Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 276 от 08.05.2019, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 60/2019
Вид
Решение № 276
Подписан
08.05.2019
В сила
15.06.2019
Състав
ДИМИТЪР БОРИСОВ БИШУРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.33 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.133 ал.3, т.3 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 35, ал. 1 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.35 ал.2, т.1 и т.2 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.35 ал.2, т.1 и т.2 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.234б ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.183 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24 ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е гр.Пазарджик, 08.05.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 04.04.2019 год., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР

БИШУРОВ при секретаря Елена П., като разгледа АНД

№ 60/2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.И.Я. ***, ЕГН

********** против НП № 39 от 27.11.2018г. на директора на РИОСВ - Пазарджик, с което на основание чл.133 ал.3, т.3 от ЗУО е наложена глоба в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева.

В жалба се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска, т.к. вмененото административно нарушение не е било извършено.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на атакуваното НП, като навежда доводи за неговата незаконосъобразност.

Ответникът по жалбата - директорът на

РИОСВ-Пазарджик, чрез процесуален представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на атакуваното НП.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят Я. е санкционирана, след като на 07.09.2018 година била извършена съвместна проверка от служители на ОД на МВР-Пазарджик и РИОСВ-Пазарджик в недвижим имот № 102004, находящ се в с.Г., обл.Пазарджишка, ул.”22-ра” № 16, собственост на горната.

В хода на проверката било установено, че

Я., като собственик на имота, нерегламентирано съхранявала излезли от употреба моторни превозни средства (ИУ МПС) и компоненти от МПС, ИУ електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) и отпадъци от черни метали, което било дейност по третиране на отпадъци, без да притежава разрешение за дейности с отпадъци, каквото се изисква по чл. 35, ал. 1 от ЗУО или регистрация по Търговския закон.

В двора пред къщата били констатирани следните ИУМПС: бял микробус „Ф. Т.” - без номера, с ходова част, неразкомплектован; „Ф. Г.” - зелен металик, с номера свалени и поставени в купето; сива „Т.” - с двигател, с ходова част, без номера. В двора зад къщата: жълт микробус „М. Б.” - без номера, с двигател; сив „Ф. O.” - миниван, без номера, с двигател; виненочервен „Ф. Г.” - без номера, с двигател; сива „Т. К.” - без номера, без предни гуми, е двигател; бяло „П. .” - без номера, без предни гуми. с двигател; черен „Ф. М.” - без номера и двигател; тъмносин металик „О. В.” - без номера, с двигател. Освен това били установени: 5 бр. седалки от МПС, 1 бр. задна ос от МПС, 8 бр. двигатели, под ламаринени плоскости - 1 бр. двигател; 8 бр. празни метални варели; отпадъци от черни метали от битов характер на купчина с размер 4м х 4м х 2м; един цял хладилник „М.”; 4 бр. гуми с джанти и 2 бр. акумулатори за МПС.

На горепосочената дата и място бил извършен оглед на местопроизшествие по реда на НПК, с което било започната наказателно производство за извършено престъпление по чл.234б ал.1 от НК. В последствие наказателното производство било прекратено с постановление на РП-Пазарджик от 09.11.2018г. на основание чл.24 ал.1, т.1 от НПК, т.е. поради липса на състав на престъпление. Материалите събрани в хода на разследването и цялата прокурорска преписка била изпратена на РИОСВ-Пазарджик по компетентност с оглед ангажиране на административнонаказателната отговорност на Я. или други лица.

Междувременно, на 09.10.2018 го. бил от страна на св.Ат. К., в качеството й на гл. експерт в Дирекция „КОС” при РИОСВ-Пазарджик и компетентен орган по смисъла на ЗУО, бил съставен АУАН № 39/09.10.2018г. против жалбоподателя Я. за извършено административно нарушение по чл.133 ал.3, т.3 от ЗУО. На база така съставения АУАН и след влизане в сила на постановлението на РП-Пазарджик за прекратяване на наказателното производство, било издадено атакуваното НП. То било връчено на Янков на 17.12.2018г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 27.12.2018 год. /първи присъствен ден по смисъла на чл.183 ал.4 от НПК, която норма е субсидиарно приложима по силата на чл.84 от ЗАНН/, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели – К., Пунджев, Стефанов, Велев и П..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна, макар и не по съображенията изложени в нея, а поради следното:

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, накърняващи правото на защита, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

Първото процесуално нарушение се изразява в това, че настоящото административнонаказателно производство /АНП/ е било образувано незаконосъобразно. Едва ли може да има някакво съмнение, че по правило всяко АНП започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, како е разписано императивно в чл.36 ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН. В конкретният казус АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното НП, е бил съставен в драстично нарушение на нормата на чл.33 ал.1 от ЗАНН, при което този акт е незаконосъобразен, а от това следва, че не би могъл да породи своите правни последици, респ. наказателното постановление, издадено въз основа на незаконосъобразния акт също е незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. Това е така, защото според императивната разпоредба на чл.33 ал.1 от ЗАНН: „Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува”.

Вече бе подробно посочено по-горе, че в деня на проверката в имота на Я. /07.09.2018г./ от служители на ОД на МВР-Пазарджик съвместно със служители на РИОСВ-Пазарджик е бил извършен оглед на местопроизшествие по реда на НПК, с което било започнато наказателно производство – ДП № 219/2018г. по описа на ОД на МВР-Пазарджик, за извършено престъпление по чл.234б ал.1 от НК. За това свидетелстват всички документи, находящи се в кориците на горецитираното ДП, които бяха приети като писмени доказателства в настоящото производство и най-вече уведомление за започване на досъдебно производство от 07.09.2018г., изпратено от разследващ полицай до прокурор в РП-Пазарджик. Няма никакво съмнение и относно това, че по започнатото досъдебно производство са провеждани процесуално-следствени действия, както и че самото наказателно производство е било прекратено с постановление на прокуратурата от 09.11.2019г. влязло в сила след изтичането на 7-дневния срок за неговото обжалване. При тази описана хронология е несъмнено, че актът за установяване на административно нарушение № 39 от 09.10.2018г. е съставен при наличието на възбудено, висящо и неприключило наказателно производство, което е законово недопустимо. Нормата на чл.33 ал.1 от ЗАНН не е самоцелна и нейният смисъл е да не допусне за едно деяние съществуването на две паралелни производства – наказателно и административнонаказателно, които са с идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, което пък ще е нарушение на принципа Ne bis in idem. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за конкретно деяние е образувано наказателно производство, органите на администрацията да не предприемат, каквито и да било мерки по административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните органи – съд или прокуратура, които след като се произнесат съобразно своите правомощия и ако преценят да препратят прекратеното наказателно производство на административнонаказващия орган. Тогава вече той ще е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, т.е. без съставен АУАН. Тази процесуална хронология в конкретния казус не е спазена, а напротив.

Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН, при наличие на висящо наказателно производство, което е опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и налага отмяна на издаденото НП.

Извън казаното да тук, съдът намира, че е налице и друго СПН, т.к. в акта и в наказателното постановление административното нарушението не е описано според изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57 ал.1, т.5 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I. Казано с други думи, изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение се изразява в „извършване на дейност по третиране на отпадъци”. В нормата на чл.35 ал.2, т.1 и т.2 от ЗУО пък е предвидено, че разрешение не се изисква за: събиране и предварително съхраняване на отпадъци на мястото на образуване, включително на отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ); за събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби на закона.

В същото време, при описанието на изпълнителното деяние на вмененото нарушение АНО е посочил, че жалбоподателят Я. е извършвала дейност с отпадъци, като ги „съхранява”, което било „дейност по третиране на отпадъци”, след което следва подробно описание на откритите отпадъци. Тук е мястото да се посочи, че понятията „събиране”, „съхраняване” и „третиране на отпадъците” имат своя легална дефиниция дадена съответно в т.41, т.42 и т.44 на пар.1 от ДР на ЗУО, като последното е съвършено различно като дейност в сравнение с първите две. В този смисъл, като е вменил нарушение на чл.133 ал.3, т.3 от ЗУО, което е привързал към цитираната в обстоятелствената част на НП норма на чл. 35 ал.1 от ЗУО, то в наказателното постановление АНО е следвало да посочи всички съставомерни признаци, изпълващи неговото съдържание от обективна страна, за да може жалбоподателят да научи съответните факти и да организира защита против тях. В посочените по-горе точки от допълнителната разпоредба е разписано, че „събиране” е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци; „съхраняване” е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок не по дълъг от три години - при последващо предаване за оползотворяване и една година - при последващо предаване за обезвреждане, а „третиране на отпадъците” са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. В атакуваното наказателно постановление не са посочени факти, позволяващи налагане на извод, че такова действие – „третиране на отпадъци” от жалбоподателя е осъществено, а ако е осъществено, то в какво точно се изразява то, т.е. дали в оползотворяване или обезвреждане или пък в подготовката преди оползотворяване или обезвреждане, респ. в какво се изразява тази подготовка.

Не може да не направи впечатление и това, че в АУАН изпълнителното деяние на нарушението описано така: „извършва дейност по третиране /съхраняване/ на излезли от употреба МПС … ”, т.е. дейностите по „третиране” и „съхраняване” са посочени като синоними, а вече се посочи, че те са съвършено различни като дейности по смисъла на закона. При това положение жалбоподателят първо е лишен от възможност да научи какво точно нарушение е извършил и второ – защо му е наложено наказание по реда на чл.133 ал.3, т.3 от ЗУО. Установеното според АНО „съхранение” на отпадъци в конкретния казус не би могло да влече санкция по чл.133 ал.3, т.3 от ЗУО именно заради вече цитираната разпоредба на чл.35 ал.2, т.1 и т.2 от ЗУО. Самото събиране и съхранение би могло да съставлява друго административно нарушение по закона и да влече друга санкция, но като не е квалифицирал нарушението съответно на установената фактология АНО е издал незаконосъобразно НП, което следва да се отмени.