Решение № 6136 от 09.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6136 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20221100502704 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 14.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 33452/ 2021 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 58 състав, са отхвърлени предявените от З. М. Г. срещу „РАПИДО ЕКСПРЕС ЕНД ЛОДЖИСТИК“ ЕООД иск по чл.344, ал.1, т.1 вр. чл.188, т.3 КТ- за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със Заповед № 01642/ 30.12.2015 г.; и иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ- за заплащане на обезщетение в размер на 2 296.20 лв. за оставане без работа в 6- месечен период, считано от 30.12.2015 г. до 30.03.2016 г.

Постъпила е въззивна жалба от З. М. Г. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на исковете.

Въззиваемата страна „Рапидо Експрес енд Лоджистик“ ЕООД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС отхвърлително решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

1

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК/.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Предявеният от З. Г. иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен.

Безспорно е по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че считано от 30.10.2015 г. между ищеца З. Г. и ответника „Рапидо Експрес енд Лоджистик“ ЕООД- гр. София е възникнало и съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „работник, товароразтоварна дейност“ с място на работа: гр. София, ул.“Индустриална“ № 11 /трудов договор от 30.10.2015 г./.

Според фактическите твърдения на ищеца това трудово право-отношение било валидно прекратено въз основа на отправено от него изявление за прекратяването му без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ, получено от работодателя на 17.11.2015 г., поради което и издадената в последствие- на 30.12.2015 г., от работодателя заповед за дисциплинарното му уволнение е незаконна и като такава следва да бъде отменена.

Представено е като доказателство по делото соченото уведомление за прекратяване на трудов договор на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ, изходящо от ищеца З. Г. и адресирано до Управителя на ответното дружество „Рапидо Експрес енд Лоджистик“ ЕООД, с дата 16.11.2015 г., за което безспорно се установява, че е достигнало до адресата на 17.11.2015 г., видно от приложената от ответника „покана за писмени обяснения по чл.193, ал.1 КТ“ /л.54 от делото на СРС/, в която е посочено, че на 16.11.2015 г. Г. занесъл в ответното дружество документ за освобождаването му от работа по чл.327, ал.1, т.3 КТ. При тези данни и доказателства се налага приемането на извод, че трудовото право-отношение между страните е било валидно прекратено на 17.11.2015 г., поради което и издадената в последствие заповед за дисциплинарно уволнение е лишена от предмет.

Съображенията за това са следните:

Правната норма на чл.327 КТ представлява материално субективно преобразуващо право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с работодателя, като неговото упражняване не е свързано с предварително уведомяване на последния. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор се осъществява с едностранно волеизявление, като то трябва да е ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма. Разпоредбата на чл.327, т.3 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор, освен да е налице извършена от работодателя промяна на мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение, освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт.

Според разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 КТ, трудовото право-отношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Законът не прави разлика между прекратяването на трудов договор без предизвестие от работодателя и прекратяване на 2 трудов договор без предизвестие от работника. И за двата случая нормата сочи, че трудовото правоотношение се счита за прекратено от датата на получаване на писменото изявление /на работодателя или на работника/. Т.е. законът не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това дали фактически е налице основанието, посочено от работодателя или от работника за прекратяване на договора. Поради това, както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на договора, независимо дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основанията по чл.327, ал.1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовия договор, независимо от това дали е налице соченото от работника основание. Въпросът дали преобразуващото право по чл.327, ал.1 КТ е съществувало, т.е. дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му и дали с оглед на това то е било надлежно упражнено, може да бъде предмет на преценка и евентуално установяване впоследствие, в случай, че работодателят предяви по съдебен ред притезания, възникнали като негова последица /напр. обезщетение за неспазено предизвестие/ /в този смисъл: Решение № 144 от 23.02.2010 г. по гр. дело № 3101/ 2008 г. на ВКС, І ГО, ГК, Решение № 203 от 30.05.2011 г. по гр. дело № 832/ 2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, ГК, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

Същевременно за упражняване на законово регламентираното субективно преобразуващо право на работника да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя, изменение на съществуващото правоотношение в посока към прекратяването му не са необходими каквито и да било действия на работодателя, като не е необходимо и неговото съгласие или мнение във връзка с това. Достатъчно е достигане на изявлението до последния, при което то произвежда целеното действие и трудовото правоотношение се счита прекратено /в този смисъл: Решение № 954 от 9.12.2009 г. по гр.д.№ 5375/ 2008 г. на ВКС, I ГО; Решение № 144 от 23.02.3010 г. по гр.д.№ 3101/ 2008 г. на ВКС, І ГО; Решение № 203 от 30.05.2011 г. по гр. дело № 832/ 2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, ГК; Решение № 289/ 18.11.2014 г. по гр.д. № 1289/ 2014 г. на ВКС, ІV ГО/. Когато работникът упражни добросъвестно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до работодателя, като в този случай е без правно значение дали работникът е притежавал това потестативно право или не го е притежавал, защото не са налице съответните предпоставки на чл.327 КТ. Тази изходна постановка не е налице само, когато по делото е надлежно установено, че работникът /с оглед постигането на собствени цели/ е злоупотребил с правото си по чл.327 КТ да прекрати трудовия договор /Решение № 34 от 03.04.2017 г. по гр.д.№ 3010/ 2016 г. На ВКС, ГК, ІІІ ГО/, каквито твърдения не са релевирани от страна на ответника /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, нито са събрани доказателства в тази насока.

При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово право-отношение по чл.327, ал.1 КТ работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово право-отношение. Трудовото правоотношение, обаче, не се прекратява, ако работникът злоупотреби с правото си по чл.327 КТ /напр. за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение, извършено преди отправянето на едностранното изявление/. В тежест на работодателя е да докаже, че е налице злоупотреба с право, респективно, че не са налице предпоставките на чл.327, ал.1, т.3 КТ, каквото доказване в случая от работодателя- ответник не е проведено.

3

В настоящия случай ищецът З. Г. е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие по реда на чл.327, ал.1, т.3 КТ /в приложимата към момента на изявлението редакция на КТ/, като е адресирал писменото си волеизявление в този смисъл до работодателя. Волята му е ясно обективирана, безспорно е установено по делото, че изявлението е достигнало до работодателя на 17.11.2015 г., от която дата трудовоправната връзка между страните се счита валидно прекратена.

Правото на работника да иска отмяна на незаконното уволнение е гаранция за спазване на признатото в чл.48, ал.1 от Конституцията на Р България право на труд и на признатото в чл.56 от Конституцията право на защита, а невъзможността на работодателя да иска отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение, извършено едностранно от работника, е гаранция, че не се допуска принудителен труд /труд без съгласието на работника/, както гласи чл.48, ал.4 от Конституцията. Затова при неоснователно прекратяване с едностранно изявление от страна на работника или служителя работодателят може да иска само обезщетение. Работодателят не може да преценява дали основанието, послужило на работника или служителя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, действително е съществувало, за да приеме, че то продължава да обвързва страните и повторно да го прекрати на друго основание. На такава преценка съответно няма право и съдът, разглеждащ спора за законността на последвалото прекратяване на трудовото правоотношение, извършено от работодателя /в този смисъл Решение № 59 от 16.06.2020 г. по гр. д. № 3418/2019 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО/.

Тъй като трудов договор може да бъде прекратен само веднъж, при наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по- рано. В случай, че писменото волеизявление на работника или служителя за прекратяване на трудовия договор по чл.327, ал.1 КТ е получено от работодателя и е настъпило действието на прекратяването, връчена впоследствие заповед за дисциплинарно уволнение би била безпредметна /в този смисъл Решение № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/ 2010 г. на ВКС, ІІІ ГО/.

При това положение издадената на 30.12.2015 г. от работодателя- ответник заповед за дисциплинарно уволнение на З. Г. се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като към този момент трудово правоотношение помежду им вече не е съществувало и не би могло да бъде отново прекратено.

Тъй като за ищеца- въззивник е от значение установяването на конкретното основание, прекратило трудовото му правоотношение, поради отправянето на конкуриращи се волеизявления, неговото- на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, и това на работодателя на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, в случая, независимо, че втората заповед няма уволнителен ефект, следва да бъде постановена отмяната й като незаконосъобразна.