Определение № 5884 от 17.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5884 гр. София, 17.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Частно касационно гражданско дело № 20248003104351 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 90514/16.08.2024г. на "СОФИЯ МЛ" ЕООД, чрез адв. Д. Д., срещу определение №12094/02.08.2024г. по в. ч. гр. д. №354/2024г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение №1541/19.12.2023г. на съдията по вписванията при Софийския районен съд, с което е отказано вписване по молба вх. №94243/19.12.2023г. на учредителен акт на "СОФИЯ МЛ" ЕООД установяващ, че в капитала на дружеството е апортирано право на собственост върху недвижим имот. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят твърди допуснато отклонение от разясненията, дадени в т. 6 от тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, относно правомощията на съдията по вписванията. Излагат се съображения, че вписването на апорта на недвижим имот в имотния регистър няма конститутивно действие, каквото има вписването му в ТР и проверката на визираните в чл. 264, ал. 1 ДОПК обстоятелства е била вече осъществена в така проведеното и приключило производство. Ето защо, при вторичното вписване в книгите по ПВ съдията по вписванията не е властен да осъществи повторна проверка на изискванията по чл. 264, ал. 1 ДОПК. Твърди също, че удостоверението за данъчна оценка, издадено от Столична община, Отдел ОП Младост не съдържа информация за подлежащите на принудително изпълнение задължения за имота, а единствено отразява начислените като текущо дължими такива в информационната им система. В удостоверението задълженията са посочени общо, без да бъдат индивидуализирани по вид и размер, което препятства извършването на преценка относно изпълнение на визирани в чл. 264 ДОПК изисквания относно наличието или липсата на 1 непогасени данъчни задължения. Излага, че макар и публични, задълженията за такса битови отпадъци не представлявали данъчни задължения и същите безспорно били част от посочения в удостоверението размер на задълженията. За установяване на липсата на изискуемост били представени и съответните писмени доказателства. Поддържа се, че отказ за вписване би могъл да бъде постановен само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание, като всяка друга проверка съставлява недопустимо превишаване на правомощията на съдията по вписвания. По тези съображения се претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на съдията по вписвания за извършване на исканото вписване. Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и, ал.

2, предл. 3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното определение с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, обективирана в тълкувателно решение №7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. №7 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС и определение №372/20.07.2016 г. по ч. гр. д.

№1767/2016 г. на ВКС, както и, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:

1."Доколко данъчната оценка на имота е единствения удостоверителен документ за липса на подлежащи на принудително изпълнение задължения за местни данъци и такси, особено в масовия случай, в който същата не съдържа изричен текст, удостоверяващ това обстоятелство, а само размер на начислени общи задължения за местни данъци и такси, при това включително и неданъчни, каквато е такса битови отпадъци? При преценка дали са изпълнени условията на чл. 264 от ДОПК допустими ли са удостоверения за липса или наличие на такива задължения, издадени от компетентен орган? " 2."Да се синхронизира в съдебната практика разбирането на понятието „подлежащи на принудително изпълнение“ и да се диференцира от понятието начислени задължения за местни данъци и такси, които може и да не са изискуеми поради оспорване или за които няма издаден акт, годен както за принудително изпълнение, така и за оспорване." 3. "Да се даде разяснение по въпроса при противоречие в данните на Декларацията по чл.

264 от заявителя и данъчната оценка, следва ли да се приеме Декларацията за недействителна?";

4. "Към кой момент следва да са липсвали данъчни задължения, подлежащи на принудително изпълнение- към момента на вписване на апорта на недвижимия имот в ТР при АВ, или към момента на заявяване на вписването пред Имотния регистър? Следва ли да се отказва вписване в имотния регистър, ако данъчни задължения не са били налице към момента на вписване в ТР, което е конститутивно по отношение на правото на собственост и с което е настъпил вещно-транслативния ефект?"

5. "Следва ли съдията по вписвания, извън случаите в които действа като нотариус да проверява за изпълнение на изискванията на разпоредбата на чл. 264 от ДОПК, съответно допустимо ли е да проверява за изпълнение на условията на чл. 264 от ДОПК при настъпил вече вещно-транслативен ефект, в резултат на вписване на същия акт в ТР при АВ? Не се ли явява тази проверка преразглеждане на материалноправните предпоставки за прехвърляне на собствеността?".

2

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди обжалвания отказ, въззивният съд е приел, че освен в хипотезите по чл. 32а, ал. 1 ПВ съдията по вписванията следва да откаже вписване и когато не са изпълнени изискванията на чл. 264, ал. 1 ДОПК, която норма намира приложение и при вписване в имотния регистър на учредителния акт установяващ, че в капитала на търговското дружество е апортирано право на собственост върху недвижим имот. Така съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК /в ред. ДВ, бр. 98/2018г./, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлещажи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява с данъчната оценка. Въззивният съд е изложил, че посочването в удостоверението за данъчната оценка касае единствено дължимите за конкретния недвижим имот данъчни задължения – чл. 264, ал.1, изр. второ ДОПК, в отличие от изр. първо на разпоредбата – касаещо декларирането на липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски на прехвърлителя. Посочено е, че от приложената данъчна оценка на недвижимия имот се установява, че за него не са заплатени съответните задължения в общ размер от 6517. 91 лв.

Отбелязано е, че към молбата за вписване е представена декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от управителя на „Петрико“ ООД /вносител на непаричната вноска/ за липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, както и удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, издадено по молба на „Петрико“ ООД с цел да послужи за подписване на договор с трето за спора лице, съгласно което дружеството има общо данъчни задължения в размер на сумата 6546. 43 лв. – данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, като в удостоверението по чл. 87, ал. 6 ДОПК е отбелязано, че задълженията „не са изискуеми, в процес на административно производство“.

При горните констатации, въззивният съд е приел, че в образуваното охранително производство не е установено спазването на предпоставките на императивното правило на чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК и постановеният отказ за вписване е правилен само на това основание. При наличие на непогасено, подлежащо на принудително изпълнение данъчно задължение на прехвърлителя за имота, изрично удостоверено в данъчната оценка, с оглед предвидената в чл. 265 ДОПК имуществена отговорност на съдията по вписвания за тяхното изпълнение, е налице основание за постановяване на отказ. Отбелязването в представеното удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, че посочените в него задължения на прехвърлителя не са изискуеми, не налага извод в обратния смисъл, с оглед изложеното по-горе разграничение 3 в нормата на чл. 264, ал.1, изр. 1 и изр. 2 ДОПК. Решаващият съдебен състав е приел, че установяването на въведеното с чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК изискване за вписване на апорт на недвижим имот става само по изрично предвидения в нормата начин – чрез данъчна оценка, в която е удостоверена липсата на данъчни задължения за имота. А удостовереното в представеното удостоверение за данъчна оценка наличие на непогасени данъчни задължение за имота е достатъчно основание за постановяване на отказ за вписване, поради които съображения съдът е потвърдил същия като правилен и законосъобразен.

При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по следните съображения:

Допустимостта до касационно обжалване на въззивното определение /предвид препращането, съдържащо се чл. 274, ал. 3 ГПК/ е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на акта /чл. 280, ал. 2 ГПК/. С посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивния съдебен акт до касационен контрол се определят рамките, в които ВКС следва да селектира касационните жалби, респ. частните касационни жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя или от изложените от него факти и обстоятелства в жалбата или от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.

Първият поставен от жалбоподателя въпрос отнасящ се до изпълнение на изискванията на чл. 264, ал. 1 ДОПК и по-конкретно удостоверяването на липсата или наличието на данъчни задължения за имота с документи, различни от соченото в цитираната разпоредба удостоверение за данъчна оценка е обуславящ за изхода на спора, доколкото съдът е приел, че липсата на непогасени данъчни задължения за апортирания имот се доказва само чрез представяне на данъчна оценка за него, в която този факт е изрично удостоверен – чл. 264, ал. 1, изр. 2 ДОПК.

Настоящият състав намира, че по така поставения въпрос е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК с оглед необходимостта от преценка доколко изводът на въззивния съд съответства на т. 6 на ТРОСГТК № 7/2012г. и Определение №416 от 4.08.2017г. на ВКС по ч. т. д. №1070/2017г., постановено в производство по чл. 274, ал.3 ГПК.

Според разясненията в т. 6 на ТР ОСГТК №7/2012г., съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. По своя характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон. Проверката, 4 възложена на съдията по вписванията с разпоредбата на чл. 264, ал.1 ГПК е именно такава.

Разпечатката съдържа 27 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/766eb797-bdbf-4050-93c4-f4fa5e87c49f