Решение № 292 от 27.04.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Г. Ст. Мулешков при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело № 20231800500016 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 154 от 25.11.2022 г. по гр. д. № 378/2022 г. по описа на РС – гр. Ботевград П. н. Р.Б. е осъдена на основание на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) да заплати на М. В. Д. сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, стрес, срам и унижение, както в личен, така и в професионален и обществен план, посегателство върху чест, достойнство и добро име, отрицателни емоции, включително злепоставяне пред близките й и обкръжаващата я социална и професионална среда, вследствие на неправомерни действия на Прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение спрямо нея, както в досъдебното производство, така и в образуваните в последствие въз основа на него съдебни производства пред съдебни инстанции, продължило до 03.12.2020 г., когато е била оправдана с Решение № 298 от 03.12.2020 г. по н. д. № 787/2020 г. по описа на САС, влязло в сила на 03.12.2020 г., включващо и 24-часово 1 задържане на 12.08.2018 г. по ЗМВР, извършена криминалистична регистрация и вписано като влязло в сила осъждане и наложено наказание в свидетелство за съдимост относно това й осъждане, както да заплати и сумата от общо 4 200 лв., представляваща претърпени от нея имуществени вреди, изразяващи се в сторените разноски и платена глоба в наказателното производство, а именно: сумата от 1 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение по н.о.х.д. № 105/2019 г. по описа на РС - Ботевград; сумата от 1 900 лв. за платено адвокатско възнаграждение по в.н.о.х.д. № 621/2019 г. по описа на ОС - София; сумата от 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение по н. д. № 787/2020г. по описа на САС; сумата от 200 лв. за заплатена глоба по н.о.х.д. № 105/2019 г. по описа на РС - Ботевград, ведно със законната лихва върху горните суми -главници, считано от 03.12.2020 г. - датата на влизане в сила оправдателното решение по н.д. № 787/2020 г. по описа на САС - до датата на окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 640 лв. за направените разноски по делото пред районния съд. С решението искът за неимуществени вреди е отвхърлен за сумата над 3 000 лв. до пълния предявен размер от 6000 лева.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство само в частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен, с оплаквания за неправилност. Твърди се, че настъпването на тези вреди било недоказано, а при условията на евентуалност се поддържа, че районният присъдил завишен размер на обезщетението.

За задържането на ищцата по ЗМВР и криминалистическата й регистрация П. н. Р. Б. отговорност не носела, тъй като това задържане, а и регистрацията, били извън контрола й.

В частта, в която искът за имуществени вреди е уважен, както и в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен, решението е влязло в сила като необжалвано.

Ищцата оспорва въззивната жалба.

Софийският окръжен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.

На 12.08.2018 г. било образувано досъдебно производство № 408/2018 г. по описа на РУП – Ботевград за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1НК. На същата дата ищцата М. В. Д. била задържана за срок от 24 часа, видно от заповед за задържане на лице, издадена по ЗМВР. С Постановление от 04.02.2019 г. по ДП № 408/2018 г. по описа на РУ - Ботевград ищцата е привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК - за това, че на 2

12.08.2018 г. около 02.00 часа в Б., на ул. „С. С.“, в района на църквата „С. В. Г.“, с посока към кръстовището с ул. „С. П.“, е управлявала МПС лек автомобил, марка „Т.“, модел „Р.“, с рег. № ........, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,9 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест-Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM. Същия ден по отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“. С обвинителен акт, изготвен от прокурор при РП – Ботевград, на ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и е предадена на съд, за което е образувано н.о.х.д. № 105/2019 г. по описа на РС – Ботевград. С присъда № 20 по н.о.х.д. № 105/2019г. по описа на РС – Ботевград ищцата е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като й е наложено наказание 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 1 година е отложено за изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК ищцата е лишена от право да управлява МПС за срок от 1 година, считано от влизане в сила на присъдата. Тази присъда е обжалвана пред СОС, като с Решение от 13.01.2020 г. по в.н.о.х.д. № 621/2019 г. по описа на СОС присъдата на районния съд е потвърдена.

С влизане в сила на присъдата е изготвен бюлетин, получен в Бюро съдимост при РС - Ботевград на 23.01.2020 г., отразяващ, че ищцата е осъждана за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

На 13.07.2020 г. ищцата депозирала искане за възобновяване на производството и отмяна на осъдителната присъда по н.о.х.д. № 105/2019 г. по описа на РС - Ботевград, като на 20.07.2022 г. е образувано н. д. № 787/2020г. по описа на АС - София. С Решение № 298 от 03.12.2020 г. по н.д. № 787/2020 г. по описа на САС производството по в.н.о.х.д. № 621/2019г. по описа на СОС е възобновено, отменено е Решение от 13.01.2020 г. по в.н.о.х.д. № 621/2019 г. по описа на СОС, отменена е присъда № 20 от 27.06.2019 г. по нохд № 105/2019 г. по описа на РС - Ботевград, като ищцата е призната за невиновна в това, че на 12.08.2018 г. в Б., на ул. „С. С.“, в района на църквата „С. В. Г.“, с посока към кръстовището с ул. „С.

П.“, да е управлявала МПС - лек автомобил, марка „Т.“, модел „Р.“, с рег. № ........, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,9 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест-Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDM 0177, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдавана по 3 обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Видно от писмо от 27.05.2022 г. на Началника на РУ-Правец, ищцата има криминалистична регистрация от 14.02.2019 г. в РУБотевград, която не е снета. Установява се от писмо от 16.05.2022 г., издадено от Национална следствена служба, че за периода от 12.08.2018 г. до месец май 2022 г. срещу ищцата е образувано само процесното наказателно производство.

Видно е от справка за съдимост от 01.02.2021 г., издадена от РС Ботевград, че същата съдържа данни за осъждането на ищцата с присъда по н.о.х.д. № 105/2019 г. по описа на РС-Ботевград.

От показанията на разпитаните в производството пред районния съд свидетели Г. К. П. и И. К. К., които като правдиви и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло, се установява, че след задържането на ищцата през месец август на 2018 г. се наложило тя да промени местоработата си и започнала да работи в магазин, находящ се в Б.. Промяната се наложила поради факта, че тя била лишена от право да управлява МПС и не можела да пътува до с. Н.. Наличието на криминалистична регистрация довело до притеснения за ищцата, която трябвало да пътува до Италия за лечение на болното си дете. Тя изпитвала неудобство, срам и притеснения пред близки и познати от факта, че била задържана и обвинена в извършване на престъпление.

При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.

Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни , ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява ответникът по иска - П. н. Р.Б..

В случая ищцата е била привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Наказателното производство е 4 приключило с решение, с което тя е призната за невиновна в извършване на престъплението, предмет на обвинението, и оправдана по повдигнатото обвинение. Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по Н К и оправдано от съда. По тези факти между страните е формирана и сила на пресъдено нещо с влизане в сила на решението на районния съд в частта относно иска за имуществени вреди.

Установено е обстоятелството, че незаконно воденото наказателно производство, продължило 2 години и почти 4 месеца, е причинило на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психични изживявания през периода, през който е бил а привлечена като обвиняема в извършено престъпление от общ характер.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи, че, независимо дали се касае за задържане за срок от 24 ч по ЗМВР от полицейски орган, по нареждане от прокурор за 72 ч или мярката за неотклонение е взета от съд, всички търпени вреди в резултат на задържането при неоснователност на обвинението подлежат на обезщетение съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и в общия размер на дължимата за наказателната репресия компенсация (в това число и обезщетението за вредите от криминалистическата регистрация).

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази следните обстоятелства: периода, през който ищцата е имала качеството на обвиняема и подсъдима – година и десет месеца, данните за конкретно изживените от нея отрицателни емоционални страдания и интензитета им – чувство на притеснение, срам и напрежение от факта на повдигнатото обвинение , негативни изживявания от възникналата в резултат на воденото наказателно производство невъзможност да общува пълноценно с околните.

Като взе предвид изложените обстоятелства и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата 3000 лева би обезщетила ищцата за търпените от нея неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление от общ характер, както правилно е приел и районният съд. Правото на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, от който момент и същото става изискуемо и се дължат законни лихви. В случая решението на апелативния съд е влязло в сила на 03.12.2020 г., 5 от който момент се дължи законна лихва.

По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на спора П. н. Р. Б. следва да заплати на ищцата разноските в настоящото призводство в размер на 1 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 25.11.2022 г. по гр. д. № 378/2022 г. по описа на РС – гр. Ботевград в обжалваната му част.

ОСЪЖДА П. н. Р.Б., гр. С., бул. „В.” № ., да заплати на М. В.

Д., ЕГН: **********, разноски в размер на 1 300 лв. (хиляда и триста лева) за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в 1 – месечен срок от съобщаването му на страните с преписи.