Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3056 от 16.06.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9575/2024
Вид
Решение № 3056
Подписан
16.06.2025
В сила
15.07.2025
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3056 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330109575 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, образувано е по искова молба, постъпила от Й. Р. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** чрез адв. М. срещу ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д. Н. за прогласяване нищожността на клаузите на договора за кредит *** от *** г., на основание чл. 22 от ЗПК, евентуално на клаузата по чл. 5 предвиждаща обезпечение с поръчителство на „Фератум Банк“ като противоречаща на ЗЗП.

Притендира разноски.

В хода на производството са предявени обективносъединени насрещни искове по чл. 79, в. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД против Й. Р. Р. за присъждане на сума от 790,01 лв.-главница по договор за заем, ведно със законната лихва от предявяване на иска-26.07.2024 г. до окончателното плащане

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на *** г. за сума от 2000 лв.; със срок от 12 месеца. Лихвата е 460 лв.

ГЛП е 23 %, а ГПР 49,11%. Съдържа се клауза за поръчителство –чл. 5, срещу възнаграждение от 1900 лв. Договорът е недействителен поради нарушение на ЗПК-чл. 22. Не е посочена методика на определяне на ГПР. Липсва информация за прилагане на лихвения процент. Не се дължи възнаграждение за поръчителството.

1

В предоставения срок за отговор и насрещната искова молба ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и предаване на заемната сума. Отрича нарушенията на ЗПК.

В отговора по насрещната искова молба се твърди нищожност на договора.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- договор за кредит от *** от *** г. и договор за гаранция от същата дата е видно, че на *** г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответното дружество на ищеца на заемна сума от 2000 лв. за срок от 12 месеца при ГЛП 23 % и ГПР 49,11 %. Дължимата лихва е 460 лв. Общия размер на задължението е 2460 лв.

В чл. 5 от договора е предвидено представяне на обезпечение под формата на поръчителство от конкретно дружество-Multitude Bank. В деня на сключване на договора е сключен и такъв за гаранция с посоченото от кредитора трето лице, по който заемополучателя е поел задължение за заплащане на възнаграждение на гаранта от 1900 лв., която е дължима на 12 вноски.

От представената справка от ответното дружество е видно, че ищеца е заплатил по договора сума от 1209,99 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за 2 недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,11 %, а възнаградителната лихва23%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по, какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно, какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите 3 аргументи на страните.

Доколкото другият иск е предявен в условията на евентуалност, само при отхвърляне на главния иск, при несбъдване на това процесуално условие, по него не се дължи произнасяне от съда.

По отношение предявените насрещни искове съдът за осъждане длъжника да заплати на кредитора суми за главница и лихва за забава на основание сключен договор за заем, съдът намира, че съобразно изложените аргументи за недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК исковете за заплащане на притендираните вземания на това основание се явяват лишени от такова и следва да се отхвърлят.

Предвид изхода на делото на ищеца по главния иск се дължат разноски в размер от 98,40 лв. за държавна такса.

Доколкото ищеца, образувал производството, е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. М., следва да се определи едно общо възнаграждение в размер от 400 лв. по предявения чрез него иск и насрещния такъв. По отношение притендирания ДДС съдът намира, че не следва да присъжда отделна сума за дължим от адвоката ДДС, тъй като съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване на този данък. Определянето на дължимия ДДС за извършената от адвоката в полза на доверителя му услуга следва да се осъществи от самия него при фактуриране на услугата.

На ответника не се дължат разноски.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен сключеният между Й. Р. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д. Н. договора за кредит № *** от *** г., на основание чл. 22 от ЗПК.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, 4 бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д. Н. против Й.

Р. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** искове за осъждане Й. Р. Р. да заплати на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД сума от 790,01 лв.(седемстотин и деветдесет лева и 01 ст.)-главница по договор за заем № *** от *** г., ведно със законната лихва от предявяване на иска-26.07.2024 г. до окончателното плащане

ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д. Н. да заплати на Й. Р. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 98,40 лв.(деветдесет и осем лева и 40 ст.) за разноски за производството.

ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к Младост 3, бул. Ал. Малинов № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20 представлявано от Д. Н. да заплати на адвокат Д. В.

М., с адрес: ***, сумата от 400 (четиристотин) л е в а за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата..

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5