Решение № 258 от 08.05.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Ямбол, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20262330100797 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба от Д. Д. Д., с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие против Д. Д. Д..

Молителят твърди, че ответникът е негов син, който на 02.04.2026 г. му е нанесъл побой, след което напуснал съвместно обитаваното жилище и в момента е с неизвестен адрес. На 06.04.2026 г. осъмнали с нарязани гуми на всички автомобили, което било документирано от полицията. Молителят твърди, че се страхува за своя живот и здравето си и тези на семейството. Твърди, че и в миналото ответникът е имал такива прояви – викове, тръшкане на предмети, рушене на врати, стени, прозорци. Иска от съда да ограничи достъпа на ответника до неговото жилище и автомобилите.

Молителят, редовно призован, се явява в съдебно заседание като по същество поддържа подадената молба и заявява, че не иска ответника да прави така, да не го приближава, да не идва до в къщи и там където живеят и на „*******“, да не пипа колите.

Ответникът редовно призован се явява лично, като по същество прави признание, че е ударил ищеца с един юмрук в главата, както и че го е захапал за пръста, но те започнали да го малтретират. Ищецът го хванал за гушата и му ударил главата в стената. Сочи че една от колите за които се твърди за спукани гуми била негова, спукал ги защото те не му давали колата. Оказало се в един момент че го изхвърлят на улицата и му вземат колата. Тази заповед му ограничавала живота. Искал да си вземе колата за да живее в еня, искал да си вземе и багаж, от месец бил на улицата.

Съдът, като взе предвид твърденията на молителката и събраните по делото 1 доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

За доказване на твърденията си молителят представя Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с която декларира, че е подложен със съпругата си на системен тормоз, физически и психически, и увреждане ан имуществото им, движимо и недвижимо, от сина му Д. Д. Д..

Нанесъл му побой на 02.04.2026 год.

Видно от служебно изготвените от съда справки за ъсдимост, страните по делото не са осъждани.

Видно от материалите съдържащи де преписка рег.№ *******/2026 год. по описа на РУ Я., приложени към делото, че действително на 06.04.2026 год. е бил подаден сигнал от лицата Д. П. А. и Д. Д. Д. за нарязани автомобилни гуми на ул*******.

Видно от приложеното по делото уведомително писмо, страните не се водят на психиатричен отчет в „*******- Я.“ ЕООД.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел лицето Е. Н. Д. /съпруга на ищеца и майка на ответника/, видно от показанията на която синът и ударил ищеца и след това му захапал пръста. Ударил го юмруци в лицето, в тялото.

Това станало на 02.04.2026 год.. По принцип всичката разправия станала, защото той вечерта и през нощта постоянно крещял. Баща му влезнал да му направи забележка да не крещи, и той започнал да крещи на него и да посяга да го удря. Викал на баща си – махай се от тука, какво право има да влизаш. На следващия ден били пробити гумите, на служебната кола, на колата на брат му, и те подали оплаквания.

С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от и срещу процесуално легитимирани лица по смисъла на чл.3, т.5 ЗЗДН, а разгледана по същество искането на молителят е основателно, на следните съображения:

Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.5 ЗЗДН.

Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от 2 страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3 ЗЗДН формална доказателствена сила, представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която доказателствена сила се подкрепя както от събраните гласни доказателства, така и от писмените такива съдържащи се по преписка рег.№ *******/2026 год. по описа на РУ Я..

По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.

Съдът намери за безспорно установено по делото, че на 02.04.2026 год., ответникът е извършил действия срещу телесната неприкосновеност и интегритет на ищеца – негов баща, като го е удрял и захапал за пръста, както и че на 06.04.2026 год. е увредил превозни средства лични и служебни ползвани от него, членове на семейството и близки на ищеца, като е спукал извършен от страна на ответника спрямо ищеца акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.

С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице – Д.

Д. Д., като по отношение извършителят на домашно насилие – Д. Д. Д., следва да бъдат наложени следните мерки: по чл. 5, ал. 1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие; чл.5, ал.1, т.3 - забрана за извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от девет месеца и по т.4 – забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от девет месеца.

Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.3 и 4 ЗЗДН, съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на домашно насилие и след оценка на риска – чл.15, ал.4 ЗЗДН.

Съдът като извърши оценка на риска като при задени степен на риска по методика определена в ППЗЗДН, съответно - „нисък риск“, „среден риск“ и „висок риск“, в конкретния случай съдът установи среден риск“, т.е. на лице са индикации за наличие на вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице, както и че пострадалото лице има активни и относително сигурни ресурси за справяне с насилието.

Ето защо като съобрази характера и интензитета на извършеното от ответника насилие, начина и времето на извършване, вероятността от бъдещо посегателство, с оглед профила на извършителя установяващ се при извършената оценка на риска и събраните гласни и писмени доказателства, съдът намери, че така определени като вид и обем мерки са нужни и достатъчни за да изпълнят целите си, а имено защита на пострадалото лице.

В тази връзка, следва да се посочи, че мерките по чл.5, ал.1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане 3 възможността за извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия и мотивиране на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на последиците за последното от акта на насилие.

С оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗЗДН, следва да бъде приспаднат срока на действие на мерките по издадената в производството заповед за незабавна защита № 18/07.04.2026 год., като се постанови, че срока на постановените от съда мерки е девет месеца считано от 07.04.2026 год.

На основание чл.15, ал.8 ЗЗДН на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.

При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Я. дължимата държавна такса в размер на 12.78 евро.

При този изход на делото молителят има право на разноски, но такива не са заявени от него, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното и на основание чл.15, ал.7 ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

УВАЖАВА молбата на Д. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Я., ******* и на основание чл.15, ал.8 ЗЗДН ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА за извършен спрямо него на 02.04.2026 год. и 06.04.2026 год. в гр.Я., акт на домашно насилие срещу Д. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., *******, като налага следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА Д. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ******* ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Д. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Я., *******.

ЗАБРАНЯВА на Д. Д. Д. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА Д. Д. Д. с ЕГН * * * * * * * * * * , ОБИТАВАНОТО

ОТ

НЕГО

ЖИЛИЩЕ,

МЕСТОРАБОТА,

ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕГО МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ НА

РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 100 МЕТРА - за срок от 9 /девет/ месеца, считано от 07.04.2026 год.

ЗАБРАНЯВА на Д. Д. Д. с ЕГН ********** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с Д.

Д. Д. с ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация - за срок от 9 /девет/ месеца, считано от 07.04.2026 год.

Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се предупреди за последиците по чл.21, ал.4 Д. Д. Д. с ЕГН **********, в случай на неизпълнението и.

4

ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, Д. Д. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 12,78 евро – държавна такса по делото.

Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото.

КОПИЕ от Решението и Заповедта да се изпратят на РУ Я..

Решението подлежи на обжалване от страните в 7-дневен срок считано от 08.05.2026 год. пред Окръжен съд Ямбол.

Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5