Решение № 1171 от 10.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1171 гр. Пловдив, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20255330204832 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Н. Х. К., против наказателно постановление № 23-1030000049/03.02.2023г. на ВПД Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.104А от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз2539/17.12.20212г. на МВР са му отнети общо 6 контролни точки. В жалбата си, жалбоподателят оспорва по същество вмененото му нарушение. Моли съда да отмени обжалваното НП, като претендира и разноските по делото.

Въззиваемата страна в молба-становище оспорва подадената жалба.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят със своя процесуален представител поддържат жалбата.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановката: на 05.01.2023г. около 14.00 часа в гр. Пловдив, на бул. Христо 1

Ботев до № 2, посока на движение към ул. Любен Каравелов, жалбоподателят, като водач управлява лек автомобил Рено Лагуна 1.8 с рег. № *********, като използва мобилен телефон по време на движение, без устройство позволяващо свободното ползване на телефона, без участие на ръцете му. Нарушен е чл.104а от ЗДвП.

В показанията си актосъставителя – Й. И., дадени в открито съдебно заседание, потвърждава авторството на съставения от него акт като описва обстоятелствата по съставянето му и категорично потвърждава, че в конкретния ден и час, извършеното нарушение. Изцяло потвърждава констатациите посочени в АУАН. Съдът даде вяра на показанията на актосъставителя като логични, вътрешнонепротиворечиви, убедителни, достоверни, без индиции за предубеденост и заинтересованост от изхода на делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство.

Следва да бъде посочено, че показанията възпроизвеждат лични и непосредствени впечатления от съставянето на АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се намериха. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия, от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха свидетелските показания на актосъставителя.

Съдът не дава вяра на показанията на свид. К. Д., тъй като са нелогични, непоследователни, не кореспондират с доказателствата по делото, и изцяло опровергани от всички събрани по делото доказателства. Показанията му са заинтересовани от изхода на делото, предвид близките приятелски отношения с жалбоподателя, и изцяло недостоверни и имащи за цел единствено оневиняването на жалбоподателя. Всъщност, нелогично изцяло са показанията му тъй като житейски неиздържано е, свидетелят Д. да си спомня точният ден, час и място на извършване на нарушението, че същият е бил с жалбоподателя и т.н., а да не си спомня същите такива обстоятелства за друг ден. Това са все обстоятелства, които е практически и житейски невъзможно свидетелят да си спомня. Показанията му са нелогични и от гледна точна на тяхната достоверност и имат за цел единствено отричане на извършеното нарушение.

Ето защо, съдът не кредитира показанията на свидетеля и ги приема за изцяло недостоверни и заинтересовани от изхода на делото.

Съдът изгради своите фактически изводи и въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

От приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до настоящия момент същият е бил санкциониран многократно по ЗДвП.

2

От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, мястото и по начинът, отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Налице е точно описание на нарушението, доколкото в АУАН и НП е бил употребен изразът „използване на телефона без участие на ръцете му“. Съдържа се коректно описание на нарушение, за да може деецът да разбере защо е бил наказан. Следва да се отбележи, че е налице произнасяне и на Административен съд гр. Пловдив по сходен случай за извършено нарушение по чл. 104А ЗДвП, където отново в обстоятелствената му част на АУАН и НП е употребен изразът „без участие на ръцете му“, а именно Решение № 2117 от 10.11.2021г. на АдмС – Пловдив по к.а.н.д. № 2343/2021г.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява с категоричност факта на извършено нарушение. Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.

Администратичното нарушение е осъществено и виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят като водач на МПС е съзнавал, 3 че не следва да използва мобилният си телефон, докато шофира без наличието на устройство, позволяващо използването му без помощта на ръцете, като въпреки това е управлявал процесния автомобил и е говорил по телефона, целейки този резултат.

Санкционната норма е правилно определена и съответна на извършеното нарушение. Относно размерът на наложеното наказание, съдът прие, че същите съответстват на закона, тъй като е определен в твърд размер в закона и наказаващият орган няма възможност за индивидуализация на размера му.

Правилно и законосъобразно е проведена цялата административнонаказателна процедура по ангажиране на административната отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване правото на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен.

Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Издаденият акт и въз основа на него НП, отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респективно на чл. 57 от ЗАНН.

По отношение на контролните точки, съгласно Наредба № Iз2539/17.12.20212г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал. 1, т.17 от същата, за използване на мобилен телефон по време на управление на превозно средство освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му (чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП) се предвижда отнемане на 8 контролни точки, дори в конкретния случай е привилигирован като са му отнети 6 контролни точки.

Не на последно място следва да се отбележи, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП, доколкото се касае за нарушение използване на мобилен телефон, по време на управление на МПС, като не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за наличие на обстоятелства, които да я понижават. Следва да се вземе предвид и справката нарушител/водач на жалбоподателя видно от която същия има множество нарушения на ЗДвП.

Предвид гореизложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но 4 няма доказателства за сторени такива, няма такова искане, съответно и не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Пловдив

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

23-1030000049/03.02.2023г. на ВПД Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пловдив, с което на Н. Х. К., ЕГН: **********, му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.104А от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539/17.12.20212г. на МВР са му отнети общо 6 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5