Решение № 6 от 06.01.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Оряхово, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.Л.П. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100582 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищеца П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.

3, ап. 18, действащ чрез пълномощника си адв. Л. А. от САК против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите си Д.В.Н. и И.В.В., с искане за обявяване на нищожност на Договор за потребителски кредит № 1186887/08.08.2022 г. и осъждане на ответното дружество да върне недължимо платена от ищеца сума в размер на 6030 лв. (лихва и такса банкова гаранция), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до изплащане на вземането. В условията на евентуалност се иска обявяване на недействителността на клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит и връщане на недължимо платената по нея сума за такса банкова гаранция в размер на 4455 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.08.2024 г., до изплащане на вземането.

Претендират се и разноски в производството.

С протоколно определение от 10.12.2024 г. съдът е допуснал изменение в размерите на предявените (главен и евентуален) осъдителни искове срещу „Фератум България“ ЕООД в посока тяхното намаляване, които се считат предявени за сумите от 2607,23 лв. за главния осъдителен иск и 1886,26 лв. – за евентуално съединения осъдителен иск, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумите.

Предявенени са два кумулативно обективно съединени искове установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с чл. 26, ал.

1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност, както и осъдителен иск, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени към ответника суми за лихва и такса банкова гаранция. В условията 1 на евентуалност са предявени същите искове, които касаят обявяване недействителност на клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит и връщане на недължимо платената по нея такса банкова гаранция.

От името на ищеца се твърди, че между него и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 е сключен Договор за потребителски кредит № 1186887/08.08.2022 г. за сумата от 4500 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – за срок от 18 месеца. Сочи се, че ищецът е погасил изцяло дължимите по договора суми, възлизащи общо на 10 530 лв., от които счита, че не дължи договорна лихва в размер на 1575 лв. и такса банкова гаранция към фирма-партньор – 4455 лв.

Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.

22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9, т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за неясно посочване на ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е следвало да бъде включено възнаграждението за поръчител по чл. 5 от договора, което има характер на скрита лихва. Изложен е подробен анализ относно същността на неустойката, която не отговаря на уговорената такава в процесния договор за кредит и е в по-голям размер от отпуснатия кредит. Твърди се, че това е довело до неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК. При тези аргументи за нищожност на договора за кредит се твърди, че ищецът дължи на основание чл. 23 от ЗПК само главницата по кредита, без платените от него договорна лихва и възнаграждение за поръчител.

Изложени са доводи за нищожност на чл. 5 от договора за кредит, поради нарушение на закона, както и поради накърняване на добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП. Твърди се още, че кредиторът не е изпълнил задължението си преди сключване на договора да оцени кредитоспособността на потребителя и да откаже сключването му, а не да включва такса за поръчител, която увеличава дълга на кредитополучателя, води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и кредитора и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

По отношение на предявения главен осъдителен иск и на база искането за обявяване на процесния договор за недействителен, се иска връщане на недължимо платената от ищеца сума от 2607,23 лв. (лихва и такса банкова гаранция), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до изплащане на вземането. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главните установителен и осъдителен искове, е заявено искане за обявяване на недействителността на клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит и връщане на недължимо платената по нея сума за такса банкова гаранция (възнаграждение за поръчител) в размер на 4455 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, до изплащане на вземането.

Претендират се и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, действащо чрез юрисконсулт Г. Г. Г., с който исковете се оспорват като неоснователни. Признава се фактът, че с ищеца е сключен Договор за потребителски кредит № 1186887/08.08.2022 г., със съответните 2 уговорени между страните условия – за сумата от 4500 лв. главница, платима в срок от 18 месеца, при ГЛП 23,33 % и ГПР 49,66 %, като съгласно чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен да даде подходящо обезпечение на задължението си, чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта).

Твърди се неоснователност на заявената нищожност на клаузата на чл. 5 от договора за кредит, тъй като ищецът е имал право да посочи и избран от него поръчител, а и изборът на поръчителство от Мултитюд Банк (Малта) не е условие за сключване на договора за кредит. Този избор е направен лично от ищеца и той е узнал дължимата за това такса, преди сключването на договора за кредит. От друга страна се сочи, че Договорът за гаранция е отделно облигационно отношение, по което „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 не е страна и обявяването му за нищожен в настоящото производство е недопустимо, предвид това, че искът е насочен към кредитора „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, а не към гаранта.

Твърди се също, че не е налице и неравноправност на клаузата по смисъла на ЗЗП, като ищецът е бил предварително информиран ясно и разбираемо за всички параметри на договора за кредит и договора за гаранция, вкл. за размера на таксата за предоставяне на поръчителство, с предварително предоставения му СЕФ и общи условия – т.е. предварително е бил наясно с икономическите последици от сключения договор за кредит и договор за гаранция. Последният представлява възмездна услуга, която не е със задължителен характер за потребителя.

Твърди се също, че не са нарушени разпоредбите на чл. чл.10, ал. 1, 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗКП, тъй като са спазени всички изисквания на закона, ищецът предварително е запознат с условията, параметрите и изискванията за сключване на договора за кредит, видно от предоставените на ищеца СЕФ и общи условия по кредита. По отношение на ГПР са спазени всички изисквания за неговото изчисление и посочване в договора, към датата на неговото сключване, поради което в него няма основание да се включва възнаграждението за предоставената услуга за гаранция, тъй като не е била задължителна на сключване на договора. Именно затова не е налице нарушаване на принципа на добросъвестност, справедливост и на добрите нрави, като се сочи, че ищецът е имал и 14 дни да се откаже от сключения договор за кредит.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, вкл. осъдителните такива, като се претендират и разноски по делото.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С определение № 523/04.10.2024 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорно ненуждаещо се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 1186887/08.08.2022 г., със съответните уговорени между страните условия – за сумата от 4500 лв. главница, платима в срок от 18 месеца, при ГЛП 23,33 % и ГПР 49,66 %, като съгласно чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен да даде подходящо обезпечение на задължението си. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства.

3

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № 1186887/08.08.2022 г. „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 е отпуснало кредит на ищеца в размер на 4500 лв. за срок от 18 месеца, с първа падежна дата на 07.09.2022 г. и краен падеж на 30.01.2024 г. Договорът е сключен при ГПР от 49,66 % и фиксиран ГЛП от 23,33 % - или 1575 лв. Съгласно чл. 5 от цитирания договор ищецът следва да сключи договор за гаранция с „Фератум Банк“ за обезпечаване на кредита, като ответното дружество в отговора на исковата си молба признава, че такъв е сключен, като подробно е изяснен механизмът на сключването му (въпреки непредоставянето на договора по делото). Изрично се признават фактите, че за процесния кредит се кандидатства чрез избор на „Гарант“, който може да бъде или гаранция от Фератум Банк или личен гарант (поръчител). Уточнено е също, че при избор на банкова гаранция се генерира информация за дължимата такса за този избор и че преди приемане на предложението за сключване на договора за кредит, ответното дружество е изпратило на имейл адреса на ищеца проект на договора за кредит, СЕФ, погасителен план и общи условия. В приложения СЕФ – в Част 3 „Разходи по кредита“ – т. 4.3 е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за него ще бъдат в размер на 4455 лв. Именно затова съдът приема, че за обезпечаване на вземанията по Договор за потребителски кредит № 1186887/08.08.2022 г. е бил сключен и Договор за гаранция от 08.08.2022 г. с „Фератум Банк“, съгласно който ищецът дължи сумата от 4455 лв. – такса за предоставяне на гаранция (поръчителство), което се установява както от приложения СЕФ – Част 3 „Разходи по кредита“ – т. 4.3, така и от заключението на вещото лице, установило този факт от общ погасителен план, с идентични начална и крайна дата на погасяване на тази такса и сумата по кредита (Таблица № 1 от заключението), като е установило също, че по този договор за гаранция ищецът е заплатил на ответното дружество такса за предоставяне на поръчителство в размер на 1886,26 лв.

По делото е прието и заключение на допусната съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област.

От заключението на ССчЕ безспорно се потвърждава, че ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 4500 лв., при съответните уговорени параметри, съгласно договора за кредит. На 12.01.2023 г. ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от общо 7335 лв., с която предсрочно е погасил главницата по кредита в размер на 4500 лв., договорна лихва от 720,97 лв., такса по Договор за гаранция (поръчителство) от 1886,26 лв., такси за събиране на вземането по Тарифа на ответното дружество – 180 лв., такса предсрочно погасяване от 45 лв. и надвнесена сума от 2,77 лв. Тези суми безспорно са платени на ответното дружество, като не е посочено някоя от тях да е наредена към друго лице – в частност сумата от 1886,26 лв. - такса за поръчителство.

От заключението на ССчЕ се установява още, че в счетоводните регистри на ответното дружество кредитът е отразен като обща дължима от ищеца сума от 10 530 лв., която включва 4500 лв. главница, 1575 лв. договорна лихва и 4455 лв. гаранционна такса. Също така се установява, че ищецът 4 предсрочно е погасил изцяло задълженията си по сключения договор за кредит в периода от 15.09.2022 г. до 12.01.2023 г. и общата внесена сума към ответното дружество възлиза на 7335 лв., отнесени за погасяване от страна на ответника на дължимите главница (4500 лв.), договорна лихва (720,97 лв.), такса банкова гаранция (1886,26 лв.) и допълнителни такси по Тарифа на кредитора (225 лв.), с установена надвнесена сума по кредита от 2,77 лв.