Определение № 2198 от 26.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2198 гр. София, 26.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502238 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 82568/07.07.2025 г. на Е. И. Х. и В.

В. Х. срещу Определение № 11432 от 12.06.06.2025 г., постановено по гр. дело № 13/2023 г. на СГС, с което исковата молба на частите жалбоподатели е върната на основание чл. 130 от ГПК и производството, което е образувано по нея, е прекратено.

Оплакванията са за неправилност на атакувания съдебен акт, претендира се отмяната му. Изложени са подробни съображения по съществото на спора, касаещи компетентността на нотариуса и недействителността на нотариалните удостоверявания. Жалбоподателите поддържат, че след като нотариалният акт № 93/2009 г. на ищеца Е. Х. не е отменен, то за него съществува правен интерес от предявения установителен искове, какъвто е налице и за съищцата Х. в качеството й на другар и съ-кооператор. Относно иска за непозволено увреждане се сочи, че ищците обективно са претърпели вреди, изразяващи се в тревожност, депресия и стрес, поради което считат, че тези вреди следва да бъдат поправени. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Насрещната страна в производството Нотариус И. С. Н. не ангажира становище по частната жалба в срока за отговор.

Частната жалба е подадена в срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен Нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност № 126, том Х, нот. дело № 1610/2006 г., издаден от ответника в качеството му на нотариус, вписан под рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара, с правно основание чл. 576 от ГПК за нищожност на нотариалното удостоверяване, извършено със същия нотариален акт, поради липса на подписи на молителите, липса на материален интерес, противоречие с добрите нрави, липса на предмет и липса на форма, както и с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗННД вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД , за осъждане на нотариуса да заплати на двамата ищци сумата от 67 060.50 лв., представляващи половИ.та от дължимото се обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

Според твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, посоченият охранителен акт засягал правата на ищците като собственици на същия имот. В следствие на това засягане са и търпените от тях неимуществени вреди. Това главно твърдение е пряко опровергано от влезлите в сила решения № 18098 от 24.11.2022 г. и № 18011 от 14.02.2023 г., постановени по гр. д. № 5460/2018 г. на САС, 12 състав, с които ревандикационният иск на Х. срещу лицата, които се легитимират като собственици на имота по оспорения нотариален акт, е отхвърлен като неоснователен. Отмяната на констативен нотариалан акт за собственост по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК не може да се претендира със самостоятелен иск. Тя може да бъде постановена само като последица на друг иск - за собственост, ако този иск бъде уважен, в който смисъл са и указанията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ВКС, ОСГК. Ето защо, така предявеният иск за отмяна на нотариален акт № 126/2006 г. се явява процесуално недопустим. Недействителността във формата на нищожност на извършено нотариално удостоверяване при издаване на нотариален акт може да бъде предмет на отделно исково 2 производство, но само когато този иск е насочен срещу лицето, което актът сочи за собственик. Ищците не разполагат с интерес да установят нищожността спрямо трети лица, а още по-малко – срещу нотариуса, извършил удостоверяването. Така очертаната начална недопустимост на иска поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му правен интерес, за който съдът следи служебно, налага прекратяване на производството и по този иск. Правилно исковата молба е върната и в частта по последния предявен иск, този за присъждане на обезщетение за причинени на ищците от нотариуса неимуществени вреди от издаването на оспорения нотариален акт. В тази част исковата молба е била нередовна поради съществени противоречия между обстоятелствената и петитумна част на иска и тази нередовност не е била отстранена в предоставения на ищците срок.

След като искът за собственост на Х. срещу лицата, чиято легитимация на собственици произтича от оспорения нотариален акт, е бил отхвърлен, то следва да се приеме, че удостоверяването на собствеността с този констативен нотариален акт е бил вярно. Това от своя страна противоречи на твърдението за търпени вреди с първоизточник – същото удостоверяване. Нежеланието на ищците да се съобразят със силата на пресъдено нещо, която е формирана по повод спора за собствеността върху процесния недвижим имот, съставляващ апартамент № 48, на 4 етаж във вход „Г“ на бл. 259 в ж.к. „***“, гр. ***, не може да преодолее непререшимостта на същия спор.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 82568/07.07.2025 г. на Е. И. Х. и В. В. Х. срещу Определение № 11432 от 12.06.06.2025 г., постановено по гр. дело № 13/2023 г. на СГС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4