Определение № 192 от 26.03.2018, Окръжен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

Година 2018, 26 март град Бургас

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателен състав

На двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН СТОЙКОВ

СЪДЕБНИ

ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. АНТОАНЕТА ВДОВИЧИНА

2. ДИАНА КЪРКЕЛОВА - СОТИРОВА

Секретар: Л. Д.

Прокурор: Елгина Чалъмова

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Ст. Стойков

НОХ дело № 1190 по описа за 2017 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Явява се подсъдимата Д.К.Б. лично и с адв. Менков от Адвокатска колегия София.

За Окръжна прокуратура Бургас

– прокурор Чалъмова.

Министерство на финансите – редовно призовано не изпраща представител.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Считам, че няма процесуална пречка за това.

АДВ. МЕНКОВ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМАТА: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът като констатира, че са налице основания за даване ход на разпоредителното заседание О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Снема самоличността на подсъдимата, както следва:

Д.К.Б. – ****, **** гражданство, родена в гр. *** на *****, **** образование, ***, ****, живуща *** , ЕГН **********.

Съдът разяснява правата на подсъдимата.

ПОДСЪДИМАТА: Получил съм преди повече от седем дни препис от обвинителния акт и разпореждането на съда с въпросите, които ще се обсъждат в разпоредителното заседание. Няма да се ползвам от правото на отвод.

АДВ. МЕНКОВ: Нямам искания за отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.

Съдът пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от

НПК:

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на настоящия съд, тъй както е възложено от ВКС.

Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считам, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалното право на обвиняемата, както и на ощетеното юридическо лице.

Налице са основания за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, ако такова желание бъде изявено от страна на подсъдимата.

Не са налице предпоставки за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, преводач, тълковник и извършването на съдебно-следствени действия по делегация на този етап. Подсъдимата има защитник.

Взетата мярка за процесуална принуда „Подписка“ да бъде потвърдена.

Нямам на този етап искания за събиране на нови доказателства.

Лицата, които следва да се призоват – по списъчния състав на обвинителния акт.

АДВ. МЕНКОВ: По отношение на въпросите, които следва да обсъдим считам, че делото е подсъдно на този съд поради определение на ВКС за определяне подсъдността на делото на Бургаския окръжен съд.

Считам, че към настоящия момент не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.

Считам обаче, че са налице предпоставки за прекратяване на съдебното производство, затова на основание чл.

249, ал. 2 вр. с ал. 1 и във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК моля да бъде прекратено съдебното производство и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, които са допуснати в хода на досъдебното производство, като тези съществени нарушения на процесуалните правила са довели до ограничаване правата на защита на подзащитната ми г-жа Б., тъй като считам, че повдигнатото й обвинение с обвинителния акт е повдигнато по начин, по който фактически й пречи да разбере за какво точно престъпление е привлечена в качеството на обвиняемия.

Считам, че изготвеният обвинителен акт не отговаря на изискванията чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК. И това разбира се е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 предл. първо от НПК, а именно нарушено е правото на г-жа Б. да научи в какво точно престъпление е ангажирана нейната наказателна отговорност.

Налице е и другата изискуема хипотеза за връщане на делото, а именно, това допуснато съществено нарушение на процесуалните правила да е отстранимо. Прокурорът може да го отстрани и напише обвинителен акт съобразно изискванията на чл. 246 от НПК. Затова аз ще ви моля да прекратите съдебното производство и върнете делото с конкретни указания, тъй като считам, че са допуснати основно три нарушения, които ще формулирам подробно пред вас.

Първото нарушение на процесуалните правила е следното: Съгласно диспозитива на обвинителния акт на стр. 14 от него е налице, според представителя на държавното обвинение, така както то е формулирано, продължавано престъпление, което обхваща период от от м. септември 2009 г. до м. май 2010 година. Това продължавано престъпление се изразявало в избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери по ЗДДС – 56 850 лева, като обвиняемата е потвърдила неистина в три ежемесечни справки- декларации, изискващи се по чл. 125 от ЗДДС, подадени пред НАП Сливен, чрез използване на документи с невярно съдържание – четири броя посочени фактури като доказателство, че са сключени сделки, както и втората форма на изпълнителното деяние, чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 56 850 лева – престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2 предл. първо и т. 6 предл. второ, т. 7 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Така е формулирано обвинението с обвинителния акт.

Видно от посочената по-горе цитираната правна квалификация, обвинението е едновременно за две хипотези, а именно – за подаване на невярна декларация по т. 2 и за приспадане на неследващ се данъчен кредит по т. 7. Това са две различни хипотези на извършване на данъчно престъпление, в които подзащитната ми е обвинена едновременно.

По-тясната по съдържание от тях е тази, която е формулирана по престъпния състав на т. 7 на ал. 1 на чл. 255 от НК. Тя се отнася за специфичен вид данъчна декларация и касае само един вид данък – този по ЗДДС, защото само при него е възможно приспадането на данъчен кредит. Съгласно чл. 72 от ЗДДС това право на приспадане на данъчен кредит се упражнява като лицето включва размера на данъчния кредит при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС.

Следователно избягването на установяването и плащането на данъци, чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит, като престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 7 от НК, е възможно и се осъществява чрез подаване на конкретна специфична данъчна декларация относима само към този вид данък - и това е цитираната справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС.

Тоест, според мен поведението, което държавното обвинение е описало на подсъдимата в обвинителния акт изпълва само квалификацията на престъплението по т. 7 на ал. 1 на чл. 255 НК.

Формулираното обвинение, обаче, според мен не изпълва квалификацията на деянието по т. 2 на ал. 1 на чл.

255 от НК. В така повдигнатото обвинение липсва каквато й да било конкретика относно това, какво е поведението на подсъдимата и какво е правила въобще тя, за да осъществи състава и на т. 2 на ал. 1 на чл. 255 от НК. Казано обобщено, в цифровото изписване на квалификацията в обвинителния акт държавното обвинение претендира, че подзащитната ми е извършила и двете деяния – това по т. 2 и това по т. 7 на ал. 1 на чл. 255 от НК, само че при словесното изписване на това, какво престъпление е извършила, в диспозитива на обвинителния акт е описано само действие, което касае единствено т. 7. Това е особено съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до значително ограничаване правото на защита на подзащитната ми, тъй като тя не може да разбере точно в какво престъпление е обвинена – дали в това по т. 2 на ал. 1 на чл. 255 НК, дали в това по т. 7 на ал. 1 на чл. 255 от НК, или и по двете, защото, както вече споменах цифровото изписване на диспозитива е по двете точки, а словесното е само по едната – по т. 7. За да може подзащитната ми да разбера в какво точно деяние я обвинява държавното обвинение, това съществено нарушение на процесуалните правила следва да бъде отстранено и това е отстранимо, тъй като може да се поправи чрез връщане на делото на прокурора. В противен случай това би представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, което ще доведе до ограничаване правото на защита на подзащитната ми и в съдебната фаза на процеса – участието в производството, което не може да бъде ясно от нейна страна и тя не може да разбере в какво точно е обвинена.

Второто съществено нарушение на процесуалните правила, което считам, че е допуснато при изготвяне на обвинителния акт е следното:

Държавното обвинение ангажира наказателна отговорност на подсъдимата за продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Такова е цифровото и словесното изписване на обвинението в обвинителния акт. Според ТР № 3 от 15.02.1971 г. по НД № 32/1970 г. на ОСНК на ВС на Република България, предвид естеството на единното продължавано престъпление, което винаги се състои от няколко единични деяния, органите на предварителното производство, прокуратурата и съда са задължени да установят и да посочат мястото и времето, когато е извършено всяко едно отделно деяние от състава на продължаваното престъпление. В настоящия случай, нито в обвинителния акт, нито в постановлението за привличане в качеството на обвиняем са конкретизирани отделните престъпни деяния, които държавното обвинение счита, че са част от продължаваното престъпление. Те не са конкретизирани по време, по място и по начина на извършването. Не са конкретизирани и по настъпил престъпен резултат. Тоест, не става ясно, с оглед на некоректното и неправилно повдигнатото обвинение, в противоречие с цитираното Тълкувателно решение, за какви конкретни действия прокуратурата ангажира наказателната отговорност на Б. при всяко едно от конкретните деяния, част от продължаваното престъпление. Според правната теория, особено според цитираното Тълкувателно решение, не е възможно да се осъществи правото на защита, ако държавното обвинение не посочи за всяко едно от конкретните деяния, които счита, че съставляват част от продължаваното престъпление, какви действия по време, място и начин на извършване е извършила подзащитната ми Б., и всяко едно друго обвиняемо лице. Това държавното обвинение не е посочило в обвинителния акт. Не е посочено и в постановлението за привличане в качеството на обвиняем.

Това е задължително, защото е абсолютно необходим елемент от словесното описване на формулирано обвинение, тъй като всяко едно от деянията е извършено в рамките на един данъчен период и осъществяващо елементите от състава на престъплението по чл. 255 НК, представлява самостоятелно престъпление по този текст на закона и е довършено с настъпването на визирания престъпния резултат, тоест избягването на установяването и плащане на данъчни задължения. Това обстоятелството е обвързано с настъпването на тяхната изискуемост - на данъците. Тоест, с настъпване на срока посочен във всеки един материален данъчен закон. Това обстоятелство е посочено като задължително изискване за формулиране на обвинението и в ТР № 1 от 7 май 2009 г. по Тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОС на НК на ВКС на Република България. Тоест и в това отношение политиката на ВКС на Република България е последователна и преповтаря тази на ВС на Република България – цитираното Тълкувателно решение от 1970 година.

Третото съществено нарушение на процесуалните правила, което съм забелязал е следното: Твърдя, че има несъответствие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт относно вида на инкриминираните документи. Инкриминираните документи с обвинителния акт са четири броя фактури. Според държавното обвинение тези четири броя фактури са използвани от подзащитната ми като доказателство за наличие на сключени сделки. На стр. 5, обаче, от обвинителния акт фактурата от 23.07.2009 г. за покупката на гранит от „ГК ИМПОРТ ЕКСПОРТ“ ЕООД е посочена като неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК. В същото време, обаче в диспозитивната част на обвинителния акт на стр. 14 словесното описание на обвинението включва единствено документи с невярно съдържание. В постановлението за привличане в качеството на обвиняем от 21.06.2013 г. всички процесни документи, имам предвид четирите броя фактури, са посочени като такива с невярно съдържание. Защо държавното обвинение приема в обстоятелствената част на обвинителния акт, че една от фактурите, която цитирам, представлява неистински документ, а не такъв с невярно съдържание, а в диспозитива отново приема, че всички процесни фактури са посочени с невярно съдържание, е обстоятелство, което нито аз, нито подзащитната ми можем да разберем.