Решение № 67 от 15.02.2026, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 391/2025
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 15.02.2026
- Състав
- Милуш Руменов Цветанов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 131, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. Пещера, 15.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100391 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от А. Г. Г. срещу М. С. Ч. – за обезщетение на причинени в следствие на сбИ.е между двамата неимуществени вреди, като в срока на отговор на исковата молба е допуснат за съвместно разглеждане и насрещен иск от М. Ч. срещу А. Г. – със същата претенция.
Ищецът твърди, че през нощта на 21.- срещу 22.06.2024г. между него и съседът му М.
Ч. възникнала кавга по повод разлаялите се техни кучета. Поддържа се, че във видимо нетрезво състояние М. Ч. тръгнал с нож към двора на ищеца, който пък на свой ред също взел нож и двамата се сборичкали пред имотите си. Сочи се, че при схватката ответникът взел изпуснатия от ищеца нож и с него му нанесъл разкъсно-контузна рана в областта на лявата мишница, след което на мястото били извикани полицейски служители, но и в тяхно присъствие М. Ч., посягайки през затисканата от ищеца входна врата на двора - пробол с нож задната част на лявата му мишница и наранил вътрешната повърхност на лявата му длан - от гривнената става до палеца, както и вътрешната странична повърхност на лявото му коляно. Твърди се, че от така причинените от ответника на ищеца множество телесни увреждания последният претърпял силни физически болки и страдания и тежък психологически шок и стрес, изразяващ се в развИ.е на мания за преследване и параноя, че ще бъде нападнат отново, паник-атаки, страх да излиза в късните часове на денонощието и безсъние. Предвид изложеното се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – до окончателното погасяване.
Претендират се и деловодни разноски.
1
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва иска по основание. Твърди, че същата нощ ищецът, първо е подплашил кучето му с пиротехнически изделия и удари по ламарина, след което през оградата на имотите им го е обиждал и предизвикал да излезе на улицата, за да се разберат. М. Ч. отрича да е носил нож, когато е излязъл пред имота си, като се поддържа, че А. Г. е бил въоръжен с дълго метално острие /мачете/, с което първо нанесъл на Ч. два удара в главата и един в лявата буза. Сочи се, че в опит да се предпази, а не да напада Г., Ч. е влязъл в схватка с него, при която бил съборен и получил още няколко удара с металното острие по гърба, като накрая успял да изтръгне оръжието от ръцете на Г., който се прибрал в дома си. Оспорва се описаният от ищеца механизъм и последици на сочените в исковата молба наранявания. При твърдения, че М. Ч. е действал в условията на неизбежна отбрана се отрича той, посредством противоправни действия виновно да е причинил телесни увреждания на А. Г.. Алтернативно се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца – заради провокациите му към Ч. да излезе, и оръжието, с което го е нападнал. Оспорва се като прекомерен и размерът на исковата претенция. По повод насрещния си иск ответникът описва да е получил вследствие на инцидента конкретно посочени отоци, прорезни рани, охлузвания и кръвонасядания по главата, гърдите, гърба и крайниците му, заради които наранявания поддържа да е изпитал силни болки, главоболие, слабост, замайване; твърди да е имал ограничени движения на главата и врата и трудности да се храни и спи. Изтъква се и че след нападението Ч. изпитва тревожност, стрес и страх, включително да излиза от имота си в тъмните часове на денонощието. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявения от А. Г. иск и за осъждането му да заплати на М. Ч. сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта. Претендират се и деловодни разноски.
В отговор на А. Г. на насрещния иск се повтаря дословно описаната в първоначалната искова молба версия за случилото се. Оспорват се твърденията и претенциите на М. Ч. относно причинени му от Г. вреди.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От показанията на разпитаните по делото свидетели и подложен на оглед видеозапис от процесния инцидент, се установява, че малко преди полунощ на 21.- срещу 22.06.2024 г., живеещите в съседни имоти страни по делото (в нетрезво състояние) са влезли помежду си първо в словесен, а след това и физически конфликт, първопричина за който се е оказало подплашването от страна на А. Г. на кучето на М. Ч..
От свидетелските показания на В. Г. и П. Д., както и от приложения и гледан по делото видеозапис се установява, че физическата саморазправа между страните по делото се е осъществила на два етапа. При първият от тях (от който е видеозаписа) двамата мъже са влезли в схватка на пътя пред имотите си, при която А. Г. е нанесъл множество удари с голям нож – по главата, лицето, гърба на М. Ч., като и дланите и пръстите на последния са 2 били наранени в опитите му да се брани, хващайки с ръце острието.
От показанията на В. и В. Г.и (съпруга и син на А. Г.) се установява, че хладното оръжие е собственост на семейството им и по принцип стой в двора на Г. – при животните, откъдето той го е взел, излизайки да се разправя с Ч.. Същевременно по делото липсват каквито и да било доказателства за твърденията на ищеца Г. –Ч. също да е имал в ръката си друг нож преди схватката им, напротив – тези твърдения се опровергават както от показанията на свид. П. Д., така и от видеоматериала по делото и заключението на съдебномедицинската експертиза, където липсват данни за второ острие, с което да са причинявани възникналите от сбИ.ето травми.
Пак от разпита на В. Г. става ясно, че след тази първа схватка между страните по делото – мъжът и А. я е събудил, за да превърже тя нараняването в областта на левия му бицепс, което явно е първото от получените от него.
Гореизложеното, съпоставено със заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза сочи на извод, че първо въоръженият с нож А. Г. е нанесъл на М. Ч. чрез директни удари с острието, (съгласно експертизата и медицинските документи): две порезни рани на главата /срединно ченотеменно и на лявата буза/, кръвонасядания по лицето, кръвонасядания и повърхностни порезни рани по кожата на гърба, над лопатките; а в опитите на Ч. да се защити, хващайки ножа – е получил от Г. и: порезна рана на тенара на дясната длан, порезна рана по дланната повърхност на първата фаланга на пети пръст на лявата ръка, забелване на епидермиса на кожата на втори и трети пръст на лявата ръка в областта на първите им фаланги. При същото сбИ.е – на А. Г. е била причинена: порезна рана в средната трета на лявата мишница (бицепса) с дължина 11 см.
По отношение на първоначално предявения от А. Г. иск – тук е мястото да се отбележи, че фактът на доказаното (с видеозаписа) негово агресивното въоръжено посегателство спрямо Ч., с единствения установен по делото нож, който сам Г. е намесил в конфликта им - несъмнено сочи на значителна степен (над 50 %) на съпричиняване от първоначалния ищец (А. Г.) на вредите, който той е получил в следствие на порязването в областта на бицепса му (доказано от експертизата – незасегнало сухожилие) – доколкото тези вреди няма как да възникнат в съответната степен, без установеното пряко действие на същото острие върху засегнатата зона.
Относно втория етап на физическата саморазправа между страните по делото – от показанията на свидетелите-полицейски служители Б. и К. се установява, в присъствието на изпратените на мястото органи на реда – М. Ч. е взел същият нож, който при първата схватка е успял да отнеме от А. Г., затичал се е към дворната врата на Г.и и с оръжието, през отворите в нея е нанесъл на Г. установените посредством експертизата и медицинската документация по делото: рана по задната повърхност на лявата мишница, рана в областта на тенара на лявата длан с дължина 9 см., рана по вътрешната повърхност на лявото коляно с дължина 7 см. И за тези травми следва да се съобрази, че доколкото са нанесени със същото оръжие, намесено в конфликта между страните именно от А. Г., е налице съпричиняване от него, макар и в значително по-ниска степен (10 %) – предвид 3 обстоятелствата, при които оръжието е използвано от Ч. - в присъствието на полицейските служители, непредизвикано и след като първоначалния конфликт е бил приключил.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Основателността и на двата предявени иска (първоначален и насрещен), се обуславя от наличието на правопораждащия деликтната отговорност фактически състав, който включва елементите: вреда, противоправно поведение, причинна връзка - вредата да е последица от деянието, които елементи са такива от обективното основание на отговорността, а субективното такова – вината, се презюмира ( чл.45, ал.2 ЗЗД), поради което и предпоставките на презумпцията – елементите на обективното основание на отговорността - се доказват от съответния ищец, а делинквентът може да обори презумпцията за вина.
Вредите, които страните по делото са си причинили взаимно и чието обезщетяване претендират, се установяват от ангажираните от тях гласни доказателства, и съдебномедицинската експертиза. За А. Г. те са описани в ценените в контекста на чл. 172 ГПК показания на близките му – съпругата В. Г. и синът му – В. Г., които сочат, че в рамките на около месец той е имал изтръпване и болки в наранените крайници, отслабнал е, вдигал е кръвно, не е можел да се къпе сам, имал е проблеми със съня, бил е нервен и неспокоен. За М. Ч. тези вреди са описани в ценените също съобразно чл. 172 ГПК показания на жената, с която живее на семейни начала – П. Д., която описва, че заради травмите си от инцидента той дълго време е имал трудности да се храни, получавал е световъртеж и замайвания, притеснявал се да остава сам, изпитвал страх, че ще бъде нападнат. Наличието на забелязани у Ч. признаци на уплах след инцидента се потвърждава и в показанията на съседа му С. Ж..
Съдът кредитира коментираните свидетелските показания, доколкото сочат на логични и закономерни последици от установените събития и наранявания по страните, но за срок на продължителност на физическите болки и страдания на двамата участници в инцидетна – приема обосновано посоченото в заключението на вещото лице, а именно – че оздравителният процес е бил до 3 седмици.
Противоправното поведение на всяка от страните по делото също се установява от гореобсъдените доказателства, доколкото съответните деянията на всеки от двамата са в нарушение на правилото да не се вреди другиму /чл. 131, ал.1 НК/.
Причинната връзка между противоправните деяния на всяка от страните по делото и съответно причинените с тези деяния вреди на насрещната страна се установява освен от показанията преките и косвени свидетели - близки на страните, и от заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза, сочеща на механизъм на причиняване на всяка от констатираните травми, обусловен от съответните агресивни действия на участниците в конфликта, и имащ за резултат болки и страдания с реципрочен интензитет.
Вината, като субективно основание на всяка от насрещните претенции се презюмира 4 на осн. чл. 45, ал.2 ЗЗД, като никоя от страните не е ангажирала доказателства, годни да оборят тази презумпция.
Направените от М. Ч. още с отговора на исковата молба, а от А. Г. – едва с писмена защита по делото, възражения за неизбежна отбрана не намират потвърждение в доказателствата по делото. Неизбежната отбрана предполага причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели – в защита от непосредствено противоправно нападение. Но нито експертното заключение, нито друго от приетите доказателства, сочат на извод някое от нараняванията по двамата участници в инцидента да е причинено на насрещната страна в защита, включително - такива данни няма и за травмата в средната трета на лявата мишница на А. Г., доколкото по делото така и не се установява дали тази травма не му е нанесена след като Ч. му е отнел острието и на свой ред го е нападал; а именно в такъв смисъл е и заключението на експерта, който, относно механизъм, сочи, че „При ищеца Г. те (раните) са получени от директни удари в описаните анатомични зони.“
Разпечатката съдържа 28 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/767416c9-a437-4b17-82e9-5bf75be0455e