Решение № 1045 от 19.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1045 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110216602 по описа за 2024 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-111948 от 28.10.2024г. по описа на ОПП СДВР от А. М. Ш. с ЕГН: **********, чрез адв. П. М. Б. с адрес в гр. София, ул.

„Христо Ковачев" № 7, ет. 3, ап. 9 срещу Наказателно постановление N 24-4332009450/07.05.2024 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 и 2. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, , т. 5, пр. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован не се явява.

Представлява се от адв.Ангелова с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последната поддържа жалбата. Сочи , че е налице нарушение на сроковете по чл. 43 от ЗАНН.

Алтернативно сочи, че няма доказателства за настъпило произшествие, а в случай , че се приеме обратното, иска определяне на наказание около минимума.

Претендират се сторените по делото разноски.

1

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

По делото е постъпило становище от процесуален представил на АНО, което по съдържание би било относимо към всяко дело с предмет , нарушение на ЗДвП.

Претендират се разноски.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на А. М. Ш. с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление N 244332-009450/07.05.2024 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Лек автомобил марка „Фолксваген ”, модел „Пасат“ с ДК № Е 3301 АР е собственост на жалбоподателя А. Ш. .

На 17.11.2023г. Людмила Радкова Иванова-Миркова подала сигнал на ЕЕНСП 112 сигнал за настъпило ПТП между нея и лек автомобил марка „Фолксваген ”, модел „Пасат“ с ДК № Е 3301 АР, като посочила, че автомобилът не е спрял и е напуснал местопроизшествието. Последното било посетено още същия ден от патрул на ОПП СДВР в състав Николай Тодоров, Владимир Кръстев , Александър Александров и Борислав Букович.

По номера на адвтомобила, веднага било установено , че същият е собственост на А.

М. Ш. с ЕГН: **********, но вместо да предприеме действия по призоваване на собственика, контролният орган препратил препискана на ОД МВР Благоевград.

На 09.02.2024г. Ш. бил призован и се явил в 01 РУ на ОДМВР Благовеград, където в сведение потърдил, че на 17.11.2023г. лично е управлявал автомобила си , отнел е предимство на пешеходка, но отркъл да е настъпило ПТП.

Без да призовава Ш., на 05.03.2024г. Цветан Харалампиев – служител на ОПП СДВР съставил АУАН № 240620 от 05.03.2024г. без свидетели и го изпратил за връчване чрез ОДМВР Благоевград.

Актът бил предявен на Ш. на 25.03.2024г., който го подписал без възражения.

Въз основа на посочения АУАН , на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 24-4332-009450/07.05.2024 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.

1 и 2. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, , т. 5, пр. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

2

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай са налице няколко , алтернативни причини за отмяна на процесното НП.

На първо място от доказателствата по делото не се установява да е настъпило ПТП между автомобилът, управляван от Ш. и пешеходката Людмила Радкова-Миркова.

На следващо място са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен , но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие.За да се обезпечи в пълен обем правото на защита е необходимо на нарушителя да са известни дата, място и час , в който следва да се яви за съставяне на АУАН и ако това изискване не е изпълнено винаги е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

В настоящият случай нарушителят е бил известен веднага след констатиране на твърдяното нарушение , тъй като идентификационните данни за автомобила са предоставени от сигналистката веднага, а той от совя страна е собственост на А. Ш..

Ноторно известно е , че при подобни нарушения действа презупцията , че нарушител е собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, като същата може да бъде оборена чрез събирането на допълнителни доказателства само при условие, че собственикът декларира данните на лицето, което е управлявало съответното МПС към датата и часа на нарушението.

Предполага се , че контролните органи са добре запознати с процедурите по ЗАНН и е било съвсем достатъчно да призоват Ш. , да се яви в ОПП СДВР, а ако се укрива , да оформят документите, удостоверяващи това обстоятелство и АУАН да се състави при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Като не е изпълнил задълженията си , контролният орган е допуснал съществено 3 нарушение на процесуалните правила и е опорочил процедурата по съставяне на АУАН, а наред с това е допуснал да изтече преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН за започване на АНП.

Съгласно разпоредбата на чл. 34 ,ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението , като нарушенията на ЗДвП не попадат в описаните в текста изключения, за които е предвиден подълъг срок.

От доказателствата по делото е видно, че самоличността на нарушителя е установена още на 17.11.2023г. при подаването на сиганала от Людмила Радкова Миркова на ЕЕНСП 112, тъй като същата е посочила идентификациионните данни на адвтомобила , а контролният орган има непосредствен достъп до АИС – КАТ.

Ако се приеме, че Ш. е извършил нарушение (което съдът не установи) на 17.11.2023г.

, АУАН е съставен извън тримесечния срок .

На последно място е видно, че АНО не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на АУАН в противен случай нямаше да издаде наказателно постановление , а щеше да прекрати производството на основание чл. 54, ал. 1, т.5 от ЗАНН.

Като не е изпълнил задължението си АНО е издал незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски , каквито са поискани , и са представени доказателства за техния ръзмер.

С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от зашитата действия във всички фази на администраативното производство, съдът намира за неоснователни, възраженията за пркомерност, наведени от процесуалния представител на АНО.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2 и чл. 63д от ЗАНН съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 24-4332-009450/07.05.2024 г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на А. М. Ш. с ЕГН: **********са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП "глоба" в размер на 150 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 и 2. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, , т. 5, пр. 4 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.

4

ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на А. М. Ш. с ЕГН: ********** сумата в размер на 600 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5