Решение № 93 от 30.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Варна, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100502424 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 78089/01.10.2024г. по регистратурата на ВРС подадена от А. С. С., чрез процесуалния му представител срещу Решение № 3283/18.09.2024г. постановено по гр.д. № 7615/2024г. по описа на ВРС, 51 състав, В ЧАСТТА, с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ молбата на въззивника за допускане на промяна на бащиното и фамилното му имена от „С. С.“ на „Р. К.“ на основание чл.19, ал.1 от ЗГР.

Решението в частта, с която е допусната промяна на собственото име на молителя от А. на „Х.“ не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въззивникът оспорва решението в обжалваната част като неправилно. Счита, че недоказаността на факта на наличие на важни обстоятелства, които налагат да бъдат променени освен личното, така и бащиното и фамилното му имена се дължи на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, а именно недопускането на поискания втори свидетел. Поддържа, че разминаването между имената, с които е известен в обществото и тези, съгласно актът му за раждане създава лично и обществено неудобство.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде уважена молбата за допускане на промяна на бащиното и фамилното му имена от „С. С.“ на „Р. К.“.

В хода на проведеното във въззивната инстанция съдебно заседание въззивникът, чрез 1 процесуалния си представител с писмена молба поддържа заявеното становище.

Заинтересованата страна – Община Варна не изразява становище по жалбата, а Окръжна прокуратура-Варна, чрез прокурор заявява становище за неоснователност.

При проверка валидността и допустимостта на решението в обжалваните му части, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Предмет на въззивното производство е решението на първоинстанционния съд по гр.д.№ 7615/2024г. в частта, с която е отхвърлена молбата на А. С. за допускане на промяна на бащиното и фамилното му имена.

Твърденията, с които е обоснована молбата са, че от повече от 24 години молителят е изгубил връзка с баща си С. С., поради което е изградил силна връзка с майчиния род и по – специално със своя вуйчо и дядо Р. К.. Близки и познати започнали да го оприличават като син на вуйчо му и да го наричат Х. от рода на Р. К.. Излага, че с тези имена е известен както сред близките си, така и сред познатите си в професионалната и социалната среда. Счита, че настоящите му презиме и фамилно име са осмиващи и опозоряващи предвид на факта, че е бил изоставен от баща си. Посочва, че разминаването между имената по идентифициращите го документи и тези, с които е известен в обществото му създават неудобства, които желае да преодолее с исканата промяна. Моли да бъде допусната промяна в имената му и занапред да се именува Х. Р. К..

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на молбата с правно основание чл. 19, ал.1 от ЗГР за допускане на исканата промяна на имената на едно лице се предпоставя от категоричната установеност по делото наличието на поне един от фактическите състави на този текст: името да е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или важни обстоятелства да налагат това. В настоящия случай се твърди, че имената на молителя удостоверяващи произхода от баща му са опозоряващи за него, предвид на това, че между тях не съществува връзка от повече от 24 години, а отделно от това, че са налице важни обстоятелства налагащи промяната изразяващи се в неудобствата, които понася молителя поради разминаването в имената му.

Видно от представеното удостоверение за раждане издадено от Община Варна, молителят е записан с имената А. С. С., а неговите родители са майка – Н. Р. К. и баща – С.

С. С.. Имената на бащата са били променени считано от 20.08.2001г. от предишни – С. С.

М..

Съгласно разпоредбата на чл.13 и чл.14 от ЗГР, бащиното и фамилното име на всяко лице се образува от собственото, съответно фамилното име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Тези разпоредби са императивни и 2 не могат да бъдат заобиколени по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР.

Съдът намира, че обстоятелството, че молителят е бил отгледан в отсъствие от бащата си от своята майка и роднини по майчина линия, които чувства близки като родители, не е основание да бъде допусната промяна на бащиното и фамилното и имена в съответствие с техните имена. И това е така, тъй като функцията, която традиционно се приписва на бащиното и фамилното име, дадена им от закона в чл. 13 и чл. 14 от ЗГР е да удостоверяват произхода на лицето, връзката му със съответния родител и принадлежността към съответното семейство, която в настоящия случай би се нарушила неоснователно.

Видно е от справката от НБД, че А. С. има еднокръвни /произходящи от бащата/ още двама братя и три сестри, които носят неговите бащино и фамилно име и с които принадлежат към едно родово семейство, част от чиято идентификация са бащините и фамилните имена на членовете му.

Обстоятелството, че единият от родителите не е полагал достатъчно или дори никакви грижи за детето си не е опозоряващо по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и следователно не е основание да бъдат променени имената на детето. Такова основание не е й фактът, че молителят е възприемал вуйчо си като бащина фигура, поради това, че същият не се явява негов биологичен баща и родител по смисъла на СК и Закона за гражданската регистрация, което да доведе до необходимост детето да носи като бащино неговото лично име и фамилия.

Отделно от горното, недоказано е и твърдението за наличие на важни обстоятелства налагащи исканата промяна на бащиното и фамилното име на молителя. В тази връзка са събрани единствено гласните доказателства на свидетелката Н.И.Р., които обаче са изцяло неинформативни за това с какви имена – бащино и фамилно е известен в обществото А., респективно не установяват твърденията му за наличие на неудобства във връзка с идентификацията му в обществото.

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че молбата, с която е сезиран за допускане промяна на бащиното и фамилното име на молителя А. С. С. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3283/18.09.2024г. постановено по гр.д. № 7615/2024г. по описа на ВРС, 51 състав в обжалваната част, с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ молбата на въззивника за допускане на промяна на бащиното и фамилното му имена от „С. С.“ на „Р.

К.“ на основание чл.19, ал.1 от ЗГР.

3

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4