Решение № 1332 от 10.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1332 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000500852 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Б. М. К. срещу решение № 264673/ 13.07.2021г. на СГС, ГО, 11 състав, постановено по гр.д.

№ 7288/17г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над 45 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му М. Б. К..

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗАД

ДаллБогг: Живот и Здраве АД в частта, в която е уважен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от 45 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят- ищец твърди, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно относно справедливия размер на обезщетението, както и по отношение на въпроса дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат и неговия обем от страна на починалия. Съдът правилно е приел, че са налице условията на чл.45 от ЗЗД по отношение на водача, застрахован при ответника, както и че са налице предпоставките на чл.432, ал.1 от КЗ, както и че между ищеца и починалия е имало духовна и емоционална връзка, която е била прекъсната.

Определеното обезщетение е занижено по размер като не е съобразено ППВС 1

№ 4/68г. Счита, че възражението за съпричиняване не е било установено, но ако се приеме обратното, то неправилно е прието, че то е в обем от 50% .

Той трябва да бъде не повече от 25-30%.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск в пърлен размер.

Жалбоподателят- ответник поддържа, че първоинстанционното решение, с което е присъдено обезщетение на ищеца е неправилно, необосновано и постановено в противоречие на чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Не оспорва, че е застраховател на гражданската отговорност на виновния водач за ПТП. Но счита, че по делото не е доказан друг съществен елемент от правото му на обезвреда. Една част от свидетелските показания са били в посока за пълна липса на разбирателство , привързаност, добри отношения между ищеца и загиналия му син, както и за липса на страдания след смъртта му. Другите свидетели установяват обратното – двамата са се разбирали, живеели са заедно и че ищецът е понесъл тежко смъртта на сина си. Счита, че изготвените експертизи се основават на документи от март 2020г., т.е.

3,5г. след събитието и те не следва да се кредитират, тъй като не отразяват обективната действителност. Счита, че при преценка на личните отношения между ищеца и починалия му син, е следвало да кредитира показанията на тези свидетели, които твърдят, че между двамата не е имало привързаност, а отчужденост и неразбирателство. Свидетелите, М. и К. са виждали ищеца спорадично и нямат пълни впечатления за бита и състоянието му.

Показанията им са предварително подготвени. Позовава на се на решение на друг състав на СГС, с което е отхвърлен искът на майката на починалия за обезщетение за неимуществени вреди. Счита, че съдът е следвало да направи много внимателна преценка на свидетелските показания. Твърди, че определеният размер на обезщетение от 90 000лв. е завишен и не е съобразен с големия и изключителен принос на починалия за настъпване на вредоносния резултат. Счита, че обемът на съпричиняване е 90%, а не 50%.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск или да намали размера на обезщетението или да определи по- висок размер на съпричиняването.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния 2 си представител ответникът - застраховател оспорва жалбата на ищеца Б.

К..

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител Б. К. оспорва въззивната жалба на ответното дружество.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът Б.

К. твърди, че на 22.12.2016г. на път SML-3315 при км 1+100 се е движел водачът на лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *** с несъобразена с пътните условия скорост и законовите ограничения, не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението и е причинил смъртта на пешеходеца М. К., негов син. Образувано е досъдебно производство срещу водача от РУ „Полиция“-Чепеларе по пр. пр. № 2355/16г. На ОП- Смолян.

Ищецът е преживял изключително тежко загубата на своя син. Постоянно плаче, затворил се е в себе си и се е изолирал от околните. Мъката му е непреодолима и се е отразила изключително тежко негативно върху психологическото му състояние. Ищецът изживява стрес, вътрешна опустошеност, безсилие, изострена чувствителност, ранимост, безпокойство, безсилие. За лекия автомобил, водачът на който е причинил смъртта на М.

К., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 10.11.2016г. до 10.11.1917г. при ответника. Ищецът е предявил претенция пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. Той е отказал да му заплати такова. Затова моли съда да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., в едно със законната лихва от 22.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Счита го за неоснователен. Счита претендираният размер на обезщетението за прекомерно завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалия М. К., тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.108, ал.1, чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Последният се е движел по пътно на лекия автомобил в неговото платно за движение. Не оспорва, че има валидно застрахователно правоотношение по отношение на 3 лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ***. Оспорва вината на водача С. К., тъй като няма обективни данни за настъпване на ПТП. Оспорва, че ищецът е понесъл тежко смъртта на сина си, че тя му се е отразила изключително негативно върху психологическото му състояние, както и че изживява стрес, потиснатост и безпокойство. Оспорва началната дата, от която се претендира лихвата за забава. Оспорва, че като застраховател е отказал да заплати застрахователно обезщетение поради непредставяне на влязла в сила присъда. Отказът му е свързан с недоказаност на претенцията.

Не се спори, а и видно от приетите Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 28.12.2016г. и протокол за оглед на местопроизшествието от 23.12.2016г. и 04.01.2019г. е, че на 22.12.2016г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП.

Не се спори, че за лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към момента на ПТП.

Безспорно е, че на 22.12.2016г. при пътния инцидент е починал синът на ищеца М. Б. К..

От удостоверение за наследници № 18/28.12.2016г. се установява, че след смъртта си починалият е оставил за свои законни наследници ищецът Б.

К. и майка си М. К..

Не е спорно, че е образувано досъдебно производство

166/22.12.2016г.- РУ на МВР- Чепеларе.

№ ЗМ-

Не се спори, че с влязла в сила присъда по нохд № 16/19г. на ОС-Смолян С. К., като водач на лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *** е признат за виновен за ПТП, станало на 22.12.2016г., при което по непредпазливост е причинил смъртта на М. Б. К..

Безспорно е, че при ответника е образувана щета по извънсъдебна претенция на Б. К. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди като не му е определено и изплатено такова.

В хода на процеса е конституиран като трето лице помагач С. Б. К..

В депозирано писмено становище той е заявил, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Не оспорва, че е образувано досъдебно производство за ПТП на 22.12.206г. Оспорва да е 4 извършил противоправно деяние, което да е породило задължение за ответника да плати застрахователно обезщетение. Твърди, че М. К. не е бил предвидимо препятствие на пътя и не е бил пешеходец по смисъла на ЗДвП.

На 22.12.2016г. около 19.25ч. е бил паднал на средата на платното за движение поради смърт или дълбоко алкохолно опиянение – „кома“ с установено при аутопсията съдържание на алкохол в кръвта от 4, 51 промила. състоянието му, тъмните дрехи, тъмната част на денонощието, местонахождението му на пътя – след завой, неосветен пътен участък, на място без пешеходна пътека, изключва възможността той да бъде възприет от водач, на което и да било МПС. Поддържа, че М. К. е злоузпотребявал с алкохол, живеел е сам и между него и ищеца не е имало типична връзка и силна емоционална близост. Те не са имали взаимоотношения на взаимопомощ и подкрепа от страна на починалия към родителите му. Между ищеца и сина му не са поддържани почти никакви връзки и бащата е бил напълно безразличен към обичайното пияно състояние на сина си. Затова счита, че не се дължи обезщетение. Прави възражение за съпричиняване от страна на М. К., тъй като е бил употребил алкохол с концентрация в кръвта от 4, 51 промила и е паднал на платното за движение. Не е направил нищо, за да запази живота си или да предотврати ПТП. Счита, че приносът му е 90%.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертизаосновна и допълнителна, изготвена от вещо лице д-р М., която е посочила причината за смъртта на М. К.: съчетана гръбначно- мозъчна, гръдна и коремна травма. Алкохолът в кръвта е бил 4, 51 промила. Травмите могат да бъдат получени при процесното ПТП. Налице е причинна връзка между тях.

Уврежданията, несъвместими с живота, могат да се получат при притискане между твърди тъпи предмети- просвета на автомобила и терена.

Уврежданията са получени прижизнено. К. е бил в легнало положение поради голямото количество алкохол в кръвта. Вещото лице е посочило с какво се характеризира тежката степен на алкохолно опиянение, съответстваща на откритата концентрация на алкохол в кръвта на починалия.

Посочило е, че при нея също може да настъпи смърт. Причината за смъртта му не е алкохолното опиянение, а травмите. Той е бил прегазен от МПС. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

В заключението на автотехническата експертиза е посочено мястото и 5 часа на настъпване на пътния инцидент. М. К. е бил в легнало положение около средата на платното за движение. В същото време по него се е движел лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ***. Водачът, макар че е възприел пешеходеца, не е могъл да спре и го е прегазил. Бил е влачен 13 м.

Скоростта на МПС е било не повече от 42 км/ч. Вещото лице е дало скоростта, при която ударът е бил предотвратим и в зависимост и от това какви светлини е използвал- къси или дълги, опасната му зона на спиране, времето на реакция на водача, на какво разС.ие късите и дългите светлини са осветявали падналия и кога ударът е би бил непредотвратим. Вещото лице не е дало категоричен отговор в тази насока. Ако починалият е отивал към дома си, той е вървял срещу посоката на движени на автомобила. В съдебно заседание експертът е допълнил писменото заключение.

По делото е допусната психологична експертиза, според която ищецът към момента на инцидента е изпитал остра стресова реакция- преходно разстройство със значителна тежест в отговор на силен стрес. Стресор е внезапността на случилото се, преживяната душевна болка от загубата, която продължава и до сега. Острата стресова реакция при ищеца има многообразни симптоми от невротичния кръг- главоболие, сълзене на очите обилно изпотяване, нарушение на съня, вариации на кръвното налягане. Това състояние не е овладяно и е преминало в посттравматично разстройство. При него получената травма от смъртта на сина му ще го съпътства през целия му живот. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.