Решение № 2727 от 16.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2727 гр. ............, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ............... при участието на секретаря ................. като разгледа докладваното от ............... Гражданско дело № 20211110172633 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ............... седалище и адрес на управление: ..............., срещу Р. А. Е., ЕГН: ********** и ............. И. Е., ЕГН: **********, и двамата с адрес: .................., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделност по ½ от следните суми за недвижим имот – апартамент № ..........., находящ се на адрес: ...................... както следва: сумата от 928,75 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.06.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 115,49 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г.; сумата от 42,68 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 15.06.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 8,49 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г.,

1 за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 10.07.2021 г. по ч.гр.д. № 34162/2021 г. на СРС, I I ГО, 59-ти състав.

В исковата молба се твърди, че ответниците Р. А. Е. и ............. И. Е. били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката.

За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ................ на потребители в гр. ............, приети с решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ................ и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № ..........., находящ се в гр.

............, ................., през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „.............. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.07.2021 г. по ч. гр. д. № 34162/2021 г. на СРС , II ГО, 59ти състав. Ответниците са възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата ............. И. Е. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. И. Н.. Процесуалният представител оспорва предявените искове единствено по основание. Оспорва ответницата да е потребител на топлинна енергия в имота. В тази връзка възразява, че по делото не били представени категорични доказателства, че същата е собственик или вещен ползвател на имота. Твърди, че претендираните суми се дължат от другия ответник, доколкото в отчетите за дялово разпределение, фактури и 2 изравнителни сметки фигурирало единствено неговото име, но не и името на ответницата. Твърди, че доколкото услугата дялово разпределение се извършва от третото лице помагач, то ищецът не е материално легитимиран да получи цената на същата. Оспорва акцесорните претенции за мораторна лихва, като твърди, че по делото не се установява изпадането в забава за плащане на главниците. Изрично заявява, че не оспорва исковете по размер и в тази връзка прави искане да не бъдат назначени поисканите от ищцовото дружество експертизи. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземането. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Р. А.

Е. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. С. К.. Процесуалният представител оспорва предявените искове единствено по основание. Оспорва ответникът да е потребител на топлинна енергия в имота. В тази връзка възразява, че по делото не били представени категорични доказателства, че същият е собственик или вещен ползвател на имота. Твърди, че доколкото услугата дялово разпределение се извършва от третото лице помагач, то ищецът не е материално легитимиран да получи цената на същата. Оспорва акцесорните претенции за мораторна лихва, като твърди, че по делото не се установява изпадането в забава за плащане на главниците. Изрично заявява, че не оспорва исковете по размер и в тази връзка прави искане да не бъдат назначени поисканите от ищцовото дружество експертизи. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземането. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предмет на делото са кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете за цена на доставена топлинна енергия и за мораторна лихва върху посочената главница:

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от 3 топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Следователно с оглед на посочено се налага изводът, че собствениците и вещните ползватели на топлоснабдени самостоятелни имоти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, са клиенти (потребители) на топлинна енергия и между тях и съответното топлопреносно предприятие съществува облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, възникнало по силата на закона, без да е необходимо писмено съгласие от страна на потребителя. В настоящия случай между страните не се спори, че в рамките на исковия период процесният недвижим имот е бил топлоснабден.

За установяване на обстоятелството, че през исковия период ответниците са били клиенти на топлинна енергия в процесния недвижим имот, а именно апартамент № ..........., находящ се на адрес: гр. ............, ................, респ., че между страните е възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, по делото са представени заверен препис от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 29.01.1991 г. и справка от ..............“, с вх. № ............. г.

От посочените писмени доказателства се установява, че по силата на договор за покупко-продажба от 29.01.1991 г. правото на собственост върху процесния е придобито от ответниците Р. А. Е. и ............. И. Е., които към този момент са били в граждански брак, сключен с Акт за брак № .................

Имотът е бил придобит от ответниците, докато същите са били в брак, следователно имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност (бездялова съсобственост) – арг.чл. 19 СК – 1985 г. (отм.) По делото няма данни ответниците да са прехвърлили правото на собственост по отношения на процесния имот или да учредили вещно право на ползване на трето лице.

С оглед гореизложеното и на посочените норми от ЗЕ съдът приема, че ответниците са титуляри на правото на собственост върху имота и съответно потребители на топлинната енергия, доставяна от ищцовото дружество. Тоест ответниците се явяват задължени по силата на договор за доставка на топлинна енергия, сключен по силата на закона с ....................., да заплащат на 4 последното стойността на доставената енергия. Според чл. 32, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. А щом е така, то кредиторът /ищецът/ може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците - арг. чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Само кредиторът може да реши как ще предяви претенцията. Доколкото ответниците са съпрузи и собственици на процесния имот, без значение е на чие име е партидата на имота, както и на чие име се издават фактурите. Ползването на топлинна енергия за семейното жилище представлява задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството. Следователно съпрузите отговарят солидарно по смисъла на чл.

32, ал. 2 СК, като единствено от ищеца зависи дали ще претендира цялата сума спрямо един от тях, общата сума солидарно или общата сума разделно.

По делото не се представят доказателства ответниците да са се разпоредили с правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот преди изтичането на процесния период. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиенти на топлинна енергия и съответно задължени лица да заплащат стойността на потребената в имота топлинна енергия са именно ответниците по делото в качеството им на собственици на процесния имот, като всеки от тях отговаря за ½ (предвид и претеницията на ищеца за разделна отговорност) от задължението за заплащане стойността на ползваната топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от представените писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за извършване на дялово разпределени – т.нар. „топлинно счетоводство“, договор за извършване на дялово разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и дружеството за дялово разпределение, индивидуални справки за използвана топлинна енергия и отчети от третото лице помагач за отоплителните сезони, обхванати от процесния период, както и от заключението на съдебносчетоводната експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено.

Относно стойността на доставената през исковия период в имота топлинна енергия между страните няма спор. Именно в тази връзка ответниците са възразили срещу искането на ищеца за допускане на експертизи и са направили изрично искане такива да не бъдат назначавани.