Решение № 82 от 29.06.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. С., 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Г.а като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20234230200024 по описа за 2023 година

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба на В. М. М. от гр. С., чрез адвокат М. И. от ГАК, против наказателно постановление /НП/ № 2210500288 от 08.12.2022 година на Зам. директора на РДГ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии /Наредбата/ и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено наказание глоба в размер на 900,00 лв. по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във връзка с чл. 272 от ЗГ.

В жалбата се развиват доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, които са довели до неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че жалбоподателката не е извършила нарушението, което ѝ се вменява във вина.

ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание, е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно се прави искане за отмяна на наказателното постановление поради маловажност на случая, както и за намаляване размера на глобата до нейния минимум от 300, 00 лева.

Представителят на административно - наказващия орган /АНО/ изразява становище за неоснователност на жалбата.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът установи следната фактическа обстановка:

1

На 30.04.2022 година свидетелите Т. Г. и С. Х. – служители в РДГ – Велико Търново, извършили проверка в имот № 000310, попадащ в отдел 94, подотдел „в1“ в землището на с. Сенник, община С. – общинска горска територия, където се извършвал добив на дървесина – разкрояване и извоз на дървесина от имота по Позволително за сеч № 0661582 от 30.03.2022 година, при която установили лицата Х. М. К., С. Х. Г., А.

П. С.ова и Х. З. Г. да извършват добив на дървесина в имота. Част от лицата разкроявали клони от дървесината в сечището и я извозвали до временния склад по технологичен план, а другата част от тях поваляли цели дървета със самоделно бъги, които също извлачвали до временния склад. Във връзка с това обстоятелство свидетелите извършили проверка в информационната система на ИАГ, при която констатирали, че четирите лица нямали разрешителни за достъп до горска територия към момента на извършване на проверката.

За констатираните от служителите на РДГ – Велико Търново обстоятелства бил съставен Констативен протокол Серия В № 008989 от 30.04.2022 година, в който били описани подробно действията на четирите лица, извършвани от тях във връзка с добива на дървесина в имота, като същите били посочени с трите им имена и ЕГН.

Въз основа на този КП на 09.06.2022 година бил издаден АУАН Серия В, № 007750 срещу жалбоподателката за това, че на 30.04.2022 година не следи за наличието на разрешителни за достъп до имот № 000310, попадащ в отдел 94, подотдел „в1“ в землището на с. Сенник, община С. – общинска горска територия, насаждение, в което се извършва добив на дървесина от лицата, които извършват горскостопанска дейност добив на дървесина – разкрояване и извоз на дървесина /от сечището до временния склад с каруца и самоделно бъги/ по позволително за сеч № 0661582 от 30.03.2022 година - Х. М. К., С. Х. Г., А. П. С.ова и Х. З. Г..

Актосъставителят е квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредбата.

След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателката да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН В. М. записала в графата за възражения, че няма такива. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили в РДГ – Велико Търново и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП № 2210500288 от 08.12.2022 година на Зам. директора на РДГ – Велико Търново против В. М. М.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, поради което и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложил глоба по чл. 257, ал. 1, т.

2

1 от Закона за горите във връзка с чл. 272 от същия закон в размер на 900,00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства: АУАН, НП, КП от 30.04.2022 година; Позволително за сеч № 0661582 от 30.03.2022;Извлечение от инф. Система на ИАГ за лицата, които имат достъп до горска територия за сечището; Покана; Електронно изявление; Разписка за връчване на КП от 09.06.2022 година; Разписка за връчване на НП; Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 година; Диплома; Заповед № 1 от 02.01.2018 година на директора на РДГ – Велико Търново; Трудов договор; Длъжностна характеристика; Справки от инф.

Система на ИАГ; Протокол за освидетелстване на сечището; Справка за наетите лица по трудов договор и НП от 22.12.2021 година, влязло в сила на 13.01.2022 година.

При посочените фактически констатации, изградени въз основа на събраните по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното НП е връчен на жалбоподателката на 09.01.2023 година. Жалбата е регистрирана в деловодството на РДГ – Велико Търново на 16.01.2023 година, т.е. в законоустановения срок и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.

НП и АУАН са издадени от компетентни лица, които черпят правомощията си от Закона за горите.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 12 б ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателката.

Безспорно е, че жалбоподателката М. е имала качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, тъй като е била регистрирана в регистъра на ИАГ София като лесовъд и е получила позволителното за сеч в имота и в това си качество същата е длъжна да следи за наличието на документи за достъп до съответната горска територия, като това задължение е било налице през цялото време докато се е провеждал добива на дървесина.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 12 б ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии , лицата по чл.

108, ал. 2 ЗГ, след получаването на позволителното за сеч, са длъжни да следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия.

Достъпът до съответната територия, съобразно нормата на чл. 24, ал. 1 от същия подзаконов нормативен акт, се обективира чрез издаване на разрешително за достъп до насаждения, съдържащ изискуеми по ал. 2 реквизити.

3

Съгласно чл. 24, ал. 4 от Наредбата, лицето, издало позволителното за сеч, въвежда в информационната система на ИАГ данните по ал. 2, т. 2 към съответното позволително за сеч, а именно - имената на лицата, на които се разрешава достъп и постоянните им адреси по лична карта. Разрешителното за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, се дава в писмена форма от лицето, стопанисващо съответната територия, в т. ч. собственика на територията; лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч /чл. 24, ал. 1 от наредбата/.

Съгласно чл. 24, ал. 3 от наредбата, лицето, издало разрешителното за достъп, го предоставя на лицето, издало позволителното за сеч. Разрешителното за достъп е валидно от момента на въвеждането на данните по ал. 2, т. 2 в информационната система на ИАГ / чл. 24, ал. 6 от наредбата/. Именно от този момент лицата, посочени в разрешителното, имат право на достъп в съответната горска територия за извършване на дейности по добив на дървесина.

В случая към датата на проверката, извършена от служителите на РДГ В.

Търново, лицата, установени в сечището – Х. М. К., С. Х. Г., А. П. С.ова и Х. З. Г. не са имали разрешително за достъп до горска територия, което да е било въведено в информационната система на ИАГ. Такова не е било представено и в писмена форма при проверката. Безспорно е по делото, че четирите, посочени по – горе лица, са били в имота и са извършвали добив на дървесина, като една част от тях са разкроявали клони от дървесината в сечището и я извозвали до временния склад по технологичен план, а другата част от тях поваляли цели дървета със самоделно бъги, които също извлачвали до временния склад. Това обстоятелство се установява по категоричен начин от свидетелските показания на двамата горски инспектори, както и от събраните по делото писмени доказателства, в частност КП от деня на проверката и АУАН.

Безспорно е и обстоятелството, че и четирите лица са нямали разрешителни за достъп до горската територия към момента на проверката, за което, съгласно нарушената правна норма, жалбоподателката е била длъжна да следи. Следва да се отбележи, че по делото е приложено извлечение от информационната система на ИАГ /л. 14/ с имената на лицата, на които е разрешен достъп до обекта, като нито едно от посочените по – горе лица, установени в обекта по време на проверката да извършват добив на дървесина, не фигурира в този списък.

На следващо място следва да се посочи, че по принцип достъпът до горски територии е свободен. В територии, в които се извършва добив на дървесина обаче достъпът е ограничен. В потвърждение на този извод е текстът на чл. 24, ал. 7 и ал. 8 от Наредба № 1 според който в територии, в които се извършва добив, лица могат да ползват пътища, туристически пътеки и обозначени маршрути без разрешение.

Пребиваването навсякъде другаде извън посочените изключения е позволено само на лица, получили разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на 4 дървесина. Без значение е дали тези лица ще извършват добива или са там по друг повод – всички пребиваващи на територия, в която се извършва добив, трябва да притежават разрешително за достъп до тази територия. Достатъчно е в случая, че контролните органи са установили присъствието на четирите лица в територия, за която е издадено разрешително за сеч, и в която се извършва добив на дървесина, както и това, че тези лица не са притежавали разрешително за достъп. Освен това следва да се отбележи и че четирите лица са извършвали дейности по добив на дървесинан в имота.

По същата причина е без значение дали лицата са наети от жалбоподателката или от друго лице. За лицензирания лесовъд съществува задължение да следи за наличието на документи за достъп до съответната горска територия за всички лица, които по една или друга причина пребивават на нея.

Съобразявайки изложеното съдът намира, че правилно и в съответствие с установените и посочени в наказателното постановление факти е квалифицирано нарушението, като такова по чл. 12 б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

За така описаното и квалифицирано административно нарушение е приложена съответната санкционна норма по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във връзка с чл.

272 от Закона за горите, като определената санкция е в размер на 900,00 лева.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното производство приключило с издаването на наказателното постановление.

Не са налице твърдяните нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление. Не са налице нарушения, свързани с разпоредбите на чл. 42 и 43 от ЗАНН, както и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление, е описано пълно, ясно и точно установеното нарушение, правилно са посочени нарушените законови разпоредби, както и правилно е посочена относимата санкционна разпоредба. Възражението на жалбоподателката, че четирите лица не били индивидуализирани, като не били посочени техните адреси и единни граждански номера, съдът намира за несъстоятелно, тъй като според него е достатъчно в АУАН и НП да бъдат посочени само имената на същите, което е и направено. В тази връзка следва да се посочи, че в съставения по време на проверката КП четирите лица са посочени с техните имена и ЕГН – та, както и това, че жалбоподателката е била уведомена за проверката чрез съпруга си, който е заявил, че не могат да присъстват по време на същата. Не без значение е и обстоятелството, че екземпляр от КП от деня на проверката е бил връчен лично на жалбоподателката на 09.06.2022 година.