Разпореждане № 106610 от 04.11.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 106610 гр. София, 04.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Частно гражданско дело № 20221110133606 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.404 във вр. с чл. 416 от ГПК и е по искане на С. Х. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, жк O.. 2, бл.., вх.Б, ет.6, ап.42, общ. Столична oт 27.09.2022г. - длъжник по издадена в полза на ‚С...“ АД , ЕИК 130175000, представляван от управителя заповед по чл.410 с искане за допълване на разпореждане от 12.09.2022г. по гр.дело с № 33606/ 2022г. в частта за разноските чрез присъждане на такива на длъжника за платено в ч.гр.дело с № 33606/2022г. възнаграждение за адвокат от 350 лева, платено по делото.

Излага се, че такива са сторени и потърсени от него още с възражението по чл.414 от ГПК, но не са му присъдени с разпореждането с № 83787/12.09.2022г., с което на основание чл.415, ал.2 от ГПК съдът е обезсилил издадената на 05.07.2022г. заповед по чл.410 от ГПК в полза на кредитора. Претендира се произнасяне в този смисъл. Ангажират се доказателства.

В срока за становище такова е депозирано от насрещната страна, с което се оспорва искането за допълване като неоснователно и като се излага, че разноски не се дължат, а в условията на евентуалност се претендира срещу размера на платеното възнаграждение за адвокат като се излага, че е прекомерно.

При тези твърдения и като съобрази доказателства по делото съдът намира следеното от правна страна:

С разпореждане на съда от 05.07.2022г. по гр.дело с № 33606/2020г. е 1 била издадена заповед по чл.410 от ГПК в полза на ‚С...“ АД спрямо длъжника С. Х. М..

В срока за възражение е било подадено такова от С. чрез адв. М., с оглед на което съдът с разпореждане от 25.07.2022г. е указал на заявителя правото му на иск на основание чл. 415 от ГПК и последиците при непредявяване на иска.

С разпореждане на съда от 12.09.2022г. съдът е обезсилил издадената на 05.07.2022г. заповед по чл.410 от ГПК поради непредявяване на иска в едномесечния срок, но не е присъдил търсените още с възражението разноски в полза на С..

Молбата от 27.091.2022г. на С. за допълване на разпореждане от 12.09.2022г. е в срок – в срока за обжалване и е частично основателна със следните съображения:

Искането за изменението/ допълването на акта, с който се приключва производството по гр.дело с № 33606/2022г., а именно разпореждането по обезсилване на издадената спрямо длъжника заповед по чл.410 от ГПК от 12.09.2022г. с произнасяне относно разноски е допустимо в тази хипотеза – при сторени от длъжника разноски в заповедното производство, които се търсят с молба по допълване на крайния акт по делото – този по обезсилване на заповедта. В случая за длъжника с връчване на издадена срещу него заповед, се поражда и право на защита с възражение по чл.414 ГПК и съответно заповедното производство придобива състезателен характер.

Според указанията в т.12 от ТРОСГТК 4/2013 г. на ВКС, сезираният с установителен иск по чл.422 ГПК съд при определяне на отговорността за разноските и на двете страни, следва да отчете както направените разходи за защита в исковото, така и в обусловилото го заповедно производство. В хипотезите на осуетена искова защита на кредитора обаче – непредявен иск при подадено възражение – т.е при вина на кредитора - устни състезания не могат да бъдат провеждани, поради което и длъжникът следва да заяви искането си за присъждане на разноските, направени по оспорване на издадена заповед – тези в заповедното и тези в исковото - с първото си процесуално действие, непосредствено след узнаването на акта за приключване на производството – в конкретния случай разпореждането за обезсилване на издадената спрямо него заповед по чл.410 от ГПК - в този 2 смисъл, най-късно сезирането на съда може да бъде извършено с молба за изменение / допълване на акта, приключващ развитието на делото – конкретното разпореждане – в този смисъл и по подобни хипотези е формирана и задължителна практика по реда на чл. 274, ал.3 ГПК(Определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК и Определение № 745 от 19.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5032/2015 г., IV г. о., ГК.

В случая искането за присъждане на такива разноски е сторено още с възражението, по него не се е развило исково производство и инкорпорираното в молбата за допълване на разпореждането от 12.09.2022г. за обезсилване на заповедта искане за присъждане на разноски в полза на длъжника е своевременно. Същите следва да се присъдят и то при спазване на разпоредбите на чл.7, ал.7 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ и да се уважи за сума в размер на 300 лева, която е минимално – определеното възнаграждение за адвокат при дела с интерес до 1000 лева.

С оглед на гореизложеното, Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

О С Ъ Ж Д А на основание чл.78, ал. 3 от ГПК „С... АД , ЕИК .. представляван от управителя, с адрес гр.София, Б...а да заплати на С. Х. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, жк O.. 2, бл.., вх.Б, ет.6, ап.42, общ.

Столична съдебно-деловодни разноски по гр.дело с № 33606 /2022г. по описа на СРС, 144 състав в размер на 300 лева като оставя без уважение молбата в останалата й част.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на разпореждането.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3