Решение № 94 от 31.03.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. СЛИВЕН, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20252200100328 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. М. Д., с ЕГН **********, и Д. М. Р.а – И., с ЕГН **********, чрез адв. П. П. от АК-С., срещу М. М. Р., с ЕГН **********, с която се иска поставяне на ответника под запрещение.

В исковата молба се твърди, че ответникът М. М. Р. е баща на ищците Н.

М. Д. и Д. М. Р.а – И.. Ответникът дълги години злоупотребявал с алкохол, ровел по контейнерите за смет, събирал от тях всякакви боклуци, превърнал апартамента, в който живее, в сметище. След консултация с психиатър – доктор Р. П., се установило, че ответникът страда от алкохолна деменция.

На ******* г. ищците намерили баща им в апартамента му, като се наложило да извикат ключар, тъй като никой нямал достъп до жилището му.

Ответникът бил само с блуза, без бельо, паднал на земята, бил напикан.

Наложило се да изкарат голяма част от боклуците, които събирал, за да го изкарат от там.

Настанили го в дом за медико-социални услуги „З. е.“ гр. С., където го посещавали почти всеки ден. Непрекъснато си измислял истории, живеел в негов филм, казвал, че Е. ще отиде в дома при тях и пътува с хеликоптер.

Не помнел сутрин ли е, обед ли е, вечер ли е, не помнел какво е ял.

Всеки път, когато ищците отидели, им показвал карта и им казвал, че е действащ служител на ДАНС, НСО.

Поради тези изложени обстоятелства се заявява наличието на правен 1 интерес от предявяване на иск за поставяне под пълно запрещение на ответника М. М. Р., тъй като същият бил опасен за себе си и за обществото и не можел да ръководи постъпките си. Поддържа се, че са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 5, ал. 1 ЗЛС за поставяне на ответника под пълно запрещение, а именно: същият страдал от алкохолна деменция, и това му състояние не му позволявало да се грижи за интересите си, както и обстоятелства свързани със състоянието му, и се счита, че е в негов интерес да му бъде назначен настойник, тъй като не можел да се грижи за себе си, не можел да взема решения и да се грижел за делата си.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника М. М. Р..

В о. с. з. представителят на Окръжна прокуратура – С. по закон изразява становище за основателност на искането за поставяне под пълно запрещение на ответника.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е и се установява от представените преписи на удостоверения за раждане, че ищците - Н. М. Д., и Д. М. Р.а – И. са дъщери на ответника М.

М. Р..

От показанията на разпитани свидетелите И. Б. Д. – съпруг на ищцата Н.

Д. и зет на ответника М. Р., и П. Й. И. – съпруг на ищцата Д. И. и зет на ответника М. Р., че на ******* г. ищците намерили ответника в безпомощно състояние в апартамента му. Не можел да стане. Извикан бил екип на „Бърза помощ“. Към момента на събитието не разпознал дъщерите и зет си.

Апартаментът бил пълен с боклуци, които събирал от контейнерите и от улицата. Ответникът от много години не поддържал контакт с дъщерите си, в т. ч. и със зетьовете си. Нямал способността да се изхранва сам.

Съдът с Протоколно определение, обективирано в Протокол № 52 от 20.01.2026 г. допусна и назначи съдебно-психиатрична експертиза за установяване на твърдението за изследване на наличието или липсата на психично или душевно заболяване у ответника, както и неговото цялостно психическо състояние.

От заключението на в. л. – д-р Р. П., изготвено към 20.02.2026 г. се установява, че се касае за 79 годишен мъж, фамилно необременен с психично заболявания, с висше военно образование. Служил като офицер, след уволнението работил на различни места недиференцирана работа. Пенсионер по възраст. В момента не работи. По характер очертан като властен, по-особен и по-сприхав. Във фактическа раздяла е със съпругата си от 20 години, от брака има две дъщери. През последните 20 години живее сам, епизодично поддържа връзка с дъщерите си по телефона, но не ги допуска в жилището си.

Има данни за злоупотреба с алкохол от дълги години. С около 30 годишна давност е описано обсесивно-компулсивно поведение – склонност 2 към събиране и съхранение на непотребни вещи.

За период от последните 20 години до месец април 2025 г. поради отчуждението от близките липсват наблюдения от тяхна страна относно психичното му състояние и преживявания. Описани са само случайни наблюдения за поведението му през последните 2-3 години – събиране на боклуци от контейнерите за смет. При огледа на апартамента е установено, че същият е претрупан с ненужни вещи до степен за невъзможност за пълноценно обитаване на жилището.

При осъществен КАТ на глава от месец април 2025 г. е описана „Мозъчна атрофия“.

При направения преглед се установяват нарушения в ауто- и алопсихичната ориентация, хронологична дезориентация, както и съществени нарушения в структурата и съдържанието на мисловния процес: разкъсан на големи интервали, трудно придържане към определена тема, паралогичен, обстоятелствен, отвлекаем, ненужно детайлизиран. Регистрирана е нереалистична самооценка. Долавят се идеи, особени възможности и значимост, паупарестични /за ограбване/ налудности, налудности за въздействие, както и измислени спомени. С анамнезни данни за обсесивнокомпулсивно поведение. Тези прояви са на фона на смутено логично мислене и когнитивни нарушения в рамките на лека към умерена деменция. MMSE - 17 т. Съществено е нарушено и социалното функциоиниране. Липсва критичност.

Катамнезното проследяване и направения преглед са дали основание на в. л. да приеме, че освидетелстваният М. М. Р. страда от Органично разстройство на личността, психоорганичен синдром. МКБ10 F07.9.

С оглед гореописаното, в заключението си по така извършената съдебнопсихиатрична експертиза вещото лице в обясненията си, дадени в о. с. з. потвърждава, че ответникът М. М. Р. страда от Органично разстройство на личността, психоорганичен синдром, МКБ10 F07.9, за което към настоящия момент не е проведено лечение. Вещото лице потвърждава, че поради установеното психично разстройство на ответникът М. М. Р., понастоящем същият не е в състояние да разбира свойството и значението на поведението си, да ръководи постъпките си и да взема решения за себе си, за делата си и за живота си.

След извършено посещение на Дома за медико-социални услуги „З. е.“ – гр. С. и проведения разпит на ответника с оглед задължението по чл. 337, ал. 1 ГПК съдът придоби лични впечатления от състоянието на ответника. На зададените въпроси същият отговаря сравнително непълно и неадекватно.

Контактен е и е ориентиран за време и място. Не формира причинноследствени връзки и не демонстрира ясен мисловен процес. Не осъзнава социалното и здравословното си положение, както и естеството на отношенията си с други хора. Разпознава дъщеря си и процесуалния й представител, които са го посещавали преди в лечебното заведение.

3

Горните фактически констатации съдът прие за безспорно доказани въз основа на събраните писмени доказателства, назначената по делото експертиза, която съдът кредитира изцяло, преките впечатления на съда от състоянието на ответника, както и свидетелските показания, получени от разпитаните по делото свидетели.

Въз основа на установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск за поставяне под пълно запрещение, с правно основание чл. 5 от ЗЛС във вр. чл. 336 и сл. от ГПК.

На първо място, искът е допустим – ищците са активно легитимирани да предявят настоящия иск с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът се явява основателен по следните съображения:

Поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз основа на регламентирани в закона основания се ограничава или отнема дееспособността на физическо лице, като по този начин съществено се засяга неговата правна сфера.

Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на сериозно интелектуално или психическо заболяване, което препятства лицето да се грижи за себе си и за своите работи. Само по себе си, заболяването не е достатъчна предпоставка, като е изискуемо от закона кумулативно в причинно следствена връзка с психичното или умствено заболяване (т. нар.

„медицински критерий“, лицето да не е в състояние да се грижи пълноценно за своите работи, т. е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си съществуване и за защита на своите законни права и интереси (т. нар. „юридически критерий“).

В конкретния случай съдът намира, че е налице необходимост от поставяне на ответника М. М. Р. под пълно запрещение. Заболяването „Органично разстройство на личността, психоорганичен синдром, МКБ10 F07.9“.

Както от показанията на разпитаните свитедели и придобитите оат съда лични впечатления, така и от данните в заключението на вещото лице – д-р Р€ П. се установява, че установеното психично заболяване препятства възможността на ответника да разбира свойството и значенишето на поведението си и да ръководи постъпките си.

След анализ на наличните данни от проведения преглед и от материалите по делото следва да се приеме, че ответникът Р. е напълно неспособен да се грижи за себе си и своите работи, да разбира и защитава интересите си, да задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това, което е придобил.

Каса е се за тежко състояние на ответника, което обосновава пълната му неспособност да се грижи за своите работи, респ. поставянето му под пълно 4 запрещение. Налице е основание за ограничаване на възможността му да взема решения при обичайни (непредизвикателни) житейски ситуации, да се справя с битовото си ежедневие, да сключва обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите си нужди и да се самообслужва. Горното налага извод за необходимост от ограничаване на дееспособността на ответника чрез поставянето му под пълно запрещение, съответстващо пропорционално на мерките и баланс между запазването и ограничаването на субективните права на запретения.

След влизане в сила на решението, препис от него следва да бъде изпратен на органа по настойничество и попечителство при община С. на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК – за образуване на настойнически съвет, състоящ се от настойник, заместник-настойник и двама съветници, съобразно разпоредбата на чл. 156 СК, вр. чл. 153, ал. 1 СК, чрез когото ответникът следва да бъде представляван при необходимост от извършване на правни действия за защита на личността му и и неговите интереси.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Окръжен съд – С.

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ М. М. Р., с ЕГН

**********, с адрес: гр. *******.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и попечителството при Община - С. за образуване на настойнически съвет.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Б..

Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. СЛИВЕН, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20252200100328 по описа за 2025 година

Разпечатката съдържа 60 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/766a1c03-3b02-4bec-81c0-5aa50de7a58e