Решение № 232 от 18.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд: Окръжен съд - Ловеч
Дело: Въззивно гражданско дело 605/2025
Вид: Решение № 232
Подписан: 18.11.2025
В сила: 18.11.2025
Състав: ВАСИЛ АНАСТАСОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

чл.248 · Граждански процесуален кодекс
чл.432, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
чл.433, ал. 1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
чл.435, ал.2, т.6, пр.2 и т.7 · Граждански процесуален кодекс
чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
чл.437, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл.79, ал. 1 и ал.2 · Закон за частните съдебни изпълнители
чл.79, ал. 1 и ал.2 · Закон за частните съдебни изпълнители
чл.83, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Ловеч, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ АНАСТАСОВ

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500605 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството по реда на чл.437, ал.1 от ГПК.

Подадена е жалба вх. № 7335/24.10.2025 г. от П. К. Т., ЕГН ********** от гр. ****, в качеството му на длъжник по изп. дело № 20148790400130 по описа на ЧСИ В. П., peг. № 879, с район на действие ОС – Ловеч, против Разпореждане от 19.09.2025 г. на ЧСИ с отказ да прекрати принудителното изпълнение по делото и срещу разноските по изпълнението обективирани в Уведомление за такси с изх. № 37519/10.09.2025 година.

Счита, че разпореждането на ЧСИ за отказ да прекрати изпълнителното производство поради претендирани във връзка с това такси е немотивирано, неоснователно и незаконосъобразно.

Твърди, че между него и взискателя по изп. дело е постигнато споразумение, с което е извършил плащане на сумата от 30 000 лева, а остатъкът се опрощава, при което взискателят на 27.08.2025 г. е депозирал молба до ЧСИ, на основание чл.433, ал. 1, т.2 от ГПК за прекратяване на изпълнението.

Сочи, че съгласно чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят е поискал това писмено. Счита, че след като задължението на ЧСИ да прекрати /приключи/ изпълнителното производство произтича от закона, не е обвързано от внасяне на такси /при това, че вече е внесъл такива върху сумата от 30 000 лева/, то ЧСИ е длъжен да извърши процесуалното действие съобразно разпоредбата на закона и да прекрати изпълнителното производство. Счита, че това е дължимото от ЧСИ поведение, съобразено с принципа за законност - чл.

5 ГПК.

На следващо място, твърди, че след като заплащането на такси му се противопоставя, за да се прекрати делото, за него възниква правният интерес от обжалване на разноските по изпълнението /чл.435, ал.2, т.7 ГПК/.

Излага, че писмено е възразил пред ЧСИ с нарочно заявление по делото срещу таксите, обективирани в Уведомление за такси с изх.№ 37519/10.09.2025 г. по изп. дело Възразил е, че уведомлението не отговаря на изискванията на чл.79, ал. 1 и ал.2 от ЗЧСИ, поради което остават неясни претенциите на ЧСИ за заплащане на такси в такива големи размери, вкл. липсва посочен материален интерес при пропорционалната такса, размерът на получената предплата и пр.

Счита, че посочената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не е дължима, особено в такъв размер от 12 435.92 лева. Твърди, че взискателят е опростил част от вземането и вече е внесъл такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху платената на взискателя сума. Сочи, че съгласно забележки към т. 26 от ТТРЗЧСИ, при частично събиране на паричното вземане, таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума (забележка 1). Счита, че не е налице основание за заплащане на такса върху несъбраната част от вземането, доколкото взискателят се е отказал от събирането му,.

Твърди, че посочената такса по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер от 1 080 лева също не е ясно как е формирана в такъв голям размер, имайки предвид и съотношението й с начислените такси и разноски по т.5 и т.31к от ТТРЗЧСИ.

Заявява, че е поиска на основание чл.248 от ГПК, приложим и в изпълнителното производство, ЧСИ да редуцира размера на претендираните такси и разноски по тарифата към ЗЧСИ съобразно възраженията ми, а ако исканията ми не бъдат уважени, заявлението му да има характер на жалба до 2 компетентния съд. В тази връзка твърди, че ЧСИ обаче е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното производство, без да се произнесе по заявлението за разноските или да препрати същото за разглеждане от съда.

В заключение моли съда да уважи жалбата му и да отмени изцяло обжалваното разпореждане за отказ да се прекрати изпълнителното производство и претендираните от ЧСИ във връзка с това такси и разноски, както и да му бъдат присъдени направените разноски по настоящото дело.

Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ЧСИ В. П., който моли съда да отхвърли процесната жалба, като неоснователна и недоказана и да потвърди действията му като правилни.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Изпълнително дело № 20148790400130 по описа на ЧСИ В. П., peг. № 879, с район на действие ОС – Ловеч е образувано на 27.01.2014 г. по молба на взискателя „Банка ДСК“ АД, със съдебен адрес: гр. *****, и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.06.2013 г., по ч.гр.д. № 1824/2013 г. по описа на РС - Велико Търново, 4 състав, въз основа на заповед за изпълнение от 12.06.2013 година.

С Молба с вх. № 102256/04.12.2023 г. взискателят „Банка ДСК" АД е поискал спиране на изпълнителното производство поради постигнато и подписано на 09.11.2023 г. извънсъдебно споразумение. С оглед изложеното и на основание чл.432, ал.1, т.2 от ГПК, ЧСИ е изготвил Постановление за спиране на изпълнителното производство, както и е вдигнал наложения запор на банковата сметка на длъжника, която последният притежава в „Банка ДСК“ АД.

С молба с вх. № 117624/27.08.2025 г. взискателят е информирал ЧСИ, че длъжникът е изплатил последната вноска по подписаното споразумение, а остатъкът от задължението се опрощава (т.ІІІ, л.1133). Предложил е след заплащане на дължимите към ЧСИ такси, изпълнителното производство да бъде прекратено.

Предвид гореизложеното, ЧСИ е изготвил Постановление за приемане на разноски(т.ІІІ, л.1140), в което е обективирал дължимите и неплатени такси, сторени в хода на изпълнителното производство считано от образуване на 3 изпълнителното дело през 2014 г. до датата на постъпване на молбата за прекратяване.

При посещението на длъжника в кантората на ЧСИ му е било връчено Уведомление за дължими такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ с изх. № 37519/10.09.2025 г. (т.ІІІ, л.1141).

Постъпило е Заявление с вх. № 128686/19.09.2025 г. (т.ІІІ, л.1150) от длъжника П. К. Т. до ЧСИ за прекратяване на изп. дело и с възражения касаещи таксите по същото.

С Разпореждане от 19.09.2025 г. (т.ІІІ, л.1153), съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по изп. дело

20148790400130.

Жалбата е подадена от длъжника в законоустановения срок, с правно основание чл.435, ал.2, т.6, пр.2 и т.7 от ГПК, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Предвид обстоятелството, че длъжникът дължи такси по изпълнението, на този етап няма основание изпълнителното производство да бъде прекратено.

На следващо място, длъжникът възразява по отношение размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, а именно, че същата следва да се изчисли върху сумата от 30 000 лева, която длъжникът се е задължил да заплати на взискателя съгласно т. 2 от сключеното и приложено към делото споразумение, а не според паричното вземане съгласно предоставения на ЧСИ изпълнителен лист. Настоящият състав приема горното възражение за неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗЧСИ пропорционалните такси, каквато е и таксата по т. 26, се събират в процент върху материалния интерес, или присъденото парично вземане по изпълнителен лист. Таксата по т. 26 е изчислена в процент според паричното вземане по изпълнителен лист. В конкретния случай не са налице условията за приложение на чл.79, ал.1 от ГПК. Постигането на споразумение между длъжника и взискателя след образуване на изпълнителното дело не води до определяне на друг размер на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Съгласно ТР № 2/2013 г. на ВКС, събираните от ЧСИ такси представляват възнаграждение, което се заплаща за извършените от него действия. По естеството си пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ представлява възнаграждение за 4 труда на съдебния изпълнител и се дължи независимо от това дали сумата за погасяване е постъпила по изпълнителното дело или е платена пряко на взискателя, както и независимо от това дали след образуване на изпълнителното дело е постигнато извънсъдебно споразумение между взискателя и длъжника. Посочената от жалбоподателя съдебна практика – Решение № 579/05.05.2022 г. по в.гр.д. № 953/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив няма задължителен характер по отношение на настоящата инстанция.

Лишено от основание е възражението на длъжника касаещо конкретния размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ обективирана в Уведомление за дължими такси по ЗЧСИ с изх. № 37519/10.09.2025 година. Таксата по т. 26, обективирана в горецитираното уведомление за и приета за дължима от ЧСИ с Постановление за разноски от 10.09.2025 г., е изчислена пропорционално на предявеното за събиране вземане съгласно изпълнителен лист, издаден на 12.06.2013 г., по ч.гр.д. № 1824/2013 г. по описа на РС - Велико Търново, 4 състав, а именно : главница в размер на 191,950.68 лв., ведно със законна лихва от 06.06.2013 г. до 10.09.2025 г. /датата на издаване на Уведомление за дължими такси с изх. № 37519/10.09.2025 г./, която е в размер на 257 223,60 лв., както и неолихвяема сума в общ размер на 80 770,25 лв., разноски, направени от взискателя в размер на 1 247 лв., и задължения на длъжника към НАП в качеството му на присъединен взискател по право на осн. чл. 458 от ГПК в размер на 245,85 лв. съгласно Удостоверение за наличие или липса на данни и обезпечителни мерки с вх. № 16220/ 07.08.2014 година. Следва да се има предвид, че сума в размер на 4 182,57 лв. е събрана на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ, поради което същата е приспадната от общо дължимата сума за т.

26 от ТТРЗЧСИ, изчислена пропорционално на гореописаното вземане, и в Уведомлението за такси до длъжника е посочена разликата, която към 10.09.2025 г. е в размер на 12 435,92 лева.

Възражението на длъжника, че посочената сума в размер на 1 080 лв., дължима на основание т. 4 от ТТРЗЧСИ, е в голям размер също е необосновано. Последната е изчислена според броя изпратени по пощата уведомления, книжа, преписи от жалби, които в конкретния случай в хода на цялото изпълнително производство считано от 27.01.2014 г. до 24.10.2025 г. са общо 90 броя Х 10 лв. (12 лв. с ДДС).

От изложеното дотук следва извода, че жалбата се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 7335/24.10.2025 г. от П. К. Т., ЕГН ********** от гр. ****, в качеството му на длъжник по изп. дело № 20148790400130 по описа на ЧСИ В. П., peг. № 879, с район на действие ОС – Ловеч, против Разпореждане от 19.09.2025 г. на ЧСИ с отказ да прекрати принудителното изпълнение по делото и срещу разноските по изпълнението обективирани в Уведомление за такси с изх. № 37519/10.09.2025 г., като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Ловеч, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Председател: ВАСИЛ АНАСТАСОВ

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Производството по реда на чл.437, ал.1 от ГПК.