Решение № 549 от 05.11.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Христина Михова

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Д. М. като разгледа докладваното от Светла Букова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200628 по описа за 2024 година

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по жалба от защитника на подсъдимия Р. А. М. срещу решение № 118/ 23.04.2024 г. на Софийски апелативен съд по вохд № 1041/2023 г., с което е потвърдена присъда на ОС – Враца от 14.07.2023 г. по нохд № 694/22 г.

В жалбата се сочат всички касационни основания, като се оспорва и гражданскоправната част на съдебния акт. На първо място е изведено твърдение за нелогично възприета фактическа обстановка, чието изложение било неясно поради повърхностен и тенденциозен анализ на доказателствата с немотивирано отхвърляне доводите на защитата. Това според защитника е довело до погрешни фактически изводи за непредизвикана агресия от страна на подсъдимия, както и за причиняването на смъртта от нанесената травма на пострадалия без да е проследено лечението му.

Акцентирано е и на това, че е ирелевантна предисторията на конфликта в по-ранен момент през деня, като е пренебрегнато последващото агресивно поведение на пострадалия и съпругата му спрямо майката на подсъдимия, за което сочело отиването им пред дома на последните и показанията на свидетелите М. и М..

В касационното съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат 1 жалбата със заявените в нея основания. Считат, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в конституирането на допълнителни страни в процеса – частни обвинители и граждански ищци преди провеждането на разпоредително заседание. За неизяснено обстоятелство се сочи значението на закъснялата оперативна намеса на пострадалия в болница в гр. София, заради което се иска отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Алтернативно на това с оглед тезата, че деянието е следвало да се оцени като защитно такова, насочено към предпазване на близък роднина, се иска преквалифицирането му по чл.124, ал.2 от НК.

Частните обвинители и граждански ищци Ц. М., С. М., С. В., В. В.а (последните двама чрез законния им представител С. М.) и С. Ц., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание. Общият им назначен от съда служебен повереник също не взема участие, но по делото е депозирано писменото му становище за неоснователност на жалбата. В същото са изложени съображения за липсата на нарушения при конституиране на гражданските ищци и частни обвинители, както и при формиране вътрешното убеждение на съда, което да е довело до необективно и пристрастно решаване на делото. Относно наказанието се сочи, че то е правилно индивидуализирано и в съответствие с целите по чл.36 от НК.

Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице сочените касационни основания. Обсъдени са били всички доказателствени източници, включително и противоречивите, като е даден аргументиран отговор за некредитираната част от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия. Относно приложението на материалния закон също правилно е прието реализирането на престъпление по чл.124, ал.1, вр. чл.129, ал.1 от НК с излагане на съображения защо деянието не е извършено в условията на неизбежна отбрана или физиологичен ефект. По наказанието се счита, че то е справедливо определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а присъдените обезщетения са в съответствие с чл.52 от ЗЗД.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

С присъда № 14 от 14.07.2023 г. по нохд № 694/2022 г. на ОС – Враца подсъдимият Р. А. М. е признат за виновен за това, че на 13.07.2022 г. в с. Селановци, обл. Враца на ул. „Хан Аспарух“ № 48 по непредпазливост е причинил смъртта на М.

Д. М. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно –мозъчна травма, като смъртта е настъпила на 15.07.2022 г., поради което и на основание чл.124, ал.1, вр. чл.129, вр. чл.54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим на 2 основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС. Наказанието е обединено с това по нохд № 936/22 г. на РС – Враца на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, като същото е наложено за общо най-тежко такова, търпимо отново при общ първоначален режим. С присъдата частично са уважени приетите за съвместно разглеждане граждански искове срещу подсъдимия, като в полза на гражданските ищци са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от престъплението както следва: 80 хиляди лева - за Ц. М., 60 хиляди лв. – за С. М., 50 хиляди. лв. за С. Ц. и по 30 хиляди лв.- за малолетните С. В. и В. В.а чрез законния им представител С. М..

Цялостен въззивен контрол върху постановената присъда е осъществен въз основа на депозирани жалби от защитника на подсъдимия М. и по жалба на гражданските ищци и частни обвинители, като последните са атакували присъдата само в частта й относно наказанието. С обжалваното понастоящем решение от 10.04.2024 г. на САС по внохд № 1041/23 г. първоинстанционният съдебен акт е изцяло потвърден.

На първо място касационният съд счете за неоснователно оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение при конституирането на гражданските ищци и частни обвинители, което според жалбоподателя неправилно е било извършено преди провеждането на разпоредително заседание в първата инстанция. В отговор на същото възражение въззивният съд правилно е счел, че отлагането на разпоредителното заседание по делото след приемането на гражданските искове и конституирането на сочените допълнителни страни е сторено с оглед уваженото искане за осигуряване на служебен повереник и това по никакъв начин не е нарушило правата на подсъдимия. Без съмнение процесуалният момент за конституирането на гражданския ищец и частен обвинител в производството е преди провеждането на обсъжданото заседание, с което им се предоставя възможност за пълноценно участие в същото. Друг е въпросът, че подсъдимият и защитникът му следва да участват при обсъждане допустимостта на направените молби за това, като в процесния случай не се констатира отклонение от този принцип. Видно от отразеното в протокола от съдебно заседание на 07.02.23 г. (на л.46-48 от нохд № 694/22 на ОС – Враца) подсъдимият М. е имал назначен по негова молба служебен защитник, който изрично е изразил положително становище по заявеното искане от наследниците на пострадалия за участието им като страни в процеса.

Останалите доводи в жалбата за допуснато процесуално нарушение, макар да са сочени като такива за необоснованост на съдебния акт, всъщност се свеждат до общото твърдение за нелогично възприети факти в резултат на повърхностен, непълен и „тенденциозен“ доказателствен анализ. Поради това и именно на тази плоскост в съответствие с правомощията си касационната инстанция обсъди същите, но не констатира пропуски в дейността на съда. Напълно неоснователно се твърди, че не е 3 извършена преценка на годните доказателствени източници съобразно действителното им съдържание. Направените фактически констатации от първоинстанционния съд за нанасянето на удари от страна на подсъдимия спрямо пострадалия М., довели впоследствие до смъртта му, са били напълно споделени от въззивната инстанция, която е отказала да приеме различен механизъм на деянието въз основа на защитните твърдения. Това е сторено не произволно и тенденциозно, както се твърди в жалбата, а след проведено допълнително съдебно следствие, в рамките на което са разпитани нови свидетели, а подсъдимият е дал допълнителни обяснения. Именно цялостно извършената изискуема проверка на всички доказателствени източници с нужното внимание е дала основание да се счетат за недостоверни твърденията на подсъдимия и показанията на родителите му, очевидно омаловажаващи силата на нанесените удари, за провокация от страна на пострадалия. В тази насока съдът се е позовал на възприетите като обективни показания на свидетелите – очевидци Б. Б. и И. П., потвърждаващи казаното от свидетелката М. за изключително агресивното поведение на подсъдимия именно към инкриминирания момент, а не само в по-ранната част на деня. Принципната възможност за наличието на заинтересованост в твърденията на съпругата на пострадалия, участваща в производството като частен обвинител и граждански ищец, също е изрично обсъдена и аргументирано отречена при съпоставяне на показанията й и с тези на свидетелите Г. Д., Е. М., А. М. и допълнително изслушаните И. и А., които съдът също е оценил като правдиви. Самите обяснения на подсъдимия са частично възприети само относно породения по-рано през деня скандал с пострадалия, но не и относно съобщения повод за него, а именно опипване на приятелката му, което да е мотивирало последващото му поведение. Въз основа на изрично обсъдените и съпоставени помежду им свидетелски показания е изведена сочената като значима и в касационната жалба финална част на конфликтната ситуация. Действително е прието, че тя е реализирана пред дома на подсъдимия, както и след настъпило сдърпване между съпругата на пострадалия и майката на подсъдимия, но от фактическа страна е изяснено, че пострадалият не е проявил насилие спрямо подсъдимия, а само се е опитал да го възпре от физическа разправа, като е понесъл увреждащите го удари по врата и лицето докато е правел опити да разтърве двете жени.

В основата на направените фактически изводи относно медикобиологичния характер на телесното увреждане, намиращо се в причинна връзка с настъпилата смърт, са поставени възприетите като компетентни експертни изводи на изслушаната съдебномедицинска експертиза. Съобразно заключението и допълнително дадените разяснения от вещите лица в съдебно заседание е приет изводът за възможността именно чрез процесния силен удар с ръка в областта на носа, а не само от падане, да се причини констатираното телесно увреждане на пострадалия – нараняване, проникващо в черепната кухина с разрушаване на костните структури, изграждащи носа, 4 решетъчната кост и покрива на очниците с контузия на мозъка двустранно челно, довело до оток на мозъка с възпалителни промени и в белите дробове. Искането на защитника пред въззивния съд за назначаването на допълнително изследване, което да проследи в детайли оказването на медицинска помощ и оцени адекватността на проведената оперативната намеса също е било обсъдено и мотивирано отхвърлено.

Въз основа на аутопсионната находка и история на заболяването ясно е даден категоричен експертен отговор за своевременно предприетата противооточна терапия и извършената спешна оперативна интервенция за отстраняване на счупените носни кости, за да не притискат мозъка в челната му част. При изрично подчертаната роля на вече включения патологичен механизъм за развитие на мозъчен оток и усложнения като причина за настъпване на смъртта, е било напълно безпредметно назначаването на нови експертни изследвания по въпроса по настояване на защитата.

Предвид тези съображения касационната инстанция не прие за основателни оплакванията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при изясняването на фактите по делото, чието установяване е професионално издържано.

Изложени са и ясни съображения за невъзприетите доводи на подсъдимия и защитника му, като несъгласието с дадения от съда отговор не е равнозначно на игнорирането им.

Не могат да бъдат споделени и доводите за неспазване на материалния закон.

Обсъдената вече процесуално изрядна дейност на съда при установяване на фактите по делото с ясно проследим път за формиране на вътрешното му убеждение, е осигурена и възможността за тяхната коректна правна оценка. Последната е в съответствие със закона, който е приложен правилно при вярно обсъждане на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.124, ал.1, вр. чл.129, ал.2 НК, за което подсъдимият е признат за виновен. Възприетата медицинска експертна оценка за вида и характера на причиненото на пострадалия телесно увреждане и последиците от него, са дали основание за квалифициране на повредата като средна такава по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, изразяваща се в черепно-мозъчна травма със счупване на черепната основа и проникване в черепната кухина на пострадалия, както и за извод, че чрез нея е бил стартиран процесът на настъпване на установените усложнения, обусловили смъртта. Поради това без основание от касационния жалбоподател се оспорва наличието на причинна връзка между съставомерния резултат и констатираното телесното увреждане.