Определение № 1709 от 29.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1709 гр. София, 29.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000502682 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез неговия процесуален представител, за изменение на въззивното решение в частта на разноските, присъдени му от въззивния съд. Счита, че му се дължи възнаграждение за процесуално представителство върху материален интерес от 281 000лв., каквато цена за имота е посочена в нотариалния акт за покупко- продажба, а не върху данъчната му оценка. Счита, че делото е с фактическа и правна сложност и пред въззивната инстанция. Поддържа, че пред САС се е развил спор както за допустимостта, така и за основателността на иска.

Затова моли съда да измени решението си в частта за разноските като му присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение.

„ В. и син“ ЕООД е депозирало отговор на подадената молба в срока по чл.248, ал.2 от ГПК. Изразява становище за неоснователността й.

Въззивният съд като взе предвид доводите на страните, намира молбата по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за допустима, като предявена в предвидения в процесуалния закон срок, от легитимирана страна, която е подала списък за разноските по реда на чл.80 от ГПК, а разгледана по същество за неоснователна.

1

Съобразно чл.78 от ГПК разноски на страните се дължат според изхода на спора за всяка една от тях. В случая въззивният съд е приел предявения иск за недопустим, обезсилил е първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. С оглед на това на ответника, сега молител, му се дължат разноски в хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде направено до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, когато се провежда открито съдебно заседание. Срещу заплатеното и претендирано от него адвокатско възнаграждение своевременно е направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, което въззивинят съд е счел за основателно. В тази инстанция делото е приключило в едно съдебно заседание като въпросът за допустимостта на иска е поставен в отговора на въззивната жалба, а дори и да не беше съдът във всяко положение на делото следи за наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и предявяването на иска.

Съгласно т.3 от ТР № 6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС при възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК съдът извършва преценка на фактическата и правна сложност на делото, на вложените усилия от процесуалния представител на страната за защита на нейните интереси в хода на процеса.

Такава е направена от въззивния съд в решението му по съществото на спора, като тя не следва да бъде променяна. Няма пречка адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минималния размер по Наредба № 1/2004г. В упражняването на това свое право съдът е ограничен единствено от посочения в цитираната наредба минимален размер на адвокатското възнаграждение, т.е. не може да присъди такова под минимума.

Като е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение от молителя е прекомерно въззивният съд е съобразил минималния размер на адвокатското възнаграждение. Материалният интерес е цената на иска. При иск за собственост и други вещни права върху имот това е данъчната му оценка, а ако няма такава пазарната цена на вещното право- чл.69, ал.1, т.2 от ГПК. По аналогия тя се възприема и като основа за определяне на адвокатското възнаграждение. В чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е записано само интерес без той да е конкретизиран. Затова съдът приема, че материалният интерес това е цената на иска, а в случая данъчната оценка на имота. Затова и с оглед на нея е определил размера на адвокатското възнаграждение при прилагане на чл.78, 2 ал.5 от ГПК. Неоснователно е твърдението, че за материален интерес трябва да се счита пазарната стойност на имота, тъй като това противоречи на закона.

Поради изложеното подадената молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД по чл.248, ал.1 от ГПК е неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на канализация“ ЕАД по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

„Водоснабдяване и

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3