Решение № 471 от 14.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Велико Търново, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Симона Миланези

Ангелина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20254100500659 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

С решение № 620/29.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2433/24 г., Горнооряховският районен съд е отхвърлили предявените искове от „ЕнергоПро Продажби" АД, ЕИК 103533691, срещу Р. С. Д., ЕГН **********, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с искане да се приеме за установено съществуването на вземания на ищеца от ответницата за сумата от общо 179,33 лв. - незаплатена цена на мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2024 г., по партида с клиентски номер ********** и абонатен номер ***, за обект на адрес: ***, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.07.2024 г. до окончателното й плащане и сумата от 29,99 лв. обезщетение за забава, а именно законната лихва за периода от падежа на всяка фактура до 28.06.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 652/03.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1456/2024 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби" АД, в която се твърди, че същото е неправилно.

Твърди се, че ответникът безспорно бил присъединен към електроразпределителната мрежа в качеството си на търговец, което се установявало от представената справка за потребление, както и от заключението на вещото лице. Това доказвало, че процесният обект фактически е присъединен, както преди, така и по време на процесния период.

1

Фактът на присъединяване, а не факта на сключване на писмен договор обуславял съществуването на договорно правоотношение за доставка на ел. енергия и предоставяне на мрежова услуга. Ответникът не твърди и не представя доказателства, че договорната обвързаност между страните е прекратена. Действително първоначално потребителят е имал качеството на едноличен търговец, но в последствие, поради непредприемане на действия за пререгистрация в ТР е заличен. Това обаче не обуславяло извод, че той не дължи за процесния период цена на достъп до електроразпределителната мрежа, тъй като не е уведомил дружеството доставчик за промяна в обстоятелствата. Още при присъединяването на процесния обект, същият е заявен като такъв за стопански нужди. Ответницата не е изпълнила задължението си по чл. 17, т. 3 и т. 4 от ОУ да уведоми дружеството в 30дневен срок за настъпването на промяната. Моли се, да се отмени обжалваното решение, като неправилно и да се уважи предявения иск.

В срок е постъпил отговор от особения представител на ответницата адв.

Ц. Д., в който жалбата се оспорва, като неоснователна по подробно изложени доводи. Моли се, да се потвърди обжалваното решение.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

Пред РС- Горна Оряховица е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК от „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК 103533691, против Р. С. Д., ЕГН **********, с който се иска да се приеме за установено съществуването на вземания на ищеца от ответницата за сумата от общо 179,33 лв. - незаплатена цена на мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2024 г., по партида с клиентски номер ********** и абонатен номер ***, за обект на адрес: ***, ведно със законната лихва върху тази сума от 01.07.2024 г. до окончателното й плащане и сумата от 29,99 лв. - обезщетение за забава, а именно законната лихва за периода от падежа на всяка фактура до 28.06.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 652/03.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1456/2024 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица.

В исковата молба е изложено, че ответницата, в качеството й на едноличен търговец, има разкрита партида в дружеството в обект в гр. ***. В установените срокове ответницата не предприела действия по пререгистрация на ЕТ в ТР и считано от 01.01.2012 г. бил заличен, като такъв. Въпреки това ищецът твърди, че ответницата като физическо лице, извършващо търговска дейност, не е изгубила правосубектност, въпреки заличаването на ЕТ.

Процесният обект бил присъединен към електроразпределителната мрежа чрез електромер № ********. През 2019 г., стартирала кампания за актуализиране на данните за предоставена мощност на клиентите на разпределителното дружество, тъй като бил променен начина на ценообразуването на услугата по предоставяне на достъп до мрежата, която се изчислявала на база, на заявената и предоставена мощност. Във връзка с либерализацията на пазара била предоставена и възможност на търговците да 2 изберат доставчик, но доколкото ответницата не предприела действия по избор на такъв, доставката се извършвала от досегашния такъв по силата на лицензията по чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗЕ. На ответницата, която не сключила договор с търговец на ел. енергия, нито предприела действия за преустановяване на ел. захранването, ищецът начислил цена за предоставена мощност за периода от юли 2021 г. до април 2024 г., за която сума била издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК. Същата била връчена по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК на ответницата, поради което за ищецът е налице правен интерес от предявяване на установителния иск.

В срок е постъпил отговор от особения представител на ответницата адв.

Ц. Д., в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва се съществуването на облигационно правоотношение между страните, както и обстоятелството че ответницата е собственик или ползвател на имота, за което са изложени подробни доводи.

За да постанови обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, Районният съд е приел, че ищеца не е доказал, че ответника е собственик, титуляр на вещно право на ползване или лице, за което собственикът или титуляра на вещното право на ползване се е съгласил да бъде потребител в негов обект за стопански нужди /чл. 6, ал. 3 от действащите ОУ от 2007 г./.

Доколкото ищецът претендира вземане за предоставена мощност на осн. § 15, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИДЗЕ, качеството „небитов краен клиент“ е предпоставка за възникване на вземането, тъй като само за тези потребители възниква задължение за сключване на договори по свободно договорени цени, съответно последицата от несключването му – предмет на производството, се отнася само до небитовите крайни клиенти. Приел е, че независимо, че през процесния период имотът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, цената на мрежовата услуга за този период не се дължи от ответницата, на претендираното основание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въз основа на заявление от ищеца по реда на чл. 410 от ГПК, по ч. гр. д.

№ 1456/2024 г. по описа на РС- Горна Оряховица е издадена заповед № 652 от 03.07.2024 г., с която е осъден длъжника Р. С. Д. да заплати на кредитора „Енерго - Про Продажби" АД гр. Варна сумата от 179, 33 лв. -главница за незаплатена цена за електрическа енергия по фактури, за периода от 26.08.2021 г. – 30.04.2024 г., за обект находящ се ***, с клиентски номер ********** и абонатен номер ***, ведно с мораторна лихва в размер на 29, 99 лв., като и лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и разноските за заповедното производство.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК, поради което и на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК кредиторът е предявил, в срок, иск по чл.

422 от ГПК пред РС – Горна Оряховица.

По делото са представени издадените от страна на ищеца фактури, за периода от 26.08.2021 г. – 30.04.2024 г., на ЕТ Р. С. 1290, в които е начислена 3 ежемесечно мрежова услуга, както и справка за потребление за процесния период, от която е видно, че в обекта за претендирания период не е имало потребление на ел. енергия. Не е спорно, че едноличния търговец не е пререгистриран и на осн. § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТР се счита заличена от 01.01.2012 г.

От приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че вещото лице е посетило централата на ищеца в гр. Горна Оряховица, където му била предоставена информация от електронен картон на обекта за потребление с титуляр ЕТ Р. С. 1209, с адрес ***. За процесния периода на отчет в електронния картон е записан от инкасатор код означаващ, че е „имот без достъп за отчет“. Предоставената мощност е 6 кWна ден, като за абоната, за процесния период няма записана потребна електроенергия. Констатирано е, че остойностяването на мощността е извършена правилно от ищеца.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество е правилно и законосъобразно, като съдът споделя изцяло правните изводи на РС- Горна Оряховица и по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Възражението в жалбата, за необоснованост и неправилност на извода на районния съд за недоказаност на основанието, на което се претендира процесното вземане, съдът намира на неоснователно. Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК и в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало, а на ответникът – фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.

Районният съд е указал на ищеца, че следва да докаже основанието на предявения иск, което предпоставя доказването, че е сключен договор между тях при публично известни ОУ за небитови нужди, в това число, че ответницата е собственик или титуляр на вещното право на собственост върху имота или лице, заявило съгласие за ползване на имота, както и за какви нужди е заявен. Такива доказателства по делото не са представени от ищеца.

Твърдението, че фактическото присъединяване на процесния обект в гр. Горна Оряховица е безспорен факт и достатъчен за да бъде уважен иска, тъй като доказвало откриването на партида на ищеца в качеството му на ЕТ е неоснователно. Представената справка за потребление в процесия имот, както и констатациите на вещото лице, че обектът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа са непротивопоставими на ответника, който оспорва договорното правоотношение между страните. Справката за потребление, на която се позовава въззивника, освен че сочи, че в обекта не е потребявана ел. енергия за исковия период, е частен свидетелстващ документ съставен от него, съдържащ изгодни за издателя обстоятелства, поради което нямат материална доказателствена сила и не може да установи факта на сключване на договор с ответницата в качеството й на ЕТ, с посочената цел за стопански нужди. С оглед заявената исковата претенция следва да се установи, че между страните е сключен договор при публично известни Общи условия. Общите условия са източник на права и задължения, във връзка с продажбата и потреблението на електрическа енергия, като 4 отношенията между страните са облигационни и при проявление на принципа на равнопоставеност. Именно съгласно действащите ОУ от 2007 г., потребител на ел. енергия за стопански нужди може да бъде собственика на имота, носителя на вещното право на собственост или друго лице, за което посочените лица са дали нотариално заверено съгласие. Не се установява по делото ответницата да има качеството на потребител по см. на чл. 6, ал. 3 от ОУ, нито се установява обектът да е заявен за ползване за стопански нужди, респ. за небитов потребител. Установяването на обстоятелството, за какви нужди е заявен за ползване обекта- стопански или битови, предпоставя включването на потребителя в свободния пазар на ел. енергия и произтичащите от това задължения. От изложеното следва, че ищецът не е установил, при условията на пълно и главно доказване, правопораждащите факти обосноваващи материално правна легитимация на ответницата да отговаря на договорно основание за претендираното вземане и правилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата не дължи цена за мрежова услуга.