Решение № 6721 от 09.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6721 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110100365 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Р. Б. И. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с искане сключеният между ищеца и първият ответник Договор за паричен заем № ***/27.06.2023 г. и сключеният между ищеца и втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство във връзка с процесния договор за кредит да бъдат прогласени за нищожни поради противоречие на сделките със закона и добрите нрави, както и ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД да бъде осъден да заплати сумата в размер на 50 лева, представляваща недължимо получена от дружеството възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ***/27.06.2023г. за периода от 27.06.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 08.11.2024 г. до окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер на 50 лева, представляваща недължимо получена от дружеството сума по договор за предоставяне на поръчителство към договор за паричен заем № ***/27.06.2023 г. за периода от 27.06.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 08.11.2024 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В исковата молба са изложени твърдения, че между Р. Б. И. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД бил сключен Договор за паричен заем № ***/27.06.2023 г., по силата на който ответното дружество отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 2500 лева. Ищецът поддържа, че посоченият в съглашението годишен процент на разходите от 48,21 % не отговаря на действителният процент на разходите по сделката. В исковата молба са изложени твърдения, че в ГПР по кредита следва да бъде включено задължението на кредитополучателя по сключен като условие за отпускане на заема договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник. Страната намира, че в годишния процент на разходите следва да бъдат включени разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, респ. при неизпълнение на задължението за посочване на действителния ГПР по кредита договорът е недействителен на основание чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК.

Ищецът поддържа, че сключеният договор за поръчителство е недействителен поради 1 противоречие на сделката с добрите нрави, доколкото в тежест на потребителя се възлага задължение да заплаща възнаграждение по един по правило безвъзмезден договор.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.а оспорва исковата претенция. С отговора са оспорени поддържаните в исковата молба твърдения, че между Р. Б. И. и дружеството е сключен договор за кредит, респ., че по силата на соченото от ищеца съглашение дружеството му е предало сумата в размер на 2829,64 лева. Процесуалният представител на ответника поддържа, че подобен договор не е сключван между страните, като представените ведно с исковата молба документи ( договор за кредит и погасителен план) представляват по същество заявление за отпускане на паричен заем, което не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД. В депозирания отговор са изложени твърдения, че заявката за отпускане на заем не е одобрена, съответно поисканата сума не е предадена на заявителя, респ. не е сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с кредита. При условията на евентуалност процесуалният представител на дружеството поддържа, че договорът за кредитен е действителен, тъй като съглашението има необходимото законоустановено съдържание. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че сключването на договор за поръчителство се явява необходимо условие за отпускане на кредита. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност по отношение на претендираните от ищцовата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД чрез процесуалния си представител юрисконсулт Сталева оспорва исковата претенция. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения, че между Р. Б. И. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен договор за поръчителство във връзка със сключен между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за кредит. Процесуалният представител на ответната страна поддържа, че поначало договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен спрямо договора за кредит, респ. валидното му съществуване се обуславя от съществуването на валиден договор за кредит. В депозирания отговор са изложени твърдения, че между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД не е сключен описания в исковата молба договор за кредит. При условията на евентуалност са оспорени поддържаните от ищеца доводи за недействителност на договор за поръчителство с описано в исковата молба съдържание. По изложените доводи е направено искане предявения иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове за прогласяване на Договор за паричен заем № ***/27.06.2023 г. и Договор за предоставяне на поръчителство по процесния договор за кредит е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора са сключени договори за кредит и поръчителство с описано в исковата молба съдържание, както и че договорите са недействителни като противоречащи на закона.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД процесните суми, а в тежест на ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.

Ведно с исковата молба са представени Договор за потребителски кредит № ***/27.06.2023 г. ведно с погасителен план, който не носи подпис на страните по сделката.

Съгласно чл. 1 от така представеното съглашение „КРЕДИСИМО“ ЕАД се задължава да предостави на Р. Б. И. потребителски кредит под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление бъде одобрено. Клаузата по чл. 3 предвижда, че при 2 подписване на договора от кредитополучателя и при спазване на условията на т. III.3.1 от Общите условия, „КРЕДИСИМО“ ЕАД одобрява заявлението за кредит на базата на извършена проверка на кредитоспособността и идентификация на последния по реда предвиден в Общите условия, като съгласно чл. 5, ал. 1 сумата по одобрения кредит се усвоява по посочения в заявлението на кредитополучателя начин. Съгласно Приложение № 1 към договора за кредит отпуснатата сума следва да бъде в размер на 2829,64 лева, от които 2500 лева да бъдат преведени на кредитополучателя и сумата в размер на 329,64 лева застрахователна премия.

Като писмено доказателство по делото е приета справка от Централен кредитен регистър към Българска народна банка относно сключени договори за кредит между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в която не се съдържат данни относно съществуване на сочения в исковата молба договор за кредит.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че на 27.06.2023 г. в 09:25:07 часа в информационната система на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД е регистрирано заявление за отпускане на паричен заем с № *** с въведени лични данни на ищеца по делото. От експертното заключение се установява, че заявката е отказана от ответното дружество, като на заявителя е изпратено известие със заглавие „Заявлението ти за отпускане на кредит е анулирано“ и съдържание „Съгласно твоето искане, заявление за отпускане на кредит № ***/27.06.2023 г. е анулирано“. Вещото лице разяснява, че в системата на „КРЕДИСИМО“ ЕАД липсва информация за извършване на какъвто и да е превод по заявка № *** от 27.06.2023г.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че в системата на „КРЕДИСИМО“ ЕАД е регистрирана заявка за отпускане на кредит № *** от 27.06.2023 г., която не е одобрена от ответното дружество, респ. дружеството не е отпускало на ищеца заем в посочения в исковата молба размер.

Съдът намира, че от така ангажираните по делото доказателства, не се установява между страните по делото да са възникнали правоотношения с описан в исковата молба предмет. Представеният ведно с исковата молба проект на договор за потребителски кредит по същество представлява генерирано от електронна система на „КРЕДИСИМО“ ЕАД по въведени от ищеца данни предложение за сключване на договор за кредит от разстояние, което е отхвърлено от ответника, за което обстоятелство заявителят е бил надлежно уведомен. Съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправяне на предложение до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Изрично в чл. 1 от представеното предложение е посочено, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД се задължава да предостави потребителски кредит на заявителя единствено при условие, че подаденото заявление е одобрено. В случая от приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза категорично се установява, че заявлението за отпускане на кредит е отхвърлено.

Не на последно място следва да бъде разяснено, че макар по отношение на сключването на договор за кредит от разстояние да са налице редица специфики, регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по своя правен характер договорът за 3 паричен заем е реален, респ. условие за възникване на правоотношение е отпуснатата в заем сума да бъде предадена на заемателя. В случая от приетите експертни заключение се установява, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД не е предало на ищеца каквито и да е средства по заявка за отпускане на кредит № *** от 27.06.2023 г. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да е сключен договор с описано в исковата молба съдържание. Предвид изложеното съдът намира, че между страните по спора не са възникнали правоотношения с поддържано от ищеца съдържание, поради което предявените искове за недействителност на сделките следва да бъдат отхвърлени. Исковата претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също се явява неоснователна доколкото по делото липсват доказателства ищецът да е предал на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД процесните суми.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски. Направените от „КРЕДИСИМО“ ЕАД разноски възлизат на сумата в размер общо на 409,03 евро ( 800 лева), от които сумата в размер на 306,78 евро внесен депозит за изслушване на съдебно-техническа експертиза и сумата в размер на 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Направените от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД разноски възлизат на сумата в размер на 102,26 евро ( 200 лева) юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.