Решение № 1377 от 25.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1377 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000501464 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 69 от 06.03.2025 год., постановено по гр.д.№ 327/2024 год. по описа на Окръжен съд Монтана, ЗАД „ОЗК-Застраховане” е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на В. Ц. М. сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 3 063.93 лева – имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 09.12.2023 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.05.2024 год. до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени до пълните размери съответно до 110 000 лева за неимуществените вреди и до 6 137.86 лева за имуществените вреди. С решението са разпределени и разноските в производството.

Решението е обжалвано от ищецът В. Ц. М., чрез процесуален представител в отхвърлителните части, като се излагат доводи за неправилно прието от съда наличие за съпричиняване на вредоносния резултат, както и високия размер в размер на 50 %. Оспорват се изводите на съда и по приложението на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на обезщетението за неимуществените вреди е силно занижен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и постанови ново, с което исковете да бъдат уважени до пълните размери, съответно този за неимуществените вреди да бъде уважен за сумата от 110 000 лева, а този за имуществените вреди – до размерът на 6 137.86 лева. Претендира се разноските по делото.

1

Въззиваемият ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата доводи и моли за потвърждаване на решението, като претендира и разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътнотранспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителните му части за сумата от 50 000 лева за неимуществените вреди и за сумата от 3 063.93 лева - за имуществените вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

Изслушана е пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещо лице травматолог, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че ищцата, вследствие на произшествието е получила множествена травма изразяваща се в: 1/ травма в областта на главата с охлузвания по лицето и сътресение на мозъка, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; 2/ травма в областта на шията със счупване на боделестият /спинозния/ израстък на седми шиен прешлен /С7/, довело до трайно затруднение движенията на врата /шията/ за срок над есин месец; 3/ травма в областта на гръбначният стълб със счупвания в областта на девети гръден /Тh9/, десети гръден /Тh10/, единадесети /Тh11/, дванадесети гръден /Th12/ и първи поясен /L1/ прешлени, довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок над един месец; 4/ травми в областта на крайниците с охлузни рани в областта на двете коленни стави и 5/ счупване на малкият пищял /фибулата/ на дясна подбедрица, довела до врменно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява се, че одравителният период за травмите е, както следва: 1/ за травмата в областта на главата със сътресението на мозъка е около 1-1,5 месеца; 2/ за травмата в областта на шията със счупване на бодилестият /спинозният/ изра стьк на седми шиен прешлен /С7/ е около 1,5-2 месеца; 3/ за травмата в областта на гръбначнит стълб със счупванията в областта на гръдните прешлени е около половин година; 4/ за травмата в областта на дясна подбедрица със счупването на малкият и 2 пищял /фибулата/ е около 2-3 месеца, както и 5/ за охлузните наранявания в областта на главата и крайниците е около 20 - 25 дни. Вследствие на множествената травма непосрествено след инцидента пострадалата е изпадала в безсъзнателно състояние и се е развил травматичен шок. Вследствие на травмата в областта на гръбначният стълб на покъсен етап са се появили и дискови хернии на ниво дванадесети гръден /Th 12/ и първи поясен /L1/ прешлени и на ниво пети поясен /L5/ и първи кръстцов /S1/ прешлени. Търпяла е значителни болки и страдания, както от самите травми, така и от проведеното оперативно лечение. Експерта не може да се ангажира с категорична прогноза за бъдещото развитие на здравословното състояние на пострадалата, но като се вземат в предвид вида на травматични увреждания - особено на тези в областта на гръбначният стълб /счупванията на прешлените/ и на дясна подбедрица /счупването на малко- пищялната и кост/, по повод на които е проведено и оперативното лечение - не може да изключи категорично в бъдеще да настъпят нови усложнения /вкл. и на такива които да наложат ново оперативно лечение/ и които биха се отразили в значителна степен негативно на нейното здраве. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че не може да настъпи пълно възстановяване при пострадалата, като занапред ще има ограничения в нормалния си живот.

От разпитания пред първоинстанционният съд С. К. К., живеещ на семейни начала с ищцата, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че ищцата след инцидента не е могла да се обслужва сама, а до средата на м.февруари е била на памперси, като след това - на инвалидна количка до началото на май. Посочва, че и към настоящия момент В. не живее пълноценно, не може да си върши дори домакинската работа, като много бързо се изморява и след това трябва да легне. Установява, че болките, които е изпитвала след инцидента и дълго време след това, били много силни. Тези болки се появяват и сега, което налага ползване на болкоуспокояващи.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..

В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза и разпитания С., че при пострадалата в острия период е търпяла значителни болки и страдания, както от самите травми, така и от проведеното оперативно лечение. Следва да бъде отчетено, че при 3 пострадалата не може да настъпи пълно възстановяване, като занапред ще има ограничения в нормалния си живот. При определяне на обезщетението следва да бъде взето впредвид, че прогнозата за бъдещото развитие на здравословното състояние на пострадалата е неблагоприятна, вземайки се впредвид вида на травматични увреждания - особено на тези в областта на гръбначният стълб /счупванията на прешлените/ и на дясна подбедрица /счупването на малко- пищялната и кост/, по повод на които е проведено и оперативното лечение, като не може да изключи категорично в бъдеще да настъпят нови усложнения /вкл. и на такива които да наложат ново оперативно лечение/ и които биха се отразили в значителна степен негативно на нейното здраве.

Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на периода през който е търпяла болки и страдания, възрастта на пострадалата, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП - декември 2023 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 110 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.

Относно имуществените вреди, безспорно по делото е установено от представените доказателства, че пострадалата е направила разходи, които са в причинно-следствена връзка с произшествието в размер на 6 137.86 лева, които следва да бъдат репарирани от ответното дружество.

При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посоченото основание.

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.

В настоящия случай по делото от приетата автотехническа експертиза, която съдът кредитира, като по-обективно и всеобхватно дадена и от която се установява конкретния механизъм на произшествието. Така двамата участници в процесното ПТП /велосипедистката ищца и лекия автомобил/ са се движили по ул. „Георги Д.“, в с.Лехчево, в една и съща посока. В условията на произшествието лекият автомобил се е движил със скорост от 88 км/ч, при ограничение за населено място до 50 км/ч, а пострадалата велосипедистка се е движила със скорост около 15 км/ч. При достигане на участъка с 4 неравности /дупки/, когато лекият автомобил се е намирал на разстояние от мястото на удара от 29 метра, велосипедистката е предприела заобикаляне на дупките, като е навлязла поналяво от десния ръб на пътя, но не е навлизала в лентата за насрещно движение и не е пресичала осовата линия вляво.

Така описаното поведение на водача безспорно съставлява нарушение на ЗДП /чл.20 ЗДП/.

Установено е, че ударът е бил предотвратим, ако водача на автомобила се е движил със съобразена с пътните условия скорост и е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са и водачите на двуколесни ППС, в т.ч. и велосипедистите.