Решение № 479 от 08.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен В. при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Милен В. Въззивно търговско дело №

20221001000313 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 4.01.2022 г. на третите лица помагачи Ю. Б. В., К. В. Т. и К.

В. К. срещу решението от 17.11.2021 г. по гр. д. № 65/2020 г. на Окръжен съд – гр. Перник, с което: на осн. чл. 155, т. 1 ТЗ е прекратено ответното дружество „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД; открито е производство по ликвидация на същото дружество; ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца Б. Г. Е. сумата 1 275 лв. – съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на дружеството по чл. 155, т. 1 ТЗ. Твърди се, че дружеството осъществява активна търговска дейност, реализира печалби и плаща данъци. Сочи се, че съдът не е съобразил редица обстоятелства и неправилно е преценил събраните доказателства. Не било съобразено, че ищецът Б.Е. и съдружникът и управител В.П. на 20.06.2018 г. учредили ново дружество „Автотранс Кракра“ ООД, чиято търговска дейност била конкурентна на тази на ответника, поради което имали пряк и личен материален интерес от преустановяване на дейността на ответното дружеството. Впоследствие през 2019 г. същите прехвърлили своите дялове от ответното дружество на техни низходящи роднини, поради което обясненията по чл. 176 ГПК на управителя В.П. не следвало да бъдат кредитирани. Не било вярно твърдението на ищеца, че съдружниците без знанието на управителите назначавали лица за водачи на автобуси, при положение, че това не 1 можело да стане без подписани от управителите трудови договори. Твърди се, че това бил поредният симулативен съдебен процес, който ищецът завежда срещу ответното дружество, а управителите вместо да оспорят иска и да защитят интереса на дружеството, признават иска и изразяват желание дружеството да се прекрати, което било алогично предвид функциониращото дружество. Не били преценени правилно и показанията на свидетелката М.М., която също била заинтересована от изхода на делото. Необосновано съдът приел за доказано, че третите лица помагачи управлявали автобуси, без това да било установено с трудови договори. Необосновано съдът приел за доказано и, че съдружникът К.К. имал здравни противопоказания да управлява автобус, като не е зачел единственият актуален медицински документ – ЕР на ТЕЛК № 0523021/6.02.2020 г., а е кредитирал само заключението на съдебно-медицинската експертиза, направена от лекар – кардиолог, който не бил специалист в съответната област – онкология.

Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

Въззиваемият Б. Г. Е. – ищец по иска – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Претендира разноски.

Въззиваемото дружество „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД – ответник по иска – редовно призовано, не взема становище по жалбата.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. Г. Е. с искова молба от 15.10.2020 г., с която срещу „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД е бил предявен иск по чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на дружеството. В исковата молба се твърди, че ищецът е съдружник в ответното дружество с повече от 1/5 от дяловете в капитала, като такива били и К. В. К., Ю. Б. В., К. В. Т., Р. П. Г., В. В.

П. и А. М. А.. Твърди се, че отношенията между съдружниците били изключително влошени поради отказ на част от тях да се съобразяват със законовите изисквания за осъществяване на дейността на дружеството. Предметът на дейност на дружеството бил обществен превоз на пътници, за което имало издаден лиценз, като осъществявало превози по автобусни линии на територията на община Перник и община Брезник, а всички съдружници били водачи на автобусите. За осъществяването на тази дейност имало законови изисквания в защита на общественото здраве и обществен интерес, уредени в Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове. Твърди се, че останалите съдружници отказвали да изпълняват част от нормативните изисквания – за извършване на предпътни медицински прегледи, а назначавали за водачи на автобуси лица, за които нямало яснота дали са правоспособни и физически и психически годни да осъществяват превоз на пътници, като за така сключените договори се разбрало само от тяхното представяне на външната счетоводна кантора. Твърди се, че съдружникът К.К. се преназначил от кондуктор на шофьор, въпреки, че имал сериозни здравословни проблеми, които били противопоказни да извършва обществен превоз на пътници. Съдружниците не внасяли реализираните средства от превоз на пътници в дружеството, а те оставали за самия съдружник, осъществил превоз на съответната автобусна линия. Всичко това станало причина за възникването на много спорове между управителите и ищеца, от една страна, и останалите съдружници, от друга страна, за всичко в дейността на дружеството. Твърди се, че според останалите съдружници дружеството трябвало да съществува само формално, като всеки съдружник по негова преценка да назначава и други шофьори на автобусната линия, на която той изпълнявал превоз, като средствата остават само за него. Твърди се, че зачестили жалби и оплаквания срещу курсовете изпълнявани от съдружника К.К., за което постъпили предупреждения за санкции от община Брезник, с която дружеството имало сключен концесионен договор № 92/5.10.2016 г., по който проблем също било отказано обсъждане от останалите съдружници. Тези влошени отношения довели до невъзможност да се водят дружествените дела. Твърди се, че по иск на останалите съдружници се свикали общи събрания за освобождаване на управителите, като на същите били взети решения за промяна на начина на представителство и управление, срещу които били предявени искове по чл. 74 ТЗ, 2 предмет на т.д. № 52/2018 г. и т.д. № 84/2018 г. на ОС Перник. На общо събрание било отказано и приемането на изменение в дружествения договор в частта относно дяловото участие на ищеца в резултат на прехвърлени дялове от други съдружници, с което били нарушени изискванията на чл.

115, т. 5 и чл. 129, ал. 1 ТЗ. Поради това било отказано от АВ и вписване на промяната в дяловото участие, който отказ след жалба на ищеца бил отменен от съда и в ТР била вписана исканата промяна. Твърди се, че към настоящия момент било невъзможно да се вземе каквото и да било решение от ОС, поставяла се в риск дейността на дружеството да отговаря за вреди от неправомерни действия на съдружниците, а дружеството било в невъзможност за законосъобразно развиване на дейността си. Всичко това представлявало важни причини за неговото прекратяване по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ.

С определение от 29.12.2020 г. на осн. чл. 218 ГПК е допуснато встъпване в процеса на Ю. Б.

В., К. В. Т. и К. В. К., като трети лица помагачи на ответното дружество.

Не се спори, а и от вписванията в електронния Търговски регистър, които въззивният съд служебно провери, е видно, че ответното дружество „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД е било първоначално регистрирано с решение от 11.02.2005 г. по ф.д. № 80/2005 г. на ОС – Перник, с капитал 5100 лв. и предмет на дейност, включваща и транспортна и спедиционна дейност – за превоз на пътници и товари. Първоначално съдружници са били: А. И. Д., Р. П. Г., А. С. И., Б. Г.

Е., Б. И. Ч., Б. В. И., В. В. П., В. Г. М., Г. В. Д., Е. К. С. и К. В. К. . С решение от 31.03.2005 г. е вписано заличаване на съдружниците А. Д., А. Д., Б. Ч., В. М. и Е. С. поради прехвърляне на дяловете им на останалите съдружници. С решение от 15.02.2006 г. са вписани за нови съдружници А. М. А. и Ю. Б. В., заличаване на съдружника Б. И., както и вписване на прехвърляне на дялове между съдружниците.

Дружеството е пререгистрирано без промени по реда на ЗТР на 28.04.2009 г., и с управители В.

В. П. и Р. П. Г., с начин на представляване – заедно, с капитал 5400 лв. На 18.03.2011 г. за съдружник е вписан К. В. Т., а капиталът е увеличен на 22 200 лв., вкл. чрез записване на нови дялове от останалите съдружници. На 26.06.2013 г. е вписано заличаване на Г. Д. като съдружник, както е промени в дяловете на останалите съдружници. На 4.06.2020 г. са вписани промени в дяловете на съдружниците поради вътрешни прехвърляния, вследствие на които дяловото участие е станало следното: А. М. А. – 50 лв., В. В. П. – 2 800 лв., Б. Г. Е. – 4 550 лв., Р. П. Г. – 2 650 лв., К.

В. Т. – 4 050 лв., К. В. К. – 4 050 лв. и Ю. Б. В. – 4 050 лв.

От данните по партидата в ТР на дружеството се установява и, че със заявление № 20181012093606, подадено от адвокат, упълномощен от съдружника К.Т., е било поискано заличаване на управителите В.П. и Р.Г., както и вписване на нов управител – К.Т.. Вписването е поискано въз основа на решения по протокол от 8.10.2018 г. на ОС на дружеството, приети с гласовете на съдружниците К.Т., К.К., Ю.В. и А.А., като против са гласували съдружниците В.П., Р.Г. и Б.Е.. Вписването е било спряно на осн. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛН с определение от 12.10.2018 г. по 52/2018 г. на ОС Перник във връзка с искова молба с вх. № 5133/12.10.2018 г. по чл. 74 ТЗ, подадена от В.П. и Р.Г.. По същата е било образувано т.д. № 51/2018 г. на ОС Перник, по което е било постановено решение от 13.05.2019 г., с което решенията на ОС от 8.10.2018 г. са били отменени. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Впоследствие със заявление № 20181227193652, подадено от адвокат, упълномощен от съдружниците К.Т., К.К. и Ю.В., е било поискано заличаване на управителите В.П. и Р.Г., както и вписване на нови управители – К.Т., К.К. и Ю.В.. Вписването е поискано въз основа на решения по протокол от 20.12.2018 г. на ОС на дружеството, приети с гласовете на съдружниците К.Т., К.К., Ю.В. и А.А., а против са гласували съдружниците В.П., Р.Г. и Б.Е.. Вписването е било спряно на осн. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛН с определение от 28.12.2018 г. по 85/2018 г. на ОС Перник във връзка с искова молба с вх. № 6518/27.12.2018 г. по чл. 74 ТЗ, подадена от Б.Е.. По същата е било образувано т.д. № 84/2018 г. на ОС Перник, по което е било постановено решение от 24.06.2019 г., с което искът по чл. 74 ТЗ е бил отхвърлен. Решението е потвърдено с решение от 16.12.2019 г. по т.д. № 4736/2019 г. на САС, което обаче е било отменено с решение № 60074/30.07.2021 г. по т.д.

№ 1203/2020 г. на ВКС, І т.о., като делото е върнато за ново разглеждане на САС. С решение № 308/11.05.2022 г. по т.д. № 790/2021 г. на САС, което не е влязло в сила към датата на постановяване на настоящото въззивно решение, е обезсилено решението от 24.06.2019 г. на ПОС за отмяна на решенията от 20.12.2018 г. на ОС поради нарушение на чл. 138, ал. 2 и чл. 139 ТЗ. В останалата част решението на ПОС е отменено и е постановено ново, с което атакуваните решения на ОС са обявени за нищожни поради нарушение на чл. 137, ал. 4 ТЗ.

Установява се и, че със заявление № 20200128101730, подадено от адвокат, упълномощен от съдружниците и управители В.П. и Р.Г., е било поискано вписване на прехвърляне на част от дялове на съдружниците А.А. и В.П. на съдружниците Р.Г. и Б.Е.. С отказ от 29.01.2020 г. е било 3 отказано вписване по съображения, че тази промяна не е отразена в дружествения договор, доколкото е била отхвърлена с решение от 6.01.2020 г. на ОС на дружеството. С решение от 20.05.2020 г. по т.д. № 8/2020 г. на ОС Перник отказът е отменен и е постановено вписване, което е извършено на 4.06.2020 г.

Ответното дружество „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД притежава лиценз № 02987 за превоз на пътници на територията на Република България, издаден от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с валидност от 8.04.2015 г. до 4.04.2025 г.