Решение № 1102 от 23.12.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Сливен, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230100930 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 9 /пред. т. 8/, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл.

211, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗМВР от 2006 г. (отм.) за признаване на установено правото на ищцата на допълнителен платен отпуск в размер на по 12 дни годишно за положен извънреден труд по 24/48 часа над 50-те часа на всяко отчетно тримесечие в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г.

Производството е образувано по искова молба на М. А. Х. от гр. Сливен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, гр. София, с която е предявен установителен иск за признаване на установено на правото на ищцата на платен допълнителен отпуск в размер на по 12 дни годишно поради положен извънреден труд над 50-те часа през всяко от отчетните тримесечия в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г.

Твърди се, че в исковия период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. ищцата била служител на ответната ГДИН, като служебното й правоотношение продължава и до настоящия момент.

Ищцата твърди, че в исковия период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. била служител на ответната ГДИН, като служебното й правоотношение продължава и до настоящия момент. На 25.02.2003 г. влязло в сила въведеното 1 от законодателя право на допълнителен отпуск поради положен извънреден труд над 50-те часа на отчетно тримесечие. Към крайната дата на исковия период - 30.06.2014 г. правото на допълнителния отпуск било правна възможност, изрично предвидена в закона за компенсация на извънредния труд. Ищцата излага, че през исковия период изпълнявала служебното си правоотношение на 8, 12 и 24 часови смени, които се изпълнявали съгласно предварително утвърден от началника на Затвора в гр. Сливен месечен график, като работното време се изчислявало сумирано за отчетен тримесечен период. Календарната година била разделена на четири такива тримесечия, като за всяко тримесечие се сумирали изработените от ищцата часове и ако надвишавали нормата работно време за съответния отчетен период, часовете над установеното време съставлявали извънреден труд за работника, който съгласно действащия за процесния период ЗМВР следвало да се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетния период и с допълнителен платен отпуск за извънреден труд за часовете над 50 часа за всяко тримесечие. Изчисляването на отработените часове ставало в края на отчетния период и в началото на следващия и едва тогава можело да се установи дали общият брой изработени от служителя часове е надвишил индивидуалната му нормативно установена норма за периода и в този случай часовете, с които надвишава тази норма представлявали извънреден труд. През процесния период работодателят не изчислявал правилно изработените от ищцата часове и по този начин извънредният й труд не бил отчетен и компенсиран. Поради специфичния характер на извършваната от ищцата дейност, същата давала допълнителни смени месечно или т. н. резерв, не могла да ползва почивка за хранене, защото й трябвало разрешение на прекия ръководител и се хранила на територията на работното си място и била на разположение по това време. Ответната ГДИН не отчитала пълната продължителност на положения от ищцата труд по време на работните й смени, тъй като не включвала към работното й време времето, което ищцата ползвала за хранене, приспадала време за отдих, което реално не било ползвано от ищцата поради непрекъсваемостта на работния процес.

Същото така ГДИН не отчитала времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване, освобождаване и развод от дежурство, които безспорно съставлявали действия при изпълнение на служебните задължения по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗМВР. Ищцата излага още, че съгласно Директива 2003/88/ЕО на 2

Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организация на работното време и чл. 155, ал. 3 КТ, времето за хранене се включва в работното време при непрекъсваем работен процес. Неактивната част от дежурствата /време за спане, почивка, храна, физиологични нужди/ също представлява работно време ако работникът и служителят присъства физически на място, определено от работодателя. Този извод следвал от Тълкувателните преюдициални заключения на СЕС, които били задължителни за страната ни като държава членка на ЕС, поради което в тяхно изпълнение била приета в този смисъл Инструкция на ЗМВР от 14.12.2012 г. и ТР № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Ищцата се позовава и на чл. 311, ал. 5 от ППЗИНЗС относно задълженията й по приемането и предаването на поста, които се осъществявали извън нормативно определената продължителност на работната смяна, но не били отчитани като работно време. Посочва и други относими за процесния период правни норми. На изложените основания ищцата моли за уважаване на предявения установителен иск и претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната Главна Дирекция е подала отговор на исковата молба, с която изразява становище за неоснователност, евентуално и за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес. Правят възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за предявяване на иска, тъй като ищцата е можела да търси правото си след края на всяко едно отчетно тримесечие през периода, а след 2014 г. правото е престанало да съществува. Излага, че правото на служителя да иска допълнителен отпуск за положен труд над петдесет часа за тримесечие е срочно и като такова следва да се упражни в рамките на три години, тъй като е обвързано с отчитането и заплащането на извънреден труд до 50 часа, което означава, че същото следва да се упражни в рамките на тригодишния срок. В тази връзка бил предвиден в чл. 12 от Закона за счетоводството и тригодишен период за съхраняване на носителите на счетоводната информация, което имало пряка връзка с изчисляването на извънредния труд и оттам с компенсиращия го допълнителен отпуск. Служителите на ГДИН били държавни служители по чл.

19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и техните правоотношения се уреждали със ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР. Правото на допълнителен отпуск било регламентирано в чл. 212, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /отм./, който предвиждал възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на 3 отчетен период и право на допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа. Цитира разпоредбата на чл. 301, ал. 5 от ППЗИНЗС /отм./, като посочва, че на ищцата е била осигурявана 72-часова почивка след 24 часово дежурство.

Цитира и разпоредбата на чл. 301, ал. 4 ППЗИНЗС /отм./, приложима през процесния период и твърди, че на ищцата е била осигурявана 45/90 минутна почивка при всяко дежурство, както и до 4 часова почивка отдих при всяко 24часово дежурство. Съгласно чл. 302, ал. 2 ППЗИНЗС /отм./ удължаването на работното време не се компенсирало с почивка и не се смятало за извънреден труд и съгласно чл. 305, ал. 1 ППЗИНЗС /отм./ назначените в наряд се явявали най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време в поделението.

Цитира и чл. 16е, ал. 2, 3 и ал. 4 от действащия ППЗИНЗС, съгласно които нарядите и почивките за хранене не се включват в работното време.

Единствено инструктажите били част от работното време. На изложените основания ответната ГДИН моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично.

Представлява се от пълномощник, който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответната дирекция се представлява от пълномощник, който оспорва иска като неоснователен. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и и неоспореното по делото съдебно-икономическо заключение, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 9 /пред. т. 8/, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗМВР от 2006 г.

(отм.) за признаване на установено на правото на ищцата на допълнителен платен отпуск в размер на по 12 дни годишно за положен извънреден труд по 24/48 часа над 50-те часа на всяко отчетно тримесечие в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г.

Предявеният иск е процесуално допустим, а възражението на ответника 4 за недопустимост на иска, съдът намира за неоснователно.

Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата и ответната дирекция са се намирали в служебно правоотношение през исковия период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., което не е прекратено и към настоящия момент.

В случая се иска признаване за установено, че ищцата има право на допълнителен платен отпуск по чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР (отм.) като страната не може да предяви осъдителен иск за присъждане на обезщетение за същия, доколкото понастоящем трудовото правоотношение не е прекратено. При това положение за ищцата е налице правен интерес от предявяване на установителния иск, с който и на този етап би могла да постигне търсената защита (в този смисъл Определение № 1221 от 27.11.2014 г. по гр. д. № 4913/2013 г. по описа на ВКС на РБ, III г. о.)

Разгледан по същество, съдът намира предявения иск за частично основателен и доказан.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. Д. Ц., съдът кредитира изцяло поради тяхната непосредственост, обективност и непротиворечивост, се установи, че в процесния период ищцата и свидетелите - нейни колеги и служители на ответната дирекция са полагали труд на смени от по 8 часа, 12 часа или 24 часа, като реалната фактическа продължителност на всяко от положените дежурства е била с един час повече. Служителите е следвало да бъдат облечени и готови да носят служба 15 минути по-рано преди началния час на дежурството, като се е извършвала проверка. Работното време се изчислявало сумирано за отчетен тримесечен период, като календарната година била разделена на четири такива тримесечия, като за всяко тримесечие се сумирали изработените от тях, респективно от ищцата часове , което съставлявало извънреден труд. Свидетелят Тодорова, която е колежка с ищцата и работят като надзиратели обяснява, че ищцата е давала 8 ч., 12 ч. и 24 часови дежурства, като през 2007 г. при първата Заповед за неурегулираното работно време са давали с 1 час най-малко повече дежурство при наричаните подготвящи или съпътстващи дейности., като за целта са идвали 15 минути предварително, за да преценят дали са в състояние да работят. Така 24 часовото дежурство е ставало 25 часа, а 12 часовото е ставало 13 часа, а 8 часовото става 9 часа и 15 минути, защото са ходили на 5 работа 15 минути по-рано и са си тръгвали също 15 минути по-късно, като разяснява, че са имали практико-теоретични занятия всяка година от септември до юни следващата година, като са имали поне едно занятие в месеца най-малко 2 часа, с изключение на един месец през лятото ваканцията. Уточняват, че имали изготвен учебен план по месеци от месец септември до м. юни , който бил поставен в дежурната стая и знаели всеки месец каква тема ще има на занятието.

Дава подробни описания, че резерва е свързан на поста, която си назначен и резерва подпомагал и е с продължителност 8 часа и 45 минути, а другия е когато е с бригадата от лишените от свобода и трябва да се приеме бригадата като се води на закуска и реално смяната се превръщала от 8 часа на 9 часа и 15 минути. Обяснява се, че резерва е подпомагаща дейност на другите постове и се занимавала с почивните дни и е приемала багаж отпуски – плюс 45 минути.