Решение № 1854 от 27.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1854 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Василена Дранчовска

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100506872 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 3336/26.02.2024 г., постановено по гр.д. № 46176/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, е уважен осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от ищеца Е. Б. З., ЕГН **********, срещу ответника С. Б. Д., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7282,57 лв., представляваща обезщетение за лишаване от възможността ищецът да ползва собствената си ½ ид.ч. от сграда с идентификатор ***, с площ 70 кв.м, а по скица 55 кв.м, с жилищно предназначение, състояща се от кухня, стая, хол, баня с тоалетна и остъклена тераса, находяща се в дворно място, представляващо УПИ XV 685 от кв. 38 по плана на гр. София, м. „В.з. Симеоново - Драгалевци III-та част“ с площ от 908 кв.м, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с адрес: гр. София, кв. Симеоново, бул.

****, за периода от 11.08.2018 г. до 25.08.2022 г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

С решението е отхвърлен искът за горницата над сумата от 7282,57 лв. до 1 първоначално предявения размер от 9800 лв., както и е отхвърлен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 5700 лв. по отношение на гараж, находящ се на сутеренен етаж от сграда с идентификатор ***.

С решението е разпределена и отговорността за разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 1395,43 лв., а ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 1245,87 лв.

Срещу така постановеното решение в осъдителната част е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – С. Д..

Във въззивната жалба се поддържа, че по волята на родителите на двете страни ищецът ползва самостоятелно таванското помещение, а ответникът – самостоятелно сградата с идентификатор ***. Въззивникът счита, че не следва да дължи обезщетение за ползването на ½ ид.ч., принадлежаща на ищеца. Не оспорва наличието на съсобственост при квоти от по ½ ид.ч. за всяка от страните. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а искът – изцяло отхвърлен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, депозирана от ищеца Е. Б. З., с която са предявени срещу ответника С. Б. Д. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 З С за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9800 лв., представляваща обезщетение за лишаване от възможността ищецът да ползва собствената си ½ ид.ч. от сграда с идентификатор ***, с площ 70 кв.м, а по скица 55 кв.м, с жилищно предназначение, състояща се от кухня, 2 стая, хол, баня с тоалетна и остъклена тераса, находяща се в дворно място, представляващо УПИ XV 685 от кв. 38 по плана на гр. София, м. „В.з.

Симеоново - Драгалевци III-та част“ с площ от 908 кв.м, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, с адрес: гр. София, кв. Симеоново, бул. ****, за периода от 11.08.2018 г. до 25.08.2022 г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.08.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 5700 лв., представляваща обезщетение за лишаване от възможността ищецът да ползва северен гараж с площ от 17,80 кв.м, находящ се на сутеренен етаж от сграда с идентификатор ***, находяща се в дворно място, представляващо УПИ XV 685 от кв. 38 по плана на гр. София, м. „В.з. Симеоново - Драгалевци III-та част“ с площ от 908 кв.м с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с адрес: гр. София, кв. Симеоново, бул.

****, за периода 18.09.2018 г. – 26.08.2022 г., ползването на което му е разпределено с влязло в сила на 18.09.2018 г. Решение № 443893/04.07.2018 г. по гр. д. № 70146/2015 г. по описа на СРС, 47 състав, постановено по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на вземането.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Искът по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на имота с идентификатор *** е уважен за сумата от 7282,57 лв., в която част решението на районния съд е обжалвано и е предмет на настоящото въззивно производство. В отхвърлителната част – за сумата над 7282,57 лв. до първоначално предявения размер от 9800 лв., както и за сумата от 5700 лв. по отношение на гаража, намиращ се на сутеренен етаж от сграда с идентификатор ***, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и 3 допустимо.

По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно в обжалваната част, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на същото. Независимо от това следва да се отбележи следното:

По иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в доказателствена тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване, че: 1) с ответника са съсобственици на процесната вещ при твърдените в исковата молба квоти; 2) ответникът в посочения в исковата молба период лично или като предоставя за безвъзмездно ползване на трето лице използва цялата вещ или по-голяма част от нея спрямо собствената си квота в съсобствеността; 3) е отправил, респ. ответникът е получил писмена покана, с която ищецът е поискал заплащане на обезщетение заради лишаването му от ползването на съсобствената вещ; 4) размер на пропуснатата полза от неползването след отправената покана до ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е осигурил възможност на ищеца да ползва съсобствената вещ съобразно квотите на последния в процесния период, както и останалите си правоизключващи възражения – че поради договорка между страните не следва да заплаща обезщетение.

Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

По делото страните не оспорват, а и от представените доказателства се установява, че страните са съсобственици при равни квоти от по ½ ид.ч. от процесния имот, представляващ сграда с идентификатор ***, с площ 70 кв.м, а по скица 55 кв.м, с жилищно предназначение, състояща се от кухня, стая, хол, баня с тоалетна и остъклена тераса, находяща се в дворно място, представляващо УПИ XV 685 от кв. 38 по плана на гр. София, м. „В.з.

Симеоново - Драгалевци III-та част“ с площ от 908 кв.м, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, с адрес: гр. София, кв. Симеоново, бул. ****. За това обстоятелство свидетелстват приетите по делото Нотариален акт № 56, том ХХ от 24.08.1963 г. за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти, по силата на който 4

Б. З. Д. е придобил собствеността върху дворно място: УПИ XV 685 от кв. 38, по плана на гр. София, м. „В.з. Симеоново – Драгалевци“ III част с площ 908 кв. м, с адрес: гр. София, кв. Симеоново, бул. ****, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София; Скица на сграда № 15-270687-07.06.2016 г. с идентификатор ***; Скица на сграда № 15-270681-07.06.2016 г. с идентификатор ***; Скица на поземлен имот № 15-27066907.06.2016 г. с идентификатор ***; Удостоверение за наследници на Б. З. Д. № 218/13.02.2007 г.; Удостоверение за наследници на Ф.Н. Д. № 1069/06.07.2012 г.

По делото е прието заверено копие от влязло в сила на 18.09.2018 г.

Решение № 443893/04.07.2018 г. по гр. д. № 70146/2015 г. по описа на СРС, 47 състав, с което по предявени от Е. З. срещу С. Д. искове по чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на дворно място, представляващо УПИ XV 685 от кв. 38 по плана на гр. София, м. „В.з. Симеоново - Драгалевци III-та част“ с площ от 915 кв.м, с адрес: гр. София, кв. Симеоново, бул. ****, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София; сутерен на къщата, построена в дворното място, с площ от 80 кв. м, състоящ се от две кухни, две стаи, баня, тоалетна, килер и два гаража, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София; и два гаража, разположени на нивото на сутеренния етаж, без самостоятелни идентификатори, находящи се в жилищната сграда. С това решение съдът е отхвърлил иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването на самостоятелна сграда с жилищно предназначение, застроена без строителни книжа в дворното място с площ от около 70 кв. м., състояща се от кухня, стая, хол, баня с тоалетна и остъклена тераса, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София – процесния в настоящото производство имот, с мотиви, че същата е неподеляема.

От така посочените доказателства се установява първият елемент от фактическия състав на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС – наличие на съсобственост върху процесния имот при посочените в исковата молба квоти – по ½ ид.ч. за всяка от страните.

По отношение на ползването на процесната сграда с жилищно

5 предназначение през процесния период страните не спорят, че ответникът я използва самостоятелно. Същото се признава в отговора на исковата молба, както и във въззивната жалба, а и се установява от събраните по делото свидетелски показания. И четиримата свидетели посочват, че в малката къща (процесната самостоятелна постройка на един етаж) живее ответникът, а ищецът не я използва. Свидетелите С.Г., Б.К. и Б.Н. посочват, че в процесната къща преди ответника са живеели родителите на страните. Единствено свидетелят Петров посочва период, в който ответникът използва процесния имот – 6-7 години. Следователно по делото се установява и вторият елемент от фактическия състав на правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.

По делото е представена и нотариална покана от 08.08.2018 г., чрез нотариус С.Т., рег. № 065 на НК, адресирана от Е. Б. З. до С. Б. З., с която последният е поканен да заплаща на ищеца ежемесечно сумата от 200 лв., представляващо обезщетение за ползването на сграда с идентификатор *** с площ по скица 55 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, съобразно притежаваната от ищеца ½ идеална част от правото на собственост. Нотариалната покана е връчена на ответника чрез неговия син Б.лав Б. на 11.08.2018 г., което обстоятелство е отбелязано в разписка за връчване № VI-128 към нотариалната покана.

По делото не се установява, че ответникът е предоставил достъп на ищеца да упражнява правата си спрямо квотата си от собствеността върху имота, поради което претенцията на ищеца въззиваем по чл. 31, ал. 2 ЗС е доказана по своето основание.

По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът следва да посочи, че във въззивната жалба не са релевирани конкретни оплаквания.