Решение № 50 от 16.02.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № 50

16.02.2021г., гр. Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Административен съд-Стара Загора, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и първа година, трети касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдия

КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №699 по описа на съда за 2020г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С.В.Щ. ***, чрез адв. К. против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-1228-001157/22.10.2020г. на Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция.

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна. Сочи, че действително на посочената в заповедта дата бил спрян за проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, като бил тестван и с техническо средство, който отчел 0,69 промила алкохол. Жалбоподателят бил поканен за тестване за наркотици, но той поискал да даде кръв за изследване. Обяснил на полицаите, че този ден не бил употребил нито алкохол, нито наркотици, а само изпил медикамент за стомашни болки.

Издадени били два талони с № 092079 и №092079, като жалбоподателят отишъл в спешния медицински център, за да даде кръв за изследване и това в рамките на указаното му време. В лабораторията една служителка му казала, че за да му вземат кръв за изследване, следвало да присъстват и полицейските служители и го накарала за изчака пред залата. Полицаите обаче се забавили много, след като пристигнали му взели кръвна проба, за което бил съставен Протокол за медицинско изследване и пр., в който били вписани какви медикаменти били вземани в последните 24 часа. Данни за резултатите не били съобщени на лицето, а на 29.10.2020г. му била връчена процесната заповед за прилагане на ПАМ, в която дори не било посочено, че бил дал кръв за изследване.

Жалбоподателят на първо място оспорва компетентността на издателя на заповедта. На второ място сочи, че отразената фактическа обстановка не отговаряла на действителността и така не били спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.4, предл. първо от АПК.

Въпреки данните за тестване с техническо средство и за отказ от тестване за наркотици, в заповедта още се сочело, че водачът не изпълнил предписанието за химико –токсилогично лабораторно изследване. Служителите на МВР обаче присъствали по време на вземане на кръвната проба, дори им бил даден протокола от изследването и самите кръвни проби им били предадени. Поради това оставало неясно, защо органът сочел, че предписанието не било изпълнено от жалбоподателя. Това се определя като нарушение на изискването на чл.35 от АПК за изясняване на фактите от значение за спора.

На следващо място се претендира и издаване на административния акт /АА/ при липса на правни основания за това, тъй като неоснователно се сочела разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, която ангажирала отговорност на нарушителя, ако същият откажел да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или откаже да изпълни предписание за медицинско изследване. Изброяването на хипотезите било алтернативно, не била предвидена изрична последователност, по която да се извършвала проверката за употреба на наркотични вещества или техните аналози. При наличие на лабораторен резултат следвало да се извърши едва тогава преценката за прилагане на ПАМ. Същото разрешение било дадено и в чл.174, ал.4 от ЗДвП, където законодателят предвидил, че при наличие на изследване от кръвна проба, неговият резултат бил определящ. При наличие на такова изследване органът не трябвало да издава заповедта преди да разполага с резултата, тъй като при наличие на отрицателен резултат, заповедта щяла да бъде лишена от правно основание.

Допълнително се мотивира, че в чл.3а от Наредба № 1/2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози били изброени случаите, в които установяването на такава употреба ставала с химико-токсикологично лабораторно изследване, като едната от тях била, когато лицето откажело извършване на проверка с техническо средство. Сочи се, че отделно и в чл.5 от наредбата също съществувала предвидена и друга самостоятелна възможност за извършване на такова изследване, когато поведението на лицето било неадекватно. В подкрепа на твърдението, че при наличие на лабораторно изследване важал неговият резултат, били и чл.6 и чл.9 от наредбата, които текстове също следвало да бъдат взети предвид от органа. Счита се, че органът допуснал съществено процесуално нарушение като не дал правилна правна квалификация на поведението на водача, тъй като последният изпълнил задължението си да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техните аналози по един от двата алтернативно дадени в закона начини. В конкретния случай следвало да се изчака резултата от лабораторното изследване и едва при наличие на основания да се издавала процесната заповед. Цитира се съдебна практика. Цитира се съдебна практика.

На следващо място се сочи, че неоснователно органът посочил разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП като виновно нарушена от водача. Второто предложение касаело неизпълнението на предписанието за медицинско изследване, което обаче било изпълнено. Едновременно обаче органът налагал ПАМ и за отказ да се извърши проверка с Дръг тест, предл. първо на нормата. Цитираната норма била санкционна и не можела да служи за правно и фактическо основание за налагане на ПАМ, соченето на санкционната норма само, също съставлявало нарушение. Органът обаче не сочел релевантната нарушена правна норма на чл.5, ал.3, т.1, предл. 2 от ЗДвП. Основанието за налагане на такава мярка било установяването на управление на МПС от водача след употребата на алкохол, наркотични вещества или техните аналози, а това не било установено по несъмнен начин в този случай, тъй като ПАМ бил наложен преди да излязат резултатите от лабораторното изследване.

Мотивира се и, че

СУМПС било отнето, но не бил посочен срокът за това, като само бил цитиран срокът, установен в закона „ до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца“, без да бъдела извършена индивидуализация, което водело до неясна разпоредителна част на акта и нарушение на чл.59, ал.2, т.5 от АПК и бил налице съществен порок във формата на акта. Липсата на определен срок се приравнявал на липса на волеизявление, което да се изпълни. Макар ответникът да действал в условията на оперативна самостоятелност при определяне на конкретната продължителност на срока на налагана на ПАМ, той бил длъжен да определи такъв конкретен срок, тъй като в противен случай мярката нямало да може да се изпълни. Според съдебната практика, когато се налагал максималния срок, това следвало да се мотивира от органа. Като издал заповед без да определи конкретния срок на действие на наложената принудителна мярка, органът нарушил изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и издал една немотивирана заповед, както и допуснал съществено процесуално нарушение по см. на чл.146, т.3 от АПК. В конкретния случай допуснатите нарушения влияели пряко върху съдържанието на акта.

По гореизложеното се иска от съда да отмени процесната заповед.

Жалбоподателят, редовно призован в. с.з. се представлява от адв. К., който поддържа оспорването. В хода по същество допълнително мотивира, че от събрания доказателствен материал се установявало по несъмнен начин, че доверителят му изпълнил предписанието на органа и дал кръвна проба да изследване в ЦСМП около 19,15-19,30 часа. Т.е. той се явил в установения час за вземане на пробата, като не бил налице обективиран отказ от даване на кръв. Счита, че не били налице предпоставките за прилагане на ПАМ. Наредбата обуславяла алтернативни методи за изследване и щом по единия от тях била взета проба, то водачът изпълнил задължението си да даде за изследване такава и поради това не следвало да му се налага ПАМ по ЗДвП. За процесния случай били наложени още две ПАМ, едната касаеща наличие на алкохол, а другата относно отказът на водача да бъде тестван, които били отменени от други състави на този съд, като в мотивите на решението било посочено, че водачът на извършил соченото нарушение. Цитират се решения по а.д. № 698/2020г. и по а.д. № 700/2020г. Претендират се разноски по делото.

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На С.В.Щ. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, л.17, серия GA

№ 239660 от 22.10.2020г., съгласно който на 22.10.2020г. в 17:30ч., в гр. Стара Загора, на ул. „Хан Аспарух“ до бензиностанция Петрол в посока север-юг, управлява лек автомобил с ххххнегова собственост, след употреба на алкохол, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0122, като уредът отчел 0.69 промила алкохол с проба № 01707 в

17.39 часа. Издаден талон за изследване № 092078 и връчени 7 броя холограмни стикери. Водачът категорично отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с Дръг тест 5000 с фабричен № ARLK - 0072. Издаден талон за изследване № 092079 и връчени 7бр. холограмни стикери. Прието било, че водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. първо и чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП. Актът бил връчен на 22.10.2020г.

Против лицето били издадени оп Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор „ПП“ три заповеди за прилагане на ПАМ с №№ 20-1228-001156, 20-1228-001157 и 20-1228-001158 от дата 22.10.2020г., като по първите две ПАМ била наложена на осн. чл.171, т.1, б. б от ЗДвП, а с третата заповед била наложена ПАМ на осн. чл.171, т.2а, б.Б от ЗДвП. И трите заповеди били връчени на 29.10.2020г.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1228-001157/

22.10.2020г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя С.В.Щ. била наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпросна за отговорността, но не за повече от 18 месеца“.

Обжалваният административен акт бил правно обоснован с чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, като от фактическа страна се основавал на констатациите, съдържащи се в съставения срещу С.Щ. АУАН серия GA № 239660/ 22.10.2020г., за това, че на 22.10.2020г. в 17:30ч., в гр. Стара Загора, на ул. „Хан Аспарух“ до бензиностанция Петрол в посока север-юг, С.Щ. управлявал собствения си лек автомобил с ххххслед употреба на алкохол, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0122, който с проба № 01707 в 17.39 часа на 22.10.2020г. отчел 0.69 промила алкохол. Издаден талон за изследване № 092078 и връчени 7 броя холограмни стикери. Водачът категорично отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен № ARLK - 0072. На С.Щ. бил издаден талон за изследване № 092079 и връчени 7бр холограмни стикери.

Като доказателства по делото са приети и : искане рег. № 1228р-12512/23.10.2020г. за извършване на химическа експертиза, л.22; Протокол за извършено химическо лабораторно изследване /химическа експертиза № 235/28.10.2020г. /л.21/; талон за изследване бл. № 092078 /л.23/; Талон за изследване № 092079; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози /л.24-26/; приема-предавателен протокол от 22.10.2020г. за предаване на четири броя кръвни проби на оспорващия /л.27/; резултат от извършената проверка на водача С.Щ. за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № ARNA-0122 и отчетени 0,69 промила /л.34/;

Справка за нарушител/водач; искане рег. № 1228р-12513/23.10.2020г. за извършване на токсико химична експертиза от експерт НИК София, л.36; докладна записка на мл.

Автоконтрольор В.Г.относно АУАН, сер. А № 239660 /л.40/; заповед №349з-723/06.03.2018г. /л.41/; справка за нарушител/водач; уведомително писмо от УМБАЛ „проф. Ст. Киркович“, Стара Загора рег. № 6963/17.12.2020г. /л.63/, ведно с приложения.