Решение № 2530 от 04.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2530

Пловдив, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVII Състав, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

При секретар БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 20267180700044 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на Г. В. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], против Решение № 2153-15-200/19.12.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-1019/11.11.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на жалбоподателката на основание чл. 74, ал. 1 и 2 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като жалбоподателката счита, че неправилно органите на НОИ не са зачели осигурителния й стаж за майчинство като неработеща майка от 19.09.1988 г. до 19.09.1991 г. с продължителност - 03 г. 00 м 00 дни, от 19.09.1991 г. до 21.08.1992 г. с продължителност 11 м. и 02 дни, от 01.09.1992 г. до 06.09.1993 г. с продължителност 01 г. и 05 дни и от 06.09.1993 г. до 11.09.1995 г. с продължителност - 02 г. 00 м. и 05 дни за действителен, с мотиви, че не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Това е довело до грешното решение, че при общ доказан стаж 07 г. 01 м. 07 дни са признати само 01 м. 25 дни за действителен стаж, вместо изискващите се 01 г. 08 м. съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. Сочи се, че Разпореждането е постановено в нарушение на материалните норми и противоречи на трайната практика на ВАС по аналогични случаи.

В този смисъл се иска отмяна на Решение № 2153-15-200/19.12.2025 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и на потвърденото с него разпореждане. Претендират се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА).

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Със заявление вх. № 2112-15-3022/24.10.2025 г. подадено от Г. В. С. е сложено начало на административното производството по отпускането й на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО. Със заявлението са представени: Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК № 91948/129/09.07.202025 г., с определени 80 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степан на увреждане, дата на инвалидизиране - 24.02.2017 г. и срок на инвалидността - 01.07.2026 г.; Удостоверение за раждане № 9309/02.02.1989 г. Удостоверение за раждане № 463/10.09.1990 г. и Удостоверение за раждане № 4897/02.10.1992 г.; Трудова книжка № 104/26.08.1988 г., издадена от „Автостопанство" № 5.

С решение № 12721/637/14.07.2025 г. Медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив потвърждава ЕР на ТЕЛК № 91948/129/09.07.202025 г.

Установено е, че към датата на инвалидизиране - 24.02.2017 г., С. има навършена възраст - 46 г. 01 м. и 19 дни и придобит осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 07 г. 01 м. 07 дни, от които 00 г. 01 м. 25 дни действителен осигурителен стаж.

Позовавайки се на чл. 74, ал. 1, т. 4 и ал. 2 КСО и § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на кодекса, осигурителният орган е приел, че времето, през което неработеща майка е отглеждала дете до 3-годишна възраст, зачетено за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 7 от КСО от 19.09.1988 г. до 19.09.1991 г. с продължителност 03 г. 00 м. и 00 дни, от 19.09.1991 г. до 21.08.1992 г. с продължителност 00 г. 11 м. и 02 дни, от 01.09.1992 г. до 06.09.1993 г. с продължителност 01 г. 00 м. и 05 дни и от 06.09.1993 г. до 11.09.1995 г. с продължителност 02 г. 00 м. и 05 дни, или с обща продължителност 06 г. 11 м. и 12 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

При това положение, Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е издал процесното разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-1019/11.11.2025 г., с което, каза се, на С. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 КСО, тъй като не е изпълнено условието за наличие на най-малко 1 година и 08 месеца действителен осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизиране. Към 24.02.2017 г. - датата на инвалидизиране, С. има придобит действителен осигурителен стаж - 00 г. 01 м 25 дни.

6. Този резултат е обжалван от С. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-200/19.12.2025 г. е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло мотивите, изложени в същото.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ [населено място] е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

8. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се свеждат до въпроса дали периодите на майчинство от 19.09.1988 г. до 19.09.1991 г. с продължителност 03 г. 00 м. и 00 дни, от 19.09.1991 г. до 21.08.1992 г. с продължителност 00 г. 11 м. и 02 дни, от 01.09.1992 г. до 06.09.1993 г. с продължителност 01 г. 00 м. и 05 дни и от 06.09.1993 г. до 11.09.1995 г. с продължителност 02 г. 00 м. и 05 дни, или с обща продължителност 06 г. 11 м. и 12 дни, съставляват действителен осигурителен стаж и следва ли да се вземат предвид при преценката относно придобиването на право на пенсия по чл. 74, ал. 1, т. 4, вр. ал. 2 КСО.

9. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

Според чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, както за лицата над 30-годишна възраст необходимият осигурителен стаж е 5 години. В чл. 74, ал. 2 от кодекса е предвидено, че една трета от този осигурителен стаж трябва да е действителен.

Цитираните нормативни текстове очертават фактическия състав, при проявлението на който лицата придобиват право на лична пенсия поради общо заболяване осигурените. Този фактически състав включва наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: 1. заявителят да има качеството на осигурено лице; 2. да е загубил работоспособността си; 3. да имат осигурителен стаж с определена в чл. 74, ал. 1 КСО продължителност, придобит до датата на инвалидизирането и 4. една трета от този осигурителен стаж да е действителен. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира правото на лична пенсия поради общо заболяване.

10. Наличието на първата, втората и третата предпоставки не са спорни между страните. Спорът, както вече бе казано, се концентрира по отношение на четвъртата предпоставка – дали периодите на майчинство цитирани по-горе, с обща продължителност 06 г. 11 м. и 12 дни, съставляват действителен осигурителен стаж.

По отношение на така посочения стаж, на основание пар. 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, действителността следва да се прецени съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 г. В случая приложима се явява нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите – отм., се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Относимо към случая е и Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2/1968 г. - чл. 9, ал. 4-5, според което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Според т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн., ДВ, бр. 15 от 20.02.1970 г., изм., бр. 85 от 1.11.1983 г.), при раждане (осиновяване) на живо дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл. 60 и 61 от Кодекса на труда, на майката (осиновителка) се зачита трудов стаж времето: при раждане при първо дете - 12 месеца; при второ дете - 14 месеца; при трето дете - 18 месеца; при четвърто и всяко следващо - 12 месеца. Според чл. 3ж, ал. 2 от УКАЗ за насърчаване на раждаемостта (отм.), ред. ДВ бр. 51 от 1984 г., на майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, до навършване на 3-годишна възраст на детето се заплаща парична помощ в размер на 0,01 лв. месечно, като времето се зачита за трудов стаж. Тази парична помощ се изплаща от съответната община или кметство.

Според действащият закон - чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3 годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, съгласно които за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, както и тази на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При това положение, следва да се приеме, че в областта на общественото осигуряване при майчинство - и преди, и сега, законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 и чл. 74, ал. 1-2 от КСО. След като стажът на жалбоподателката за процесния период се зачита за трудов такъв съгласно действащите към този период разпоредби, то с оглед разпоредбата на пар. 9, ал. 1 от КСО същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар. 1, т. 12 от ПЗР на КСО.

Така, като е отказал да зачете стажа на жалбоподателката като неработеща майка за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.

В този смисъл е и съдебна практика на Върховния административен съд, установена в Решение № 5947 от 4.06.2025 г. по адм. д. № 1052/2025 г., VI отд. на ВАС, Решение № 2492 от 12.03.2025 г. по адм. д. № 78/2025 г., VI отд. на ВАС, Решение № 6866 от 05.06.2024 г. по адм. д. № 10838/2023 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 1536 от 09.02.2024 г. по адм. д. № 5108/2023 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6744 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 2009/2018 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 2477 от 17.02.2020 г. по адм. д. № 5956/2019 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6744 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 2009/2018 г., VІ отд. на ВАС и др.

Разпечатката съдържа 34 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7675a3cd-4b89-42f8-965c-0373be060c29