Определение № 390 от 23.02.2024, Административен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. Враца, 23.02.2024 г.

Административен съд – Враца, касационен състав, в публично съдебно заседание на 06 февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА КОЦЕВА

НЕДЕЛИН

ЙОРДАНОВ при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ КАД № 45 по описа на АдмС – Враца за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 4б, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по частна жалба с вх. №

2897/20.09.2023 г. в АС Враца, подадена от К.Д.И., намиращ се в ***, против Определение № 512/05.09.2023 г., постановено по адм.д.№ 753/2022 г. по описа на АдмС - Враца. С оспореното Определение е оставена без уважение молбата на л/св., с искане за изменение на Решение № 138/11.05.2023 г., постановено по адм. дело № 753/2022 г. по описа на АдмС – Враца, в частта за разноските.

Оспорващият излага съображения за незаконосъобразност на разпореждането на АС Враца, като развива доводи, че погрешно и в противоречие с материалния закон съдът е приел, че след като предявения от него иск е изцяло отхвърлен, то следва да заплати разноските в производството. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, съответно да бъдат отменени присъдените в полза на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. касаторът, редовно призован се явява лично, като поддържа частната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът, ГД "Изпълнение на наказанията" – София в с.з. се представлява от ** Г.Х., която моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея определение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от ОП – Враца споделя напълно изложените в оспореното определение мотиви, като отправя искане същото да бъде оставено в сила, а жалбата против него да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съдът, като взе предвид изложеното в частната жалба и представените по делото доказателства, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят изтърпява наказание „**“ към момента на подаване на жалбата и пребивава в ***.

С обжалваното

Определение № 512/05.09.2023 г., постановено по адм. д. № 753 по описа на АдмС –

Враца за 2022 г., съдът е оставил без уважение искането на * К.Д.И. за изменение на Решение № 138/11.05.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Съдът е установил, че с решението, чието изменение се иска, е отхвърлен предявения от И. иск, против ГД „Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на сумата от 13 333,00 лева, ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 07.06.2019 г. до 16.09.2020 г. неимуществени вреди, произтичащи от не осигуряването на *** при престоя му в *** и е осъдил същия да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, разноски по делото в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 286, ал.

2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.

Съобразно цитираното нормативно правило, съдът присъжда разноските на базата на правилата за тяхното разпределение, установени в закона и на доказването на направените разноски.

За страната, чиито твърдения са приети за неоснователни и недоказани и чието искане за защита е отхвърлено, като неблагоприятна правна последица възниква задължението да плати процесуалните разноски на страната, която е била принудена да извърши такива, за да се защити, срещу необосновано предизвикания правен спор. Основното правило за разпределението на разноските в съдебния процес е, че страната, която е загубила делото, е длъжна да плати всичко – държавната такса, разноските по производството, възнаграждението за един адвокат, възнагражденията за вещи лица, както и разноските на противната страна, при условие че те са направени разумно, че са били необходими и адекватни на извършените процесуални действия.

В случая за юрисконсултско възнаграждение на ответника е присъдена сумата от 100,00 лева, която е в минимално предвидения в закона размер и съответно е адекватна на извършените процесуални действия.

Изложеното налага извода, че оспореното определение се основава на доказателствата по делото и е съобразено с волята на законодателя, изразена в правилото по чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което е правилно и законосъобразно, а частната касационна жалба е неоснователна.

В случая не са налице касационни отменителни основания, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 512/05.09.2023 г., постановено по адм. дело № 753/2022 г. по описа на

Административен съд - Враца.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: