Решение № 4881 от 26.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4881 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20231100509766 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба подадена на 20.07.2023 г. от страна на длъжника по изпълнението – В. А. В., с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител – адвокат К., като предмет на обжалване е разпореждане от 04.07.2023 г. /инкорпорирано в съобщение с изх. № 35532 от 04.07.2023 г./, с което от ЧСИ – Г. К. е отказано да бъде прекратено висящото пред него изпълнително дело № 20239240400737 във връзка с молба на длъжника /озаглавена възражение/ от 29.05.2023 г.

Жалбоподателят посочва, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е отказал да прекрати образуваното пред него изпълнително дело № 20239240400737, като не е приел позоваването на жалбоподателя, че до него не е достигнало уведомлението за извършена цесия на вземането предмет на принудително изпълнение, което предходния кредитор е прехвърлил в полза на „К.И.И. БГ“ ЕАД. Това означава, че подалия молбата за образуване на изпълнителното дружество правен субект - „К.И.И. БГ“ ЕАД изобщо не се явявал легитимиран да провежда изпълнителен процес спрямо длъжника – В., защото последния не е обвързан от извършеното прехвърляне на вземане, тъй като не му е било надлежно съобщено. В допълнение се прави и оплакване, че вземанията отразени в изпълнителния лист са погасени, поради изтекла давност по чл. 110 ЗЗД, доколкото от последните предприети по предходно изпълнително дело изпълнителни действия по принудително удовлетворяване на дълга са изтекли повече от 5 години. В обобщение от жалбоподателя се иска отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и постановяване прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГКП от правото си да упражни възражение по депозираната жалба се е възползвал взискателят по изпълнителното дело – „К.И.И. БГ“ ЕАД. Най-напред се поддържа, че упражнената жалба е недопустима, тъй като в пределите на производството 1 по обжалване на действия на съдебен изпълнител от длъжника по вземането, което е предмет на принудително изпълнение не могат да се правят възражения свързани със съществуването на вземането – кой е неговия титуляр, в т.ч. и за погасяването му поради изтекла давност. В случай обаче, че жалбата се счете да е допустима, то се възразява тя да е неоснователна, като се изтъка, че отсъстват основания за прекратяване/приключване на образуваното срещу В. А. В. изпълнително дело от 2023 г. пред ЧСИ-Г. К.. Твърди се, че „К.И.И. БГ“ ЕАД надлежно е придобил вземането предмет на принудително изпълнение посредством реализиране на договорно основание с предходния негов носител, като длъжника е осведомен за това прехвърляне и следва да се счита, че същото е проявило действие и спрямо него. На следващо място липсва предпоставка за приложение основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото изпълнителното дело е образувано с молба от 20.01.2023 г., което изключва хипотеза на изтекли две години без иницииране на изпълнителни действия по него. Аргумент за обраното не може да бъде, че предходно изпълнително дело за удовлетворяване на същото вземане е било прекратено на същото основание, тъй като няма пречка с изпълнителния лист да бъде образувано ново изпълнително дело. Прави се позоваване, че в случая няма реализирано погасяване на изпълняваното парично вземане, защото в периода на предходното изпълнително производство давност не е текла.

В срок и в изпълнение на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви, в които, след подробно проследяване в хронологична последователност на хода на изпълнителното дело, застъпва позицията, че подадената от длъжника по изпълнението жалба е допустима, но неоснователна. Изтъква, че неуведомяването за извършената цесия води ако е налице такова, не може да предизвика пречка за продължаване на изпълнителния процес спрямо длъжника. Припомня се, че съобщаването на договора за цесия на длъжника не е елемент от фактическия му състав, а цесионера става носител на вземането, което се прехвърля от момента на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Подчертава се, че до съобщаването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането същия може валидно да изпълни на предишния си кредитор, като това изпълнение ще се ползва с погасителен ефект без цесията да може да му бъде противопоставена. От длъжника обаче нямало представени доказателства за осъществено погашение на дълга му към предишния кредитор, а напротив същия се укрива и така препятства получаването на предназначените за него документи – съобщения за цесия, покани за доброволно изпълнение. Що се касае до доводите на длъжника за изтекла погасителна давност на вземането, то същите не следва да се разглеждат в производството по обжалвания отказ да се прекрати изпълнителното дело, а могат да бъдат предмет само на иницииран исков процес с предмет отричането им, поради настъпване на нови обстоятелства – изтичане на давност. В обобщение се иска при приемане на жалбата за разглеждане тя да бъде оставена без уважение, поради своята неоснователност.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20239240400737 по описа на ЧСИ-Г. К., с рег. № 924 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано по повод на молба от 2701.2013 г. упражнена от взискателя – „К.И.И. БГ“ ЕАД срещу длъжника - В. А. В.. Легитимацията си „К.И.И. БГ“ ЕАД установява посредством изпълнителен лист от 15.07.2011 г. и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г.

След образуване на изпълнителното дело от процесуалния представител на длъжника В. А. В. постъпва искане до съдебния изпълнител за прекратяване на същото. Същото е оставено без уважение с обжалвания акт на съдебния изпълнител от 10.07.2023 г.

2

ПДИ е била връчена на длъжника - В. А. В. при условията на удостоверен отказ на неговия процесуален представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок /обжалваният отказ на съдебния изпълнител е съобщен на жалбоподателят на 10.07.2023 г., съответно жалбата е упражнена на 23.07.2023 г./, определен с чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, с оглед на което съдът намира, че същата е процесуално допустима.

Компетентен да се произнесе по жалбата е Софийски градски съд, доколкото същият се явява окръжния съд по мястото на изпълнението /принудителното изпълнение се осъществява в район на действие на СГС/.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тази палитра от основания, водещи до прекратяване на изпълнителното производство, е създадено и това по ал. 1, т. 8 от цитираната разпоредба, където е залегнало правилото, че изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по право с изтичането на двугодишния срок, като постановлението на съдебния изпълнител се отнася единствено до прогласяване на вече настъпилото при осъществяване на съответните правно релевантни факти прекратяване. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ се основава на положението, че движението на изпълнителното производство е поставено в зависимост от поведението на взискателя, от това дали той е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия или предприемане на неизвършени такива. С оглед на това отсъствието на активност от страна на носителя на правото на принудително изпълнение да отправи искане до съдебния изпълнител за предприемане на определени изпълнителни действия, продължило две години, е въведено от законодателя като основание, водещо до прекратяване на изпълнителното производство. Очевидно в случая с № 20239240400737, което е образувано в началото на 2023 г. няма как коментираното основание да се е реализирало към м. май 2023 г., когато е поискано прекратяване на изпълнителния процес, както и към момента на постановяване на отказа делото да се прекрати – 04.07.2023 г. Липсва изтичане на утвърдения в текста на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК 2-догишен срок. Тук е мястото да се спомене, че без каквото и да е процесуално значение за възможността изпълнителното дело да се образува и провежда е обстоятелството, че предходно образувано изпълнително дело със същия изпълнителен лист е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Реализирането на посочената предпоставка в пределите на даден изпълнителен процес не препятства носителя на правото на принудително изпълнение или негов правоприемник да пристъпят на по-късен етап към образуваното на нов /последващ/ изпълнителен процес, чрез подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Развитието на подобен изпълнителен процес е напълно законосъобразно.

По отношение на развития довод, че „К.И.И. БГ“ ЕАД не е легитимирано да иска 3 образуване на изпълнителното дело, защото нямал качеството на носител на вземането по изпълнителен лист от 15.07.2011 г., тъй като договорът за цесия между него и предходния носител на вземането „БНП П.П.Ф.“ ЕАД не бил съобщен на В. А. В., настоящият съдебен състав намира, че същия е несъстоятелен. Към молбата за образуване на изпълнителното дело освен ИЛ е приложен и договор за прехвърляне на вземане, с което „БНП П.П.Ф.“ ЕАД се е разпоредил с вземането си спрямо В. А. В. в полза на „К.И.И. БГ“ ЕАД. Постигането на съгласие между страните по тази сделка създава правната последица по прехвърляне на вземането явяващо се неин предмет. Считано от този момент „К.И.И. БГ“ ЕАД става носител на вземането и може да предприема всички действия свързани с неговата защита – в това число да поиска образуване на изпълнително дело за неговото принудително удовлетворяване. Пречка пред това не се явява неуведомяването на длъжника за прехвърлянето. Последният факт е от значение за това докога длъжника може валидно да изпълни на стария кредитор, като с това се освободи от задължението си независимо от прехвърлянето му в полза на друг правен субект. Уведомяването на длъжника обаче не е пречка пред реализацията на фактическия състав на чл. 429 ГПК, а именно осъществяването на частното правоприемство в полза на „К.И.И. БГ“ ЕАД и разпростирането на субективните предели на изпълнителния лист и спрямо това лице. За пълнота следва да се посочи, че възражението за липса на легитимация на „К.И.И. БГ“ ЕАД относно вземането, което е предмет на изпълнение по образуваното изпълнително дело № 20239240400737 е от категорията на материално-правните, като същото не може да бъде упражнено, като защитно средство в изпълнителния процес, а единствено чрез иск за отричане на качеството кредитор на посочения правен субект. Същото важи и по отношение на възражението за погасяване на вземането по давност. Подобно възражение не би могло да бъде преценявано от съдения изпълнител, доколкото последния е длъжен да изпълни посоченото в изпълнителния лист, като предприеме действия по събиране на вземанията отразени в него.

По делото няма данни за осъществено плащане от В. А. В. било в полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, било в полза на „К.И.И. БГ“ ЕАД на сумите по приведения в изпълнение изпълнителен лист, което означава, че отсъства и реализация на предпоставката посочена в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на изпълнителния процес. Вече се изтъкна и неосъществяването на предпоставката на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК сочена от жалбоподателя, като основание за прекратяване на производството.