Решение № 24 от 21.02.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Варна, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600310 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 8/29.06.2022 г. по НОХД № 395/21 г. на Окръжен съд Шумен, с която подсъдимият А. Х. Х. е бил признат за виновен и осъден за данъчно престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.т.2, 6 и 7, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на една година и десет месеца лишаване от свобода. Наказанието е групирано с друго от същия вид, наложено по влязла в сила предходна осъдителна присъда, като е определено едно общо наказание от две години лишаване от свобода, а изтърпяването му е било отложено по чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок три години.

За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че за периода 01.10.2011 г. -31.01.2012 г. в гр.Шумен, в условията на продължавано престъпление, като управител на „Авангард Импекс“ ЕООД, гр.Шумен, подсъдимият е избегнал установяването и плащането на дължим от търговското дружество ДДС за четири данъчни периода – октомври, ноември, декември 2011 и януари 2012 1 г. - общо 168 000.83 лева - особено големи размери, като:

- потвърдил неистина в подадени пред ТД НАП Варна, офис Шумен, четири писмени декларации, които се изискват по чл.125, ал.1 от ЗДДС - чрез посредственото извършителство на С.Ж.Г., при водене на счетоводството, съставил и използвал документи с невярно съдържание – отчетни регистри - дневници за покупките на „Авангард Импекс“ ЕООД, гр.Шумен, в които отразил данъчни фактури по неполучени доставки, всички с доставчик „Индустриалинвест“ АД, с право на пълен данъчен кредит, и - приспаднал неследващ се данъчен кредит.

Четирите отделни деяния, включени в продължаваното престъпление, според възприетото с проверяваната присъда, са се изразявали в следното:

І. През месец октомври 2011 г. включил в дневника за покупките неполучени доставки по две данъчни фактури:

- № 243/21.10.2011 г. с данъчна основа 118 476 лева и начислен ДДС в размер на 23 695.20 лева, и

- № 248/31.10.2011 г. с данъчна основа 1 824 лева и начислен ДДС в размер на 364.80 лева, и на 07.11.2011 г. избегнал установяването и плащането на ДДС в особено големи размери - 24 060 лева, като в СД по ЗДДС за данъчен период месец октомври 2011 г. декларирал 2 975.49 лева ДДС за внасяне, вместо действително дължимия в размер на 27 035 лева, и така приспаднал неследващ се данъчен кредит 24 060 лева.

ІІ. През месец ноември 2011 г. включил в дневника за покупките неполучени доставки по шест данъчни фактури:

- № 254/01.11.2011 г. с данъчна основа 89 548 лева и начислен ДДС в размер на 17 909.60 лева,

- № 262/14.11.2011 г. с данъчна основа 6 197.60 лева и начислен ДДС в размер на 1 239.52 лева,

- № 263/14.11.2011 г. с данъчна основа 167 500 лева и начислен ДДС в размер на 33 500 лева,

- № 265/15.11.2011 г. с данъчна основа 167 500 лева и начислен данък в размер на 33 500 лева,

2

- № 274/24.11.2011 г. с данъчна основа 442.20 лева и начислен ДДС в размер на 88.44 лева, и

- № 275/25.11.2011 г. с данъчна основа 180 345.60 лева и начислен ДДС в размер на 36 069.12 лева, и на 12.12.2011 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 122 306.68 лева, като в СД по ЗДДС за данъчен период месец ноември 2011 г. декларирал 7 326.44 лева ДДС за внасяне, вместо действително дължимия в размер на 129 633.12 лева, и така приспаднал неследващ се данъчен кредит 122 306.68 лева.

ІІІ. През месец декември 2011 г. включил в дневника за покупките неполучена доставка по фактура № 283/05.12.2011 г. с данъчна основа 12 519.36 лева и начислен ДДС в размер на 2 503.87 лева, и на 09.01.2012 г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 503.87 лева, като в СД по ЗДДС за данъчен период месец декември 2011 г. декларирал 11 057.98 лева ДДС за внасяне, вместо дължимия в размер на 13 561.85 лева, и така приспаднал неследващ се данъчен кредит 2 503.87 лева.

ІV. През месец януари 2012 г. включил в дневника за покупките неполучени доставки по четири данъчни фактури:

- № 303/05.01.2012 г. с данъчна основа 60 746.40 лева и начислен ДДС в размер на 12 149.28 лева,

- № 314/17.01.2012 г. с данъчна основа 31 579.80 лева и начислен ДДС в размер на 6 315.96 лева,

- № 317/19.01.2012 г. с данъчна основа 2 259.40 лева и начислен ДДС в размер на 451.88 лева, и

- № 318/19.01.2012 г. с данъчна основа 1 065.80 лева и начислен ДДС 213.16 лева, и на 11.02.2012г. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 19 130.28 лева, като в СД по ЗДДС декларирал 5 361.71 лева ДДС за внасяне, вместо действително дължимия в размер на 24 491.99 лева, и така приспаднал неследващ се данъчен кредит 19 130.28 лева.

По делото е приет и разгледан граждански иск за причинени на 3

Държавата имуществени вреди в резултат само на четвъртото деяние, включено в продължаваното престъпление – за неплатения ДДС в размер на 19 130.28 лева /данъчен период месец януари 2012 г./, който е уважен изцяло.

Въззивното производство е по жалба на адвокат Ц. И., представлявал подсъдимия в първоинстанционното производство, с която се иска въззивният съд да отмени обжалваната присъда и оправдае подсъдимия, но и в нея, и в защитната реч пред настоящата инстанция, се поддържа оплакване за липса на мотиви. Представителят на въззивната прокуратура моли да се потвърди акта на окръжния съд. Подсъдимият не се счита за виновен.

Въз основа на събраните доказателства накратко се извежда следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Х. търгувал със зърно, а към 2011-2012 г. бил вписан като управител и собственик на капитала на шест ЕООД, като управител на едно ООД, бил в съвета на директорите на едно АД и съдружник в едно ООД. „Авангард Импекс“ ЕООД, гр.Шумен, било едно от всички тях, вписано през 2011 г. с предмет разнообразни и широкообхватни търговски дейности, регистрирано по ЗДДС от 13.07.2011 г.

През 2015 г. била извършена ревизия на дружеството с предмет ДДС именно за инкриминирания по делото период 01.10.2011 г.–31.01.2012 г., приключила с ревизионен доклад от 01.12.2015 г. и ревизионен акт от 28.12.2015 г. С тях се констатирали задължения по ЗДДС за периода 01.10.2011г. – 31.01.2012 г. в размер на 168 000.83 лева и следващи се лихви.

При ревизията било установено, че „Авангард Импекс“ ЕООД не е имало собствени или наети складови помещения. Ползването на офис било оформено като наем, но наемодател било друго дружество на подсъдимия.

Дейността на дружеството се финансирала със средства на клиенти, основно с авансови плащания. Счетоводно обслужване осигурявала свидетелката С.Г.. Ревизията съобразила представени от данъчно задълженото лице документи и писмени обяснения, както и ревизионен доклад на доставчика „Индустриалинвест“ АД. Приобщени били и резултати от извършени насрещни проверки на предходните доставчици на „Индустриалинвест“ АД – фирмите „Агрофураж“ ЕООД, „Йорик“ ЕООД, „Възраждане 71“ ЕООД, „Конкорд“ ЕООД, на клиенти на „Авангард Импекс“ ЕООД - „СРС България“ 4

ЕООД и „Агротурк България“ ЕООД, на транспортни фирми, проверени били различни зърнобази. При констатацията, че задълженото лице „Авангард Импекс“ изписва стоково материалните запаси при тяхното потребление по метода на изчерпване по поредни фактури, метод на първа входяща – първа изходяща стойност /при който стоките, закупени първи, се изписват първи при продажбата/, проверката успяла да свърже всяка доставка с конкретна продажба, респ. да установи от коя точно получена от дружеството стока е извършена съответната продажба.

При съпоставка на доставения с извозения слънчоглед се установило, че за една част липсват достоверни данни и документи за транспортиране. В част от документите предоставени от превозвачите, отразените в тях данни съществено се различавали от тези отразени в документите, предоставени на ревизиращите от „Авангард Импекс“ ЕООД и неговия доставчик „Индустриалинвест“ АД. В хода на ревизията били изследвани отношенията доставчик–получател, и поради установените несъответствия между документите, представени от „Авангард Импекс“ и неговите клиенти, от „Индустриалинвест“ и неговите предходни доставчици, превозвачите и складовите бази, ревизията приела, че получателят „Авангард Импекс“ ЕООД, гр.Шумен, би трябвало да знае, че от доставчика и други страни в процесните сделки, са използвани неверни данни при съставяне на съпътстващите документи, и за част от фактурираните доставки било отказано правото на приспадане на ДДС въз основа на Директива 2006/112 когато поради измами или нередности извършени нагоре или надолу по веригата спрямо една доставка се счита, че тя не е реално осъществена. Като основание послужило отсъствието на доказателства за предаване на стоките на превозвач, както и за предаване на стоките между страните в сделката. За признаване правото на приспадане на данъчен кредит, следвало да е доказано, че доставчикът е собственик на стоката, че същата е натоварена, транспортирана и предадена, съответно приета от купувача, превозвач, спедитор и прочие, а в случая, за някои от проверените доставки, не можело да се установи индивидуализиране на родово определени вещи и предаване на стоките, нямало договори за превоз, договори с шофьори, документи за собствен или нает превоз, товарителници.

По издадените фактури от „Индустриалинвест“ АД на „Авангард Импекс“ ЕООД ревизията признала реални доставки на 2037.720 5 тона слънчоглед от общо 3296.548 тона, като посочила по кои фактури се отказва правото на данъчен кредит. Въпреки последното, начисленият от „Авангард Импекс“ ДДС в размер на 172525.57 лева по фиктивни доставки оставал дължим. След приключване на ревизията материалите били изпратени служебно на прокуратурата, която започнала разследване за данъчно престъпление.

В периода 01.10.2011 г. – 31.01.2012 г. справките декларации по ЗДДС на „Авангард Импекс“ ЕООД били подавани в ТД НАП Варна, офис Шумен, по електронен път от счетоводител - свидетелката С.Г.. За целта подсъдимият Х. лично й предоставял първичните счетоводни документи за съответния месец, тя ги осчетоводявала, попълвала дневник за покупките, изготвяла декларациите и му ги предоставяла за запознаване и одобрение, след което ги насочвала към данъчния офис. Известно й било, че в дружеството няма наети служители и работници, че липсват складови помещения и собствен транспорт.

В справката декларация за данъчен период месец октомври, подадена на 07.11.2011 г., били отразени получени доставки и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 36 419.71 лева, съответно ДДС за внасяне в размер на 2 975.49 лева. Но реално осъществените доставки с право на пълен данъчен кредит всъщност обосновавали ДДС за внасяне в размер на 27 035 лева. Разликата се дължала на вписването в дневника за покупките на две фактури с номера 243/21.10.2011 г. и 248/31.10.2011 г., за общото количество 303.040 т слънчоглед, от които за доставката на 200.500 т липсвала документална обоснованост. Последното общо количество било със сумарна данъчна основа 120 300 лева и съответен ДДС 24 060 лева. Съпоставката на представените от подсъдимия документи с данните при превозвачите и базите получатели, сочела на редица несъответствия между пътно-прехвърлителните бележки и издадените товарителници и кантарни бележки, подробно описани в мотивите към проверявания съдебен акт.

В справката декларация за данъчен период месец ноември, подадена на 12.12.2011 г., били отразени получени доставки и начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 286 375.40 лева, съответно ДДС за внасяне в размер на 7326.44 лева. Но реално осъществените доставки с право на пълен данъчен кредит всъщност обосновавали ДДС за внасяне в размер на 6