уврежданията по задната броня, парктроника и ауспуховата система на „Мерцедес“-а. Относно предотвратимостта на удара, вещото лице заключава, че ударът е бил предотвратим за водача на „Киа“, „при условие, че автомобилът е отстоявал на по-голяма дистанция“. Относно размера на щетите, вещото лице е дало два варианта на оценка:

1. По средни пазарни цени към датата на ПТП: 2 342,71 лева.

2. По цени в официален сервиз на марката: 2 569,38 лева.

Съдът цени заключението на вещото лице доколкото същото е изготвено въз основа на целия доказателствен материал събран по делото, включително приетите писмени доказателства, представени от ищеца и ответника както и от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателствени средства.

При определяне на действителната стойност на вредите, съдът възприема варианта по средни пазарни цени (2 342,71 лв.), доколкото по делото не са представени доказателства, че увреденият автомобил е бил в гаранционен срок към датата на събитието, което би обосновало необходимост от ремонт в официален сервиз.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 411 КЗ.

Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди /решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., II т.о., ТК /.

4

Съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание. Налице са елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – деяние, вреда, причинна връзка и вина.

Безспорно се установи, че водачът на л.а. „Киа“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, задължаващ водача да се движи на такава дистанция от движещото се пред него пътно превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Нарушението е в пряка причинна връзка с настъпилия удар в задната част на л.а. „Мерцедес“.

По отношение на неговия размер, от прието заключение на съдебноавтотехническа експертиза, се установи, че стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил Мерцедес ***d, рег.№ ***, изчислена на база средни пазарни цени възлиза в размер на 2 342,71 лв., доколкото по делото не са представени доказателства, че увреденият автомобил е бил в гаранционен срок към датата на събитието, което би обосновало необходимост от ремонт в официален сервиз.

Налице са предпоставките за разглеждане на възражението за съпричиняване на вредонония резултат по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на водачът на Мерцедес ***d, рег.№ ***, който според ответника е предприел внезапно спиране без необходимост, не е подал светлинен сигнал или не е осигурил достатъчно място за извършване на маневра.

В гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, съпричиняването подлежи на изрично доказване. Настоящата съдебна инстанция намира, че възражението за съпричиняване е направено в преклузивния срок, същото следва да бъде разгледано. Съгласно задължителната и трайно установилата се съдебна практика, обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известни на настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.

№ 35/2009 г. на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от 26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от 29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№ 2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн.др., за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение между приноса на пострадалия за възникване на самото пътно – транспортно 5 произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е налице принос на увредения към настъпване на увреждането, е необходимо извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно да е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. За определяне обаче степента на съпричиняване освен изясняване на механизма на процесното пътно произшествие, съдът следва да съпостави в достатъчна степен поведението на всеки един от участниците в същото.