Решение № 14540 от 20.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 29815/2025
- Вид
- Решение № 14540
- Подписан
- 20.07.2026
- Състав
- ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 117, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 14540 гр. София, 20.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110129815 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца М. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4, Бизнес парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от *** (правоприемник на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375) и ответника „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответниците, чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност, следните суми:
1500 лв. (766,94 евро) - главница, 434 лв. (221,90 евро) - лихва, 75 лв. (38,35 евро) такса и 342 лв. (174,86 евро) - разноски, предмет на принудително събиране по **** на ЧСИ Матова, рег. № 860 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на срещу нея, в качеството и на наследник на **** по гр. д. № 44227/2015 г. по описа на СРС, 29 с-в., е издаден изпълнителен лист в полза на ответника „Банка ДСК“ ЕАД за следните суми: 1500 лв. - главница, 434 лв. - лихва, 75 лв. - лихва и 342 лв. разноски. Сочи, че за принудителното събиране на сумите по посочения изпълнителен лист било образувано **** по описа на ЧСИ Матова, рег. № 860 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд. Твърди, че на 21.06.2022 г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила вземането по посочения изпълнителен лист на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД, за което прехвърляне сочи, че не е била уведомена. Излага, че се е отказала от наследството на ****, както и, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, поради което счита, че не ги дължи. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим по отношение на таксите по принудителното изпълнение. Аргументира също така, че по изпълнителното дела са налице плащания, с които са погасени част от сумите по изпълнителния лист и в тази част предявеният иск се явява недопустим. Ответникът не оспорва, че срещу ищеца и в полза на „Банка ДСК“ АД е издаден изпълнителен 1 лист по гр. д. № 44227/2015 г. по описа на 29 с-в на СРС. Също твърди, че вземанията по процесния изпълнителен лист първоначално са били цедирани на „ОТП Факторинг“ ЕАД с договор от 26.04.2016 г., което дружество впоследствие е цедирало вземанията на „Еос Матрикс“ ЕООД с договор от 21.06.2022 г. Излага, че заповедта за изпълнение е редовно връчена на ищеца, като същият не е подал възражение, респективно заповедта за изпълнение е влязла в сила и след този момент е недопустимо длъжникът в иск по чл. 439 ГПК да основава иска си на факти, настъпили преди влизане в сила на заповедта, респ. е недопустимо искът да се основана на факта на депозиран отказ от наследството на ****. Оспорва да е изтекла давността за процесните суми, като сочи, че в хода на образуваното срещу ищеца изпълнително дело № 767/2015 г. по описа на ЧСИ **** са предприемани изпълнителни действия и са подавани молба за извършването на изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността, като последното действие е на 15.02.2018 г. Сочи, че това изпълнително дело е било прекратено, след което на 15.09.2021 г. е образувано ново изп. дело № 1332/2021г. по описа на ЧСИ ****, в рамките на което периодично са предприемани изпълнителни действия и са подавани молба за извършването на такива, които са прекъсвали давността за вземането. Позовава се на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, въз основа на който погасителната давност е била спряна за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. Излага, че уведомяването за цесията не рефлектира върху дължимостта на вземането. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Банка ДСК“ АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Ответникът не оспорва, че срещу ищеца и в полза на „Банка ДСК“ АД е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 44227/2015 г. по описа на 29 с-в на СРС. Излага, че вземанията произтичат от договор за револвиращ кредит, сключен на 19.07.2007 г. с наследодателя на ищеца – ****. Също твърди, че вземанията по процесния изпълнителен лист първоначално са били цедирани на „ОТП Факторинг“ ЕАД с договор от 26.04.2016 г., което дружество впоследствие е цедирало вземанията на „Еос Матрикс“ ЕООД с договор от 21.06.2022 г. Излага също така, че за принудителното събиране на вземането първоначално било образувано изпълнително дело № 767/2015 г. по описа на ЧСИ ****, а след прекратяването му изп. дело № 1332/2021г. по описа на ЧСИ ****. Оспорва да е изтекла давността за процесните суми, като сочи, че в хода на образуваното срещу ищеца изпълнително дело № 767/2015 г. по описа на ЧСИ **** са предприемани изпълнителни действия и са подавани молба за извършването на изпълнителни действия, с които е прекъсвана давността. Сочи, че това изпълнително дело е било прекратено, след което на 15.09.2021 г. е образувано ново изп. дело № 1332/2021г. по описа на ЧСИ ****, в рамките на което периодично са предприемани изпълнителни действия и са подавани молба за извършването на такива, които са прекъсвали давността за вземането. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено Удостоверение за раждане от 19.11.2007 г., видно от което ищцата М. С. А. е родена на 25.02.1967 г. с майка **** и баща **** (л.7 от делото).
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложените на л. 93- 95 от делото изпълнителен лист и заповед за изпълнение, че на дата 10.08.2015 г. по гр. д.
№ 44227/2015 г. по описа на 29 с-в на СРС, полза на ответника „Банка ДСК“ ЕАД срещу ищеца са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на 2 документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по за сумите 1500 лв. главница, 476,14 лв. - лихва, 75 лв. – такса, 2,10 лв. наказателна лихва и 342,81 лв. – разноски.
Първоначалният кредитор – ответника „Банка ДСК“ АД на 11.11.2015 г. е подал молба за образуване на изпълнително дело, с която са възложени на съдебния изпълнител правата по чл. 18,ал. 1 ЗЧС.
Видно от приложената разписка, поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20158600400767 по описа на ЧСИ ****, рег. № 860 на КЧСИ, заедно със заповедта за изпълнение са връчени на ищеца лично на 01.07.2016 г.
Ищцата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, което с Разпореждане от 22.08.2016 г. (л.141) е върнато.
Поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20218600401332 по описа на ЧСИ ****, рег. № 860 на КЧСИ, видно от приложената на л. 99 от делото разписка е връчена на 27.09.2021 г.
По делото е представен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), сключен на 21.06.2022 г. между „ОТП Факторинг България“ ЕАД, чийто правоприемник е ответника „Банка ДСК“ АД, и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чийто правоприемник е ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с което на последния е прехвърлено вземането срещу ищцата, като цесионерът е упълномощен за уведомяването за извършеното прехвърляне.
С Решение № 6851/13.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 3941/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ – I-Л, е оставена без уважение жалба на ищцата отказ на съдебния изпълнител от 15.01.2025 г. да прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20218600401332 по описа на ЧСИ ****, рег. № 860 на КЧСИ.
Видно от приетия по делото препис на изп. дело № 20158600400767 по описа на ЧСИ ****, рег. № 860 на КЧСИ, което е образувано въз основа на молба на първоначалния кредитор ответника „Банка ДСК“ АД, в рамките на същото са предприети следните принудителни действия:
На 25.04.2016 г. е наложен запор върху вземания на длъжника - ищец по банкови сметки в „Банка ДСК“ АД.
На 16.12.2016 г. е постъпила молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД с искане същият да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, поради придобиване на вземането срещу длъжника с Договор за цесия. С молбата е представен и Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 26.04.2016 г., сключен с първоначалния кредитор „Банка ДСК“ АД, уведомление до длъжника и пълномощно за уведомяването.
С постановление от 16.12.2016 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е конституирано като взискател по изпълнителното дело, като е връчено и уведомление за извършената цесия.
На 15.01.2018 г. е постъпила молба от конституирания взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с която е направено искане за извършване на действия по принудително изпълнение чрез запор на вземания на длъжника по банкови сметки.
На 24.01.2018 г. е наложен запор върху вземания на длъжника - ищец по банкови сметки в различни банки.
На 15.02.2018 г. е постъпила молба от конституирания взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с която е направено искане за извършване на действия по принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, находящи ке на адреса на длъжника, който опис е насрочен от съдебния изпълнител за 28.03.2018 г.
3
Длъжникът е обжалвал отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, която жалба е оставена без уважение с Решение № 2041/29.03.2018 г. по гр.д. № 3622/2018 г. по описа на СГС.
С Протокол за разпределение от дата 08.10.2018 г. е разпределена постъпила от длъжника сума в общ размер на 118,22 лв., като са погасени такси по изпълнението.
С Постановление на съдебния изпълнител от 03.06.2021 г. изп. дело № 20158600400767 по описа на ЧСИ ****, рег. № 860 на КЧСИ е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Кредиторът „ОТП Факторинг България“ ЕАД на 15.09.2021 г. е подал молба за образуване на ново изпълнително дело, въз основа на която е образувано изп. дело № 20218600401332 по описа на ЧСИ ****, рег. № 860 на КЧСИ. С молбата са направени искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ – налагане на запор върху вземания по банкови сметки и налагане на запор и възбрана върху движими и недвижими вещи.
Съгласно изготвена по изпълнителното дело сметка задължението на длъжника към 16.09.2021 г. е в общ размер на 4016,80 лв., от които 1500 лева главница, 1228,85 лв. неолихваема сума, 934,79 лв. лихва и 353,16 лв. пропорционална такса.
На 16.09.2021 г. е наложен запор върху вземания на длъжника - ищец по банкови сметки в различни банки.
С Протокол за разпределение от дата 18.11.2021 г. е разпределена постъпила от длъжника сума в общ размер на 122,99 лв., като са погасени такси и разноски по изпълнението, а за взискателя 54,59 лв.
На 04.04.2022 г. е извършено плащане от трето задължено лице на сумата от 635,69 лв., която е била върната след отмяна на действията на съдебния изпълнител с Решени № 966 по т.д. № 14128/2021 г. по описа на СГС и вдигане на запора върху вземания по банкови сметки на длъжника в УниКредит Булбанк АД.
На 14.10.2022 г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чийто правоприемник е ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с която е направил искане за конституирането му като взискател по изпълнителното село, легитимирайки се като кредитор въз основа на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия), сключен с „ОТП Факторинг България“ ЕАД от дата 21.06.2022 г. С молбата е направен искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ – налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника. Към молбата е приложено и уведомление за цесия и пълномощно от цедента за уведомяването на длъжника.
На 20.10.2022 г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чийто правоприемник е ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с която е направил искане за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника, чрез налагане на запор върху вземания по банкови сметки в „Общинска банка“ АД, която запор е наложен на 26.10.2026 г.
Разпечатката съдържа 43 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/76717706-a7d3-4a37-abae-5b88e5d3a317