Решение № 22485 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22485 гр. С., 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20241110171390 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявен е осъдителен иск от А. „П. и.“ - Областно пътно управление - К. срещу ЗК „Л. И.“ АД с правно основание чл. 432 КЗ сумата от 1792,33 лева, представляваща обезщетение за нанесени материални щети, изразяващи се в увреждане на пътни принадлежности - еластична ограда /мантинела/, вследствие настъпило застрахователно събитие на 27.12.2022 г., на републикански път 1-5, пътна връзка „М.–М.“, при км 359+200 ляво и дясно, със застраховано при ответното дружество ППС, ведно със законна лихва за период от 22.11.2024 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че във връзка с настъпило застрахователно събитие на 27.12.2022 г., на републикански път 1-5 пътна връзка „М.–М.“ при км 359+200, съгласно Протокол за ПТП №******/**.**.**** г., са причинени имуществени щети на А. „П. и.” - Областно пътно управление - К.. На 27.12.2022 г.. около 01:00 ч., на републикански път 1-5 пътна връзка „М.–М.”, при км 359+200 лек автомобил „О. В.“, с рег. № ********, управляван от Е.

М., поради движение с несъобразена скорост, загубил контрол над автомобила и се блъснал в еластична ограда /мантинела/. Към момента на причиненото пътнотранспортно произшествие автомобилът притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Л. И.с” АД, полица № **/**/************* със срок на валидност до 10.07.2023 г. Твърди се, че в количествено-стойностна сметка са описани причинените щети, включващи дейности по демонтаж на стара единична ограничителна система за пътища, доставка и монтаж на нови ограничителни системи за пътища, доставка и монтаж на нови елементи за начало/край на ограничителни системи за пътища, както и всички свързани с това присъщи разходи. С писмо-покана с изх.№ **-**-**/**.**.****г. ответникът е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, а застрахователното дружество го уведомило за номера, под който щетата е регистрирана при тях, а именно щета № ****1 ****-**-*******. Общата стойност на щетата възлизала на 1792.33 (хиляда седемстотин деветдесет и два лева и тридесет и три стотинки) лева. На ищеца А. „П. и.“, чрез Областно пътно управление - К., нормативно е било вменено съгласно чл. 30 и чл. 49, ал. 1, т. 4 от ЗП да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища и от бюджета му се финансирали разходите за тези дейности, в това число и за пътните принадлежности, каквито са и предпазните огради, представляващи основен елемент от пътя. Увреденото имущество в резултат на настъпилото ПТП, представлявало „пътни принадлежности“, по смисъла на § 1. т. 4 от ДР на Закона за пътищата, част от републикански път, който е изключителна държавна собственост /чл. 8. ал. 2 от Закона за пътищата/. При тези твърдения моли съда за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага съображения, че във връзка с процесното ПТП е била образувана щета № ****-****-*********, която е била отказана поради липса на извършен оглед с представител на ЗК „Л. И.с“ АД, което от своя страна възпрепятствало застрахователя да изчисли застрахователното обезщетение, което следвало да се изплати. Оспорва механизма на ПТП, както и вината на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ водач. Излага съображения, че предявеният иск е в завишен размер, който не отговаря на действително претърпените вреди. В условията на евентуалност претендира, че обезщетението следва да бъде определено по чл. 386, ал. 2 КЗ, както и че претендираният размер на обезщетение не е съобразен с действителния размер на вредите, нито с процента на овехтяване на ограничителните системи в района и не е отчетена масата на металния отпадък, който може да се реализира чрез продажба на вторични суровини. Поддържа, че ищецът не е представил документи за реално извършени ремонтни дейности и сторени разходи. Оспорва претенцията за лихви. По изложените съображения моли съда да отхвърли иска. Оспорва претенцията разноски на ищеца с доводи, че не е дал повод за завеждане на делото. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна страна следното:

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, съставен от мл. автоконтрольор от РУ-М., съгласно който е видно, че на 26.12.2022 г., в 23:25 часа на път I-5 км 359+200 в землището на с. З., водачът на лек автомобил „О. В.“, с рег. № ******** (участник 1), поради движение с несъобразена скорост и десен завой, излязъл вдясно от платното за движение и се блъснал в еластична ограда (мантинела). Съгласно протокола при удара са деформирани 4 м мантинела. Съставена е схема на ПТП, като е обозначена зоната на удара. В протокола е отбелязано, че на водача на лекия автомобил е съставен акт за установено административно нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Протоколът съдържа подпис на съставителя и водача на МПС.

От представената административнонаказателна преписка се установява, че въз основа на АУАН серия АД № ******/**.**.**** г. на Е. Ф. М. е издадено наказателно постановление, връчено на водача на 15.04.2023 г., с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за виновно нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По делото липсват данни за обжалването му, поради което същото е влязло в сила.

2

По делото е представена количествено-стойностна сметка за необходимите материали и видове работи за възстановяване на нанесените щети на пътни принадлежности по път I-5 км 359+200 ляво и дясно, вследствие на ПТП от 27.12.2022 г. на обща стойност 1792,33 лв. с включен ДДС.

От разпита на свидетеля Е. Ф. М., извършен по делегация пред РС-К., се установява, че произшествието настъпило вечерта между 23:00 и 00:00 часа по пътя за гр. М., при навлизане в десен завой. Вечерта било валяло, при навлизане в десен завой, загубил контрол върху автомобила. Превозното средство поднесло, не успял да упражни контрол върху колата и се блъснал в мантинелата. Управлявал лек автомобил „О. В.“ 1993 година. ПТП настъпило в дясна лента при десен завой. Не е имало мъгла, асфалтът бил мокър, не е имало препятствия, ограничаващи видимостта. Движел се със скорост около 80 км/ч в ограничението. Щетите по мантинелата били в крайната част, където била заровена в земята - била изкарана, а по автомобилът имало разрушена предна броня. Полицаите бързо пристигнали на мястото на произшествието, съставили му акт за 200 лв., който е платил на следващия ден и не е обжалвал.

По делото е допусната комплексна съдебна автотехническа и пътностроителна експертиза, съгласно която водачът на лек автомобил „О. В.“, при навлизане в десен завой, в тъмната част на денонощието не успял да възприеме своевременно наличие на тънък воден слой върху дясната пътна лента, загубил напречна устойчивост на задните колела (аквапланинг), завъртял се и с предна дясна част се ударил в намираща се отдясната страна мантитела. Според заключението е била увредена 8 м еластична предпазна ограда (мантинела) или едно междуколие. Теглото на оградата е 376 кг, като приблизителната средна цена, на която се изкупува този вид желязо към на ПТП е на стойност 116,56 лв.

По делото е допусната тройна съдебно-техническа и оценителна експертиза, която съдът кредитира изцяло като обоснована, обективна и компетентно дадена, съгласно която в участъка на произшествието е монтирана еластична предпазна ограда (ЕПО). От съствен по схема № 1 към двустранен констативен протокол № ***/**.**.**** г. става ясно, че в процесното км положение на дата 12.12.2023 г. на км 359+188 е извършен демонтаж на единична еластична предпазна ограда **** /ляво/ с дължина 4 м включително и елемент за начало/край с дължина 4 м или общо 8,50 м, който съответства на отразеното в протокола за ПТП увредено имущество – еластична предпазна ограда с дължина 8,5 м от типа ****. Съгласно заключението е налице сключен Договор № **-**-**/**.**.**** г. между „А.

П. и.“ и „Ю. **“ ЕООД за „Възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ за обособена позиция № 5: Южен централен район, включващи области К., П., П., С. и Х.“, съдържащ анализ, съобразен със средните пазарни цени на необходимите средства за възстановяване на увредената ОСП при км 359+200 на път I-5 М.–М..

Определен е съответен процент на амортизация, при който е прието, че ограничителната система е стоманена предпазна ограда по ** ****, монтирана през 2016 г., с технически структурни характеристики, допускащи средна продължителност на експлоатация от 15 години, а към момента на увреждането е била в експлоатация 6 години. Съгласно заключението общата стойност на предвидения за извършване демонтаж на стара и монтаж на нова 3

ЕПО по средни пазарни цени за процесния пътен участък е в размер на 1792,34 лв. с ДДС. В заключението е изчислена стойност на увреденото имущество в размер на 1075,40 лв. с ДДС, след приспадане на 40% амортизация.

По делото е представено писмо с изх. № **-**-****/**.**.**** г. от „А. П. и.“, към което са приложени Договор за възлагане на обществена поръчка № **-**-**/**.**.**** г., двустранен констативен протокол № ***/**.**.**** г., схема № 1 към двустранен констативен протокол № ***/**.**.**** г., приемопредавателен протокол от 18.12.2015 г., количествена сметка, декларация за съответствие, ЕС Сертификат за съответствие, технически характеристики, разрешение за ползване и Доклад № ** за обект: Път Е-85 (I-5) „К. - П.“ от км 342+639.41 до км 367+427.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен с осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска отговорност“. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди, като вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД / и наличие на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между този водач и застрахователя /ответното дружество/. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД .

С доклада на делото, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата за наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен за лек автомобил марка „О. В.“ с рег. № ******** при ответника.

Въз основа на протокола за ПТП, гласните доказателства и изготвеното заключение на САТЕ, се установява, че причина за настъпването на ПТП е противоправното поведение на водача на лек автомобил „О. В.“, който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, при навлизане в десен завой, загубил контрол върху превозното средство и се ударил в еластична предпазна ограда (мантинела), вследствие на което настъпили щети. С поведението си водачът е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В случая с оглед установеният механизъм по делото водачът е могъл и е бил длъжен да осигури непрекъснат контрол на управлявания от него автомобил, дори и при предвидимо за него при конкретните атмосферни условия и състояние на пътя явление аквапланинг, при движение със съобразена скорост. Виновното му извършване съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага, 4 като тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника, а и възраженията му в обратния смисъл, се явяват изцяло неоснователни.