Акт № 204 от 30.10.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- 613/2026
- Подписан
- 30.10.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2, изр. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 193, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 204 гр. Несебър, 30.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова
Административно наказателно дело № 20262150200613 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 59 ЗАНН
Образувано е по жалба на "А." ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя Ж.Д.М. против Наказателно постановление № 906414-F903429/12.08.2026г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП, с което на жалбоподателя за извършено административно нарушение по чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на основание чл.
185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3150евро.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Въззивникът не оспорва, че при продажби чрез автомат на самообслужване с електрическо захравнане съществува нормативно задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез ФУВАС. Счита за спорно обстоятелство по делото, дали конкретно установеното нарушение е довело до неотразяване на приходи, както е приел наказващият орган, за да приложи по-тежката санкция по чл.185, ал.2, изр.1-во от ЗДДС. Изложени са съображения, че от установеното нарушение-продажба чрез автомата на самообслужване, която не е отразена чрез ФУВАС, не може да се презюмира неотразяване на приходи, без да са допълнително изследвани обстоятелствата свързани с общия оборот на автомата, периода на неговата експлоатация, броя на извършените продажби, размера на реализираните приходи, респ неотразените такива чрез ФУВАС. Счита, че поради 1 несъобразяване на горните обстоятелства, с обжалваното НП е приложен неправилно материалния закон, като е приложена по-тежката санкционна норма по чл.185, ал.2, изр.1-во ЗДДС. Наведено е възражение за непълнота на изложените в НП обстоятелства при които е извършено нарушението по см.на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, както и липса на мотиви относно размера на наложената имуществена санкция, включително и относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се при условията на евентуалност съдът да отмени НП, да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или да бъде приложена хипотезата на чл.185, ал.2, изр.2-ро от ЗДДС.
В съдебно заседание, при редовно уведомяване въззивника не се представлява.
В съдебно заседание процесуалния представител по пълномощие на наказващия орган оспорва възраженията по жалбата като несъстоятелни, счита, че в случая не са налице основание да бъде прието, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, нито е налице хипотезата на чл.185, ал.2, изр.2-ро от ЗДДС, доколкото липсата на ФУВАС е довела до неотразяване на приходи. Пледира за потвърждаване на атакуваното НП като законосъобразно и правилно, ведно с претенция за присъждане на разноски в полза на НАП.
След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че "А." ООД, стопанисва търговски обект по см.на пар.
1, т. 41 от ДР на ЗДДС- вендинг автомат Intimate vending /24/7 adult product, находящ се в к.к.Слънчев бряг, пред входа на ЛАВ Премиум клуб.
На 13.07.2026г. в 17,10ч. е извършена проверка от служители на НАП – св.Т. Г. на длъжност главен инспектор по приходите при ЦУ на НАП, отдел ОД-Бургас и Д.У.- главен инспектор по приходите в ЦУ на НАП, ГД „ФК“, отдел ОД-Бургас на посочения по-горе търгоски обект. При проверката е установено, че вендинг автомата е свързан с електрическо захранване и работещ, като чрез него се предлагат за продажба попърси, стимуланти, кондоми и други продукти с ценови диапазон от 2,90евро до 24,90евро. Извършена е от Д.У. контролна покупка на 1бр.кондом/обозначен като продукт с № 62/ на стойност 2,90евро. Продажната цена от 2,90евро е била заплатена чрез поставяне на монети в обособен на вендинг машината монетник/л.21-28 по дело/. След заплащането на продажната цена е установено, че осъществената продажба не е била отразена като такава, поради липса на наличен и регистриран ФУВАС/фискално устройство, вградено в автомат за самообслужване/ и дисплей свързан към него. От показанията на актосъставителя Г. се установява, че на автомата не е имало дисплей, на който да се визуализира продажбата, като не е имало и обозначение с наименование и телефон за контакт на лицето, стопанисващо обекта.
Установен е наемодателя на обекта, който представил на проверяващия екит наемен 2 договор от 11.05.2026г./л.29,30 по дело/ за поставяне на вендинг-автомата, сключен с „А.“ ООД, фактура за заплатен наем/л.31/, както и телефон за контакт с управителя.
При извършена справка със системите на НАП на место е установено, че дружеството няма регистриран ФУВАС нито за този обект, нито за територията на целия к.к.Слънчев бряг/л.32/. Въззивното дружество е призовано и на 27.07.2026г. негов управител се е явил пред НАП офис-Бургас, като е представил изисканите документи, включително фактура за покупка на вендинг автомата, заверен препис от договора за наем на мястото, на което е бил поставен, фактура за платен наем и свидетелство за регистрация на фискално устройство за този обект от 21.07.2026г., което е било издадено след датата на проверката-13.07.2026г..
При така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F903429/27.07.2026г. от св.Г. в присъствието на един свидетел/Д.У./ и законен представител на въззивното дружество за нарушение на чл.3, ал.8, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за горепосоченото нарушение , на основание чл. 185, ал. 2 изр. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена "Имуществена санкция" в размер на 3150евро.
Други релевантни към предмета на делото доказателства не са сочени по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено на управител на дружеството-жалбоподател на 18.08.2026 г., а жалбата е депозирана чрез наказващия орган 31.08.2026г. с вх.№ Ж-02-423 по описа на НАП, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Със заповед № 3-ЦУ-30-575 от 02.04.2026 г. на изпълнителния директор на НАП/л.51-57/ в т. 2.1. са упълномощени органите по приходите да съставят актове за 3 установяване на административни нарушения, регламентирани в ЗДДС, а с т.1.1. се упълномощават началниците на отдели Оперативни дейности в Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол в Централно управление на НАП да издават наказателни постановления по чл. 185 от ЗДДС..
Разпоредбите на чл. 40, ал. 2 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е съставен в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, в присъствието на представител на дружеството, като препис от АУАН е връчен по законоустановения ред. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за издаването на наказателното постановление.
Наказателното постановление е надлежно връчено на жалбоподателя. Както АУАН, така и наказателното постановление отговарят на чл. 42 и респективно чл. 57 от ЗАНН.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията, дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Следва да се посочи, че нарушението е пълно и ясно описано с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелства, при които е извършено, а също и доказателства, които го подкрепят. От съдържанието на АУАН и наказателното постановление по еднозначен начин се установява за какво деяние е санкциониран жалбоподателят и каква е неговата правна квалификация. Наказващият орган в атакуваното постановление е изложил мотиви/макар и спестителни/, както за липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, така и за смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон: Фактите изложени в АУАН и НП срещу които се защитава въззивника сочат, че се касае за продажби на стоки чрез вендинг апарат, на който не е монтиран ФУВАС, съобразно разпоредбата на чл.3, ал.8, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради което правото на защита на санкционираното дружество не е нарушено и отсъстват предпоставки, формално 4 нарушаващи матариалноправната законосъобразност на воденото административнонаказателно производство доколкото установената деятелност е правилно квалифицирана.
Относно това, има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, съдът намира следното:
Разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ повеляват императивно, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Доколкото в конкретния случай търговския обект по см.на пар.1, т.41 от ДР ЗДДС е вендинг автомат, то ал.8, т.1 от чл.3 на Наредба № Н-18/2006г. на МФ поставя изискване лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, да регистрират и отчитат всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.
В конкретния случай чрез извършена покупка и допълнителна проверка е установено, че процесния търговски обект няма вградено фискално устройство, а стопанисващото го дружество няма регистрирано ФУ за обект на територията на целия к.к.Слънчев бряг, поради което допуснатото бездействие, консумиращо състава на нарушение по чл. 3, ал. 8, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС е правилно квалифицирано. Ето защо правилен е изводът в обжалваното наказателно постановление, че с поведението си, дружеството-жалбоподател е осъществило в пълен обем обективните признаци, релевантни към състава на вмененото му нарушение. Възникнала е т. нар. обективна отговорност на юридическо лице, при която без значение са конкретните субективни измерения в съзнанието и волевите процеси на отделни длъжностни лица или служители, довели до извършване на нарушението, предвид нормативно установеното задължение на дружеството да осигури спазване на ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, в случая Наредба №Н- 18/2006 г. на МФ.
Разпечатката съдържа 33 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/766b9fc7-c737-470e-bb65-08f867a66fd5