Решение № 168 от 12.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100514555 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищците П. Х. П. и Т. Х. Ц., чрез адв. И., срещу решение № 16205/28.08.2024г., постановено по гр.д. 65140/2022г. по описа на СРС, 140-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника Столична община положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР със заповед КД-1422- 826/30.08.2012 на началник на СГКК – София, находящ се в гр. Нови Искър, кв.

„Курило 4“, местност „Ласка“, с площ от 623 кв.м, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 29, при съседи: ***, ***,

*** и ***.

С въззивната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. СРС не обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност. По делото било установено, че имотът бил предоставен от ТКЗС на наследодателя на ищците Х. П. Х. с протокол № 10/14.06.1966г. на производствения съвет при ТКЗС Курило и владян от наследодателя им в продължение на 37 години.

Ищците присъединили владението на своя баща. На място той изградил дървена 1 барака и отглеждал трайни насаждения – писмена молба вх. № 012-4-101/02.06.1992г., останала необсъдена от първоинстанционния съд. Неправилно СРС приложил материалния закон и приел, че по силата на ЗСПЗЗ незаявените земи станали общинска или държавна собственост. Молбата си от 2022г. ищците входирали по препоръка на кмета на района, имотът не бил актуван нито като държавен, нито като общински и никоя институция не се противопоставила на демонстрираното владение.

Напротив – имотът бил деклариран, предеклариран и до настоящия момент ищците плащали данъци. По изложените мотиви молят въззивният съд да отмени решението на СРС, а вместо това да постанови ново решение, с което да уважи предявените положителни установителни искове за собственост. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Столична община депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Ползването на ищците, респ. наследодателя им, било прекратено с влизането в сила на ЗСПЗЗ - §4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Нормите на §4а, 4б и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ в различните периоди по различен начин уреждали начина на трансформиране на правото на ползване в право на собственост. С §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ била предоставена възможност на бившите ползватели, построили сграда до 01.03.1991г. да придобият собствеността върху земята, ако заплатят цената на собственика чрез общината в определените в ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му срокове. В случай, че те не сторят това, съгласно §4а, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ собственикът на земята придобива собствеността върху сградата, ако я заплати чрез общината на ползвателя или на неговите наследници. С §4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ била уредена хипотезата, когато правото на ползвателя било учредено върху общинска или държавна земя и правото на собственост не се възстановява на граждани, ползвателят придобива правото на собственост след като заплати чрез общината стойността на земята по цени, определени от МС по реда на ал. 1 съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Процедурата била предписана в §61 и 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Отделно не всяка фактическа власт/служене с вещта, представлявала владение. В конкретния случай на промяна на държането във владение било необходимо ищците да демонстрират по отношение на действителния собственик намерението си за своене и позоваване на придобиването. В административната процедура за закупуване на имота те недвусмислено признали пред Район Нови Искър при СО, че не били собственици. Плащането на данъци съставлявало изпълнение на парично задължение и нямали отношение към своенето на чуждата вещ. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

2

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба, уточнена с молба вх. № 220165/03.08.2023г., ищците П. Х. П. и Т. Х. Ц. излагат, че владеят имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2021г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № КД14-22-826/30.08.2012г. на Началника на СГКК-София, адрес на поземления имот: гр.

Нови Искър, район Нови Искър, местн. „Ласка“, с площ от 623 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 29, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***. С протокол № 10/14.06.1966г. на производствения съвет при ТКЗС Курило имотът бил предоставен за ползване от баща им Х. П. Х., който го владял от 1966г. до смъртта си през 2003г. непрекъснато и необезпокоявано, изградил преместваема дървена барака, облагородил го с дървета, прокарал електричество и водопровод, предприемал административни действия – промени в регулации, оценки и др., отправил молби за закупуване, а след смъртта му ищците продължили да владеят имота, демонстрирано по отношение на всички, в т.ч.

Столична община, декларирали имота в Данъчна служба Нови Искър и плащали данъци за него. депозирани в район Нови Искър молба за придобиване на имота, но администрацията отговорила, че взетото решение било за имота да бъде съставен АОС. Твърдят, че придобили имота по наследство и давност и молят правото им на собственост на това основание да бъде установено по отношение на ответника Столична община. Претендират разноски.

С депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът Столична община оспорва исковете. Със свое заявление от 03.02.2022г. ищците поискали да им бъде указан редът за кандидатстване за закупуване на процесния имот или заявлението им да бъде зачетено като искане за закупуване.

Изложили, че през годините се опитали да го придобият, но не успели да се снабдят с необходимите документи, предвид на това, че имотът попадал в разпоредбите на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Комисията, на заседание от 18.03.2022г., се произнесла с отказ по мотиви, че не били налице основанията по §4а ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно изискванията на §61 и §62 ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като протокол № 10/14.06.1966г. на производствения съвет при ТКЗС Курило не бил удостоверителен документ за право на ползване. Комисията взела решение да бъде съставен АОС. Отделно намира, че ползването, по данни на ищците, било предоставено на наследодателя им по ПМС 21/1963г. и следователно той бил държател, а не владелец на имота. Оспорва, че държането не било трансформирано във владение. Излага съображения, основани на 3 нормите на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и изключенията по §4а, ал. 1, §4, ал. 5 и §4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Позовава се на изменението и допълнението на ППЗСПЗЗ от 1997г. и §61, §4к. Отделно изградената барака не била сграда по смисъла на §4а, ал. 1 ЗСПЗЗ, което означавало, че имотът следвало да се приеме за незастроен. Наследодателят на ищците не преминал процедурата по признаването му като ползвател в влязъл в сила административен акт, предвид на което и ищците нямали право да претендират собственост върху имота. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира разноски.

По делото се установява, че с решение по протокол № 10/14.06.1966г. от заседание на производствения съвет при ТКЗС-Курило, за лично ползване на наследодателя на ищците Х. П. Х. – гл.счетоводител на „Минстрой“ и член на ТКЗС, била предоставена земя от 500 кв.м в местн. „Ласка“.

По делото като писмено доказателство е представена молба на Х. Х. от 02.06.1992г., подадена до ОНС гр. Нови Искър. Излага, че получил процесната земя през 1966г. от ТКЗС, за лично ползване, въз основа на 21-во ПМС. В мястото изградил дървена барака от 8 кв.м, отглеждал дълготрайни насаждения – описва плодни дръвчета, лози и др. Поискал приложение на мероприятията по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че Х. Х. починал на 14.07.2003г., като след смъртта и на неговата съпруга Я.Х., настъпила на 12.08.2005г., единствени техни наследници по закон е явяват ищците Т. Х. Ц. и П. Х.

П. – деца.

Имотът бил деклариран от ищците и майка им Я.Х. на 18.04.2025г. пред СО, Дирекция „ОП“, отдел Нови Искър, в която Х. и децата й – ищците, се заявили като собственици на имота по наследство от Х. Х..

На 03.02.2022г. ищците Т. Х. Ц. и П. Х. П. депозирали пред СО, район Нови Искър заявление. Посочили, че владението върху процесния поземлен имот придобили от покойните си родители. Същият бил предоставен на баща им по силата на протокол № 10/14.06.1966г. от заседание на производствения съвет при ТКЗС-Курило въз основа на ПМС № 21/1964г. Тогава имотът бил пустеещ, необлагороден и засипан с камъни. В годините родителите им, а след смъртта им - и те самите, вложили значителни средства и усилия – почистили имота, засипали земя, изравнили мястото, посадили и отглеждали плодни дървета, изградили дървена барака. Няколко пъти инициирали процедура за снабдяване с документ за собственост – нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост по давност, но поради административни пречки и липса на документи – удостоверение за наличие или липса на реституционни претенции, удостоверение за предоставяне на правото на ползване върху имота в полза на наследодателя им Х. Х. и най-вече поради препятстващото действие на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, не успели да се снабдят с нотариален акт. Имотът на практика бил ничий, 4 никой не заявил претенции – нито общината, нито бивш собственик, нито пък някой оспорил или нарушил владението им, което било непрекъснато и трайно в продължение на 50 години. Същевременно ищците продължавали да ползват имота и да се грижат за него, плащали данъци. Заявили искане в случай, че за имота бил съставен АОС или предстои да бъде актуван, или макар и да не бил актуван, но няма заявени реституционни претенции за него и същият се намира на територия с влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена карта на земеделските земи в съществуващи и възстановими стари реални граници, респ. е станал общинска собственост, на ищците да бъде указан редът за кандидатстване за закупуване или настоящото им заявление да се счита за искане за закупуване, като се отчетат изнесените в заявлението факти.

Приложили и представените по делото копия от протокол № 10/14.06.1966г. от заседание на производствения съвет при ТКЗС-Курило, копие от цифров кад.план, удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за наследници на Х. Х., преписизвлечение от акт за смърт на Х. Х. и Я.Х..

От представените по делото писмени доказателства – Заповед от 16.03.2022г., Протокол № 1/18.03.2022г. на комисията, назначена със заповедта на кмета на район Нови Искър, и писмо-уведомление до ищците се установява, че по молбата им комисията се произнесла с отказ. Комисията посочила, че съгласно одобрения план на новообразуваните имоти и регистър към него поземлен имот ***, местн.

„Ласка“, землище кв. Курило, гр. Нови Искър, бил с неустановен собственик.

Приложеният протокол № 10/14.06.1966г. от заседание на производствения съвет при ТКЗС-Курило не представлявал удостоверителен документ за право на ползване.