Решение № 428 от 06.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Варна, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100500008 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П. КР. КР. и АЛБ. Р.

КР. чрез адвокат Н.Д. срещу решение № 262741 от 01.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 14837 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав, с което е прогласена на основание член 26, алинея 1, предложение първо във връзка с член 152 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ по иска на АНГ. В. М. срещу П. КР. КР. и АЛБ. Р. КР. нищожността на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт /НА/ № 59, том І, рег.№ 892, дело № 49 от 06.04.2020 г. на нотариус А.П., вписан в Служба по вписванията - Варна под НА № 76, том XIX, вх.рег.№ 7414 от 06.04.2020 г., по силата на който АНГ. В. М. продава на П. КР. КР. следните недвижими имоти: жилищна сграда с площ от 118 кв.м с маза с площ от 25 кв.м, съставляваща сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед РД-18-1897 от 27.11.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, брой надземни етажи 2; гараж с площ от 54 кв.м, съставляващ сграда с идентификатор № ***.3 по КККР, разположен в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ от 54 кв.м., брой надземни етажи – 1; селскостопанска сграда с площ от 25 кв.м, съставляващ сграда с идентификатор № ***.4 по КККР, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с 1000/2040 идеални части от дворното място, върху което са построени сградите, 1 съставляващо поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, с площ 641 кв.м, при граници и съседи: ПИ с идентификатори: № ***, идентичен с част от ПИ пл.№ 152 в кв.38 по плА. на селото от 1932 г., ведно с всички подобрения и приращения в имота; осъдени са П. КР. КР. и АЛБ. Р. КР. да заплатят на АНГ. В. М. сумата от 355 лева разноски в исковото производство пред ВРС, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд е тълкувал събраните доказателства превратно и едностранчиво, в резултат на което е направил грешни изводи. Не са К.ентирани противоречията в свидетелските показания, както и преценката на заинтересованите свидетели е в нарушение на член 172 от ГПК. Твърди се, че не е ясно от изложеното от ищцата кога е постигната договорката за обратно изкупуване, което е необходимо с цел преценка допустимостта на събраните гласни доказателства по член 165, алинея 2 от ГПК при симулативните сделки. Също така се излага, че при наличието за твърдение за наличието на фидуциарна сделка стрА.та следва да докаже какво е било съглашението на страните, което не е сторено. Не е доказано и наличието на заемно правоотношение, за да може да се приложи нормата на член 152 от ЗЗД. Оспорва се изводът на съда, че предадената парична сума, ако е имало такова предаване, в кантората на нотариуса е паричен заем, а не заплащането на цената по сделката. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Излага се, че безспорно са доказани от събраните по делото доказателства наличието на заемно правоотношение между ищцата и първия ответник, уговорка между двамата за обезпечение на дълга чрез прехвърляне на процесните имоти, както и за връщане на имотите в патримониума на ищцата след изплащане на сумите по заема и договорените лихви. Излагат се и доводи по отношение на евентуално предявените искове. Оспорва се направеното искане за събиране на гласни доказателства поради наличие на преклузия по член 266 от ГПК, а ако бъдат допуснати, се иска допускане на двама свидетели за опровергаване на показанията на свидетелите на въззивниците.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата молбата се твърди, че на 06.04.2020 г. ищцата АНГ. В. М. продала на ответника П. КР. КР. следни те свои собствени имоти: жилищна сграда с площ от 118 кв.м, ведно с маза с площ от 25 кв.м, съставляваща сграда с идентификатор № *** по КККР с адрес на имота в се л о К. - ул. „П.В.“ № 13, разположена в поземлен имот / П И / с идентификатор № ***; гараж с площ от 54 кв.м, съставляващ сграда с идентификатор № ***.3 по КККР; селскостопанска сграда с площ от 25 кв.м, съставляващ сграда с идентификатор № ***.4 по КККР; ведно с 1000/2040 идеални части от дворното място, върху което са построени сградите, съставляващо поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, при граници и съседи поземлени имоти с идентификатори: №№ ***, идентичен с част от ПИ пл.№ 152, в кв.38 по плА. на селото от 1932 г., ведно с всички подобрения и 2 приращения в имота. Сделката била изповядА. с нотариален акт /НА/ за покупко-продажба на недвижим имот, като за продажна цена по сделката била посочена сумата от 9 900 лева, която била платена преди подписването на Н А . Данъчната оценка на имотите е общо 9 814,90 лева. Съгласно точка 2 от НА владението на имотите е предадено от продавача на купувача в деня на подписване на НА. Ищцата твърди, че в действителност сделката, обективирА. в посочения НА, била извършена в обезпечение на паричен дълг - неформален договор за заем, сключен на 06.04. 2020 г. за сумата от 5 000 л ева, която била дадена от купувача П. КР. КР. на продавача АНГ. В. М. в присъствието на свидетеля М. А. С..

Посочва, че ответникът П.К. работи в „Заложна къща „Леон“ ЕООД с адрес в град Варна, ул.

„***“ № 49. Твърди, че с въпросната сделка, с която се прехвърля собствеността на описаните по-горе имоти, за да се създаде обезпечение на кредитора П. КР. КР., страните не са желаели прехвърлянето, а са преследвали друга юридическа цел - заобикаляне на забрА.та за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, като този порок на сделката води до нейната нищожност поради противоречие на забрА.та по член 152 о т ЗЗД. Ищцата излага, че на 14.08.2020 г. бил запазен час при нотариус О.Ш. за връщане на имотите, като скиците и схемите за сделката били извадени от нея, а данъчната оценка - от П. КР. КР.. Твърди че преди сделката ответникът П.К. поискал сумата от 21 000 лева, от която 5 000 лева главница, 10 000 лихва, определена от него върху дадената заемна сума от 5 000 лева за периода от 06.04.2020 г. до 14.08.2020 г., както и сумата от 7 000 л ева, която се дължала от бившия приятел на ищцата А.М. - Н. Р. К. -, на лицето Ю. К., който пък бил работел заедно с П.К. и в допълнение мъжът, с когото А.М. живее - М. С. -, да прехвърли собствеността на притежавания от него лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с peг.№ *** на лицето Ю. К.. Ищцата отказала да плати горницата от 7 000 лева и да се прехвърли автомобила, поради и което имотите не били върнати в нейния патримониум. Впоследствие П.К. повече не се виждал с нея и не отговарял на телефонните обаждания. Твърди, че за горните обстоятелства на 24.09.2020 г. е подала жалба до Районна прокуратура - Варна срещу П.К. с вх.№ 13632 за лихварство и измама, а на 27.10.2020 г. А.М. и М. С. подали втора жалба и срещу Ю. К. за изнудване и заплаха за живота. Посочва, че на 14.10.2020 г. получила покА. за доброволно изпълнение, издадена по изп.д.№ 20208950402138 на ЧСИ Людмил Станев, че е осъдена да предаде на П.

КР. КР. владението на гореописаните имоти - предмет на сделката - по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 12106/2020 г. на PC - Варна, 16-ти състав, като въводът във владение бил насрочен за 11.11.2020 г. от 13 ,00 часа. С определение от 06.11.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 3667/2020 г. на ВОС било допуснато обезпечение на бъдещи искове, които са предмет на настоящото производство, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д.№ 20208950402138 и била издадена обезпечителна заповед. Твърди се, че към настоящия момент имотите - предмет на исковете - са в нейно владение. Също така се сочи, че като безработна майка на три деца и в условията на пандемия и извънредно положение, поради липса на финансови средства и липса на други имоти е извършила сделката на 06.04.2020 г., като е обосновала изповядването пред нотариус на основание член 5, алинея 3 от действащия към него момент Закон за мерките и действията по време на 3 извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., като крайно нуждаеща се от пари. Твърди, че продажната цена по сделката е в размер на 9 900 лева, която е тринадесет пъти по-малка от действителната пазарна стойност на имотите, която е 126 030 лева и е индиция за съществено накърнен принцип на еквивалентност. Също така заявява, че процесната сделка е сключена при измама, тъй като е била подведена от купувача П.К. да я сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение относно предмета на договора и правните му последици, а именно с факта, че ще подпише договорна ипотека, като обезпечение за получените в заем 5 000 лева.

В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците, с който същата се оспорва. Посочват, че ищцата се свързала с ответника П.К. по телефона още в края на месец февруари 2020 г., като преди това той не я познавал. Негов познат от село К. ги свързал, тъй като му бил споделил преди време, че търси да закупи недвижим имот в района. А.М. пък била казала, че иска да продава имота си в село К. и търсела от доста време купувач. По този повод познатия на ответника му дал телефона на ищцата и тя го потърсила, за да му предложи за продажба имота си. След като се срещнал с нея, подписали предварителен договор за продажба на имота и тя започнала да подготвя документите за продажбата. Преди 06.04.2020 г. на три пъти ходили при нотариуси във Варна за подготовка и изповядване на сделката, като все нещо в документите не било наред или липсвало. Последно ходили и при нотариус А.П., където след това окончателно на 06.04.2020 г. изповядали сделката. На самата сделка присъствали само двамата. Нотариусът прочел пред двамата съдържанието на Н А и ги запитал дали разбират съдържанието и правните последици от подписването на същия. И двамата били съгласни със съдържанието и последиците му и изразили съгласие за изповядване на сделката. Пред нотариуса попълнили молба, от която се твърди че е видно, че продавачката потвърждава наличието на сключен между тях предварителен договор, като дори настоявала сделката да бъде изповядА. поради изтичане срока на същия и възможен отказ от стрА. на ответника да закупи имота. Продажната цена в размер на 9 900 лева ответникът П.К. заплатил в брой на М. в кантората на нотариуса преди изповядване на сделката. В точка 5 от Н А и двамата заявили, че продажната цена на имота е размерът на действителното плащане. Посочва се, че на 31.03.2020 г. П.К. изтеглил пари от банковата си сметка, за да се разплати с продавачката, като част от сумата му била необходима и за извършване на ремонт на имота.

Твърди, че А.М. му продала имота си с ясното съзнание за последиците от продажбата, съзнавайки ясно и недвусмислено правните последици от сделката. Ответниците квалифицират като неверни твърденията на ищцата, че П.К. е дал в заем сумата от 5 000 лева и със сделката по продажбата е обезпечено връщането на тази сума. В тази връзка излагат, че не е налице твърдения порок на сделката, свързан с разпоредбата на член 152 от ЗЗД и поради тази причина този иск е неоснователен. Сочат, че имотът не е продаден от продавачката при нарушаване на добрите нрави, така както се твърди в исковата молба.

Твърдят, че самата тя искала тази продажна цена, парите ѝ трябвали да зареди със стока магазина си в село К. и размерът на продажната цена бил договорен помежду им, което по никакъв начин не противоречи на разпоредбите на член 9 от ЗЗД. Посочват, че А.М. не е 4 закупувала имота, който е продала, със собствени средства и вероятно поради тази причина г о е продала на договорената помежду им цена, но в никакъв случай в противоречие с каквито и да е законови разпоредби. Заявяват, че през 2014 г. имотът е закупен от нея със средства, дадени от бившия приятел Н. К., който понастоящемизлежава присъда в затвор в Германия, като тази информация ответникът П.К. е научил едва сега от общ техен познат, който му обяснил, че същият този човек скоро щял да излиза от затвора и имал претенции относно собствеността върху имота, тъй като уговорката помежду им при даване на парите за закупуването му била и той да има собственост върху имота. Поради тази причина ответникът предполага, че ищцата е желаела продажбата му и сочи, че в НА за покупка на имота е посочена цена под данъчната оценка, от което извежда извод, че това е неговата реална продажна цена. Ответниците твърдят, че продажната цена е изплатена изцяло в кантората на нотариуса преди подписване на нотариалния акт. В НА не е описано сумата да е плащА. по банков път, тъй като съобразно размера няма законово изискване същата да бъде платена по банков път, а и самата продавачка е изявила желание същата да бъде заплатена в брой, тъй като имала нужда от парите за закупуване на различни неща. В тази връзка още след изповядване на сделката пред нотариуса двамата с продавачката отишли в магазин на фирма „Евроелектроникс“ ООД, находящ се в гр ад Варна - ул. “***“ № 45, от който тя закупила нов касов апарат за магазина си, като сключила и договор за поддръжка на фискалното устройство. С остА.лата част от сумата заявила, че има намерение да зареди стока за магазина си. Посочват, че от представената от ищцата служебна бележка от собственото дружество „Транс гуд-2017“ ЕООД, чиито управител е А.М., е видно, че именно през втората половина на месец април 2020 г. с получените от продажбата пари същата е започнала да развива търговска дейност и да се самоосигурява. Уточняват, че въпреки, че ищцата сочи, че е майка на три деца, видно от представените актове за раждане едното от тях е на 27 години, а другото на 30 години и те не живеят в едно домакинство с нея. Третото дете е на 14 години и също не живее при майка си, а се отглежда от баба си по майчина линия. Твърдят, че ищцата не полага грижи и за майка си, с която е във влошени семейни отношения, че ищцата редовно злоупотребява с алкохол, поради което дори и е отнето и свидетелството за управление на МПС, както и че не се грижи за дъщеря си, която е във влошени отношения с нея и поради тази причина живее при баба си. Ответниците наблягат, че не са давани в заем пари на ищцата, за да е въведена в каквото и да е заблуждение относно сключената помежду им сделка по продажбата на имота, а самата тя се е свързала с ответника с желанието да му продаде имота си и то на цена, която била договорена помежду им. Заявява се, работата на ответника К. по никакъв начин няма връзка с осъществената помежду им сделка. Ответниците посочват, че след като изповядване на сделката ищцата не е предала владението върху имота така, както било уговорено в НА за покупко-продажбата под предтекст, че ѝ било нужно време, за да го освободи от покъщнината. Въпреки, че ответниците още не били влязли във владение на имота, П.К. като собственик на същия сменил на свое име партидата за водата и заплатил сметките за потребена вода, за да не бъде преустановено водоподаването към имота му. Твърдят, че изчакали няколко месеца и след като владението върху имота не било предадено, 5 предприели законови стъпки по снабдяване с изпълнителен лист по съдебен ред и образуване на изпълнително дело при ЧСИ Людмил Станев за извършване от негова стрА. на въвод във владение по отношение на имота. Посочват, че реакцията, която последва от стрА. на ищцата А.М., била да започне да пуска жалби срещу ответника П.К. в прокуратурата с неоснователни и неверни твърдения за противозаконни действия от негова стрА.. Сочат, че от депозираните жалби е видно, че всъщност лицето прави много ясна разлика между двата вида сделки, а именно покупко-продажба на имот и учредяване на договорна ипотека върху имот, за да твърди в исковата молба, че едва ли не не е съзнавала, какво подписва и, че е мислела, че подписва договорна ипотека.