Решение № 355 от 16.02.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Бургас, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20222120100543 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от Н. С. Я. против Т. С. С. искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за причинените му от ответника неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат на нанесената му от ответника на 18.12.2019 г. лека телесна повреда, изразяваща се в болки по тялото и оток на меки тъкани на шията, сумата от 321,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 500 лв., дължима за периода от датата на увреждането - 18.12.2019 г. до предявяването на иска, сумата от 30 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца от ответника имуществени вреди – платена сума за извършен преглед от съдебен лекар за издаване на съдебномедицинско удостоверение, настъпили в резултат на нанесената му от ответника на 18.12.2019 г. лека телесна повреда, сумата от 6,43 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 30 лв., дължима за периода от 19.12.2019 г. до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че работи като * на „Клеърмонт“ АД в гр. Камено, а ответникът е собственик на транспортна фирма, извършваща превоз на пшеница от мелницата за друга фирма. Твърди също така, че на 18.12.2019 г. между тях е възникнал спор във връзка с недопускане на камион на ответника в базата, за да бъде натоварен, по време на който ответникът обиждал ищеца с думите „шматка“, за да го унижи публично, след което го нападнал, хванал го с ръка за врата и го стиснал изключително силно, с което му причинил голяма болка, бутнал го назад и го ударил с юмрук в корема, като от удара ищецът залитнал назад. На следващата сутрин ищецът бил прегледан от съдебен лекар, който установил болки по тялото му и оток на меки тъкани на шията.

1

Ищецът твърди, че болките и унижението, които е претърпял, са му се отразили изключително негативно, като той е изпитвал срам от подчинените си, затворил се в себе си за дълго време и избягвал контакти, които не са били наложителни, станал раздразнителен и нервен, от което страдали близките му, избухвал за незначителни неща, не можел да спи спокойно, от което получил главоболие, като това продължило дълго време. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, поддържа исковете, ангажира доказателства.

Така предявените главни искове са с правно основание чл. 45 от ЗЗД, а акцесорните искове са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете като неоснователни. Твърди, че липсват доказателства, че именно той е нанесъл твърдяните в исковата молба увреждания на ищеца. Заявява, че на 18.12.2019 г. в мелница „Клеърмонт” гр. Камено е трябвало да бъде натоварен негов камион, но шофьорът му се обадил, че ищецът Я. е отказал да го допусне в базата. Ответникът веднага отишъл в мелницата, тъй като при ненатоварване на камиона е щял да претърпи сериозни финансови загуби. Попитал Я. какъв е проблемът, но той тръгнал на бърз ход из базата и избягвал разговора, като това продължило половин час и се наложило ответникът да го дръпне за яката на якето му и да го спре, за да говорят, но твърди, че не го е удрял или блъскал. След това ответникът говорил по телефона със собственика на мелницата и веднага след това камионът бил допуснат да товари. Ответникът твърди, че по делото не е доказана причинно-следствена връзка между инцидента и причинената на ищеца телесна повреда.

Оспорва и размера на иска. Моли искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание ответникът се явява лично и с процесуален представител, поддържа отговора и направените с него оспорвания, ангажирани са доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното към исковата молба съдебномедицинско удостоверение № 239/2019 г., на 19.12.2019 г. ищецът Н. Я. е бил прегледан от съдебен лекар, като е съобщил, че на 18.12.2019 г. около 09,44 ч. по време на работа е бил нападнал от познато лице, бил е хванат за врата и блъснат, след което е бил ударен в областта на корема с ръка. При прегледа лекарят е установил, че дясната половина на врата на Я. е болезнена при палпация и леко оточна, като лицето е дало данни за болки в травмираните области, но не са били установени други видими белези на травматични увреждания. Заключението на съдебния лекар е, че са били установени болки по тялото и оток на меки тъкани на шията, които увреждания е възможно да са получени по време и начин, както се съобщава – при притискане с ръце с достатъчно сила, като на пострадалия са били причинени болка и страдание.

Представена е фактура от 19.12.2019 г. за платена от Н. Я. в полза на „МБАЛ Бургас” АД такса от 30 лв. за издаване на съдебномедицинското удостоверение.

Видно от представените по делото Заповед № 6/28.05.2019 г. и Заповед № 7/28.05.2019 г. на управителя на „КЛЕЪРМОНТ“ АД, и протокол от 23.10.2019 г. за проведено ежегодно обучение по безопасност и здраве при работа, ищецът Н. Я. заема длъжността „*“ в „КЛЕЪРМОНТ“ АД.

По делото е приложено НЧХД № 2200/2020 г. по описа на РС-Бургас, което е било образувано по тъжба на Н. Я. против Т. С. с обвинение в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, но същото е било прекратено и изпратено по компетентност на РПБургас, тъй като след събиране на доказателства съдът е приел, че се касае за нанесена лека телесна повреда на длъжностно лице, което е престъпление от общ характер. РП-Бургас е 2 отказала да образува наказателно производство против ответника за процесния случай, а ОП-Бургас е потвърдила този отказ, което се установява от приложените към исковата молба копия на две прокурорски постановления.

В кориците на приобщеното НЧХД № 2200/2020 г. на РС-Бургас се съдържат две веществени доказателства – C D дискове. По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е установило, че и двата диска са годни да съхранят записи, като вещото лице не е установило признаци записите да са били изменяни.

Установило е също така, че записите не съдържат звук, както и е описало съдържащите се на тях файлове, представляващи видеозаписи от 3 охранителни камери, като според вещото лице записите на единия диск дублират част от записите на другия.

В съдебно заседание на 27.06.2022 г. съдът е извършил оглед на единия от дисковете в присъствие на страните, чрез възпроизвеждане на неговото съдържание. При огледа на диска е било установено, че от файл № 07 от папка „Камера 6“ е видно, че на 18.12.2019 г. в 09:47:03 ч. ищецът е излязъл от помещение, ответникът го е настигнал в гръб, хванал го е за врата и го блъснал напред. Други относими към делото факти не са установени при извършения оглед на диска.

По делото са разпитани свидетелите *

Св. Х. заявява, че работи в мелница „Клеърмонт“ в гр. Камено като чистачка, а ищецът Я. е началник там и отговаря за реда в мелницата. Твърди, че е била на работа в деня, когато се е случил процесният инцидент. Когато отивала да изхвърли боклука, видяла, че ищецът и ответникът били до кантара и започнали да се карат, като ответникът хванал ищеца, вдигнал ръката си и замахнал към него, но свидетелката не можала да види как и къде го е ударил, защото ответникът бил с гръб към нея, а ищецът бил пред него.

Свидетелката била на 7-8 метра от тях и чула, че те се карат и спорят, но не чула какво точно си говорят. Според свидетелката, след тази случка ищецът се отдръпнал от хората, избягвал колегите си, бил мълчалив и не говорел с тях. Твърди, че по време на инцидента между ищеца и ответника, там не е имало други хора, а само тя е била свидетел на случилото се. На портала също нямало никой, а отвън имало чакащи камиони. Според свидетелката причината за инцидента била, че един шофьор на камион изхвърлил боклук (пръст от камиона) до оградата на мелницата от външната й страна, където има чакъл и тя трябва да чисти и там. Ищецът се развикал, че там не трябва да се изхвърля боклук и след това не пуснал този шофьор да влезе с камиона в мелницата. По това време ответникът не бил там, а дошъл след 10-15 минути и се развикал на ищеца защо не пуска камиона. Ищецът тръгнал към мелницата и след това се върнал, а ответникът бил пред кантара и тогава двамата започнали да се дърпат, като тя видяла, че ответникът замахнал към ищеца и според нея го е ударил, но тя не е видяла удара.

Св. К. заявява, че живее на семейни начала с ищеца. Твърди, че той работи като *производство в мелница „Клеърмонт“ в гр. Камено. Един ден ищецът се върнал от работа и бил много разстроен, защото един от камионите, които доставяли суровина, изсипал материали извън мелницата, ищецът помолил шофьора да го изчисти, но той отказал и станал някакъв конфликт. След това отишъл друг човек, който започнал да заплашва ищеца и да го обижда много грубо. Докато разказвал на свидетелката за случилото се, ищецът почти се разплакал и бил много разстроен. Казал й също така, че другият човек го хванал и го стиснал за гърба, като тя видяла, че ищецът има зачервяване отзад на врата, а след това около една седмица той изпитвал болки. След този случай ищецът се затворил и не искал да говори за това, отивал с нежелание на работа, тъй като не знаел дали пак няма да му се случи нещо подобно, като промяната в психическото му състояние траела много дълго и според свидетелката ищецът все още продължава да преживява случилото се.

Св. * заявява, че е собственик на товарни автомобили и превозвач, както и че познава ищеца и ответника и знае за какво е делото. Твърди, че една сутрин през есента на 2019 г., 3 около 08,30 ч. накарал един шофьор да изчисти товарното помещение на камиона и той изхвърлил две лопати пръст в градинката, която се намира непосредствено преди мелницата – на улицата, където камионите чакат, за да влязат. След това шофьорът му се обадил, че му забраняват да влезе да товари. Свидетелят отишъл на място и на портала попитал ищеца защо камионът му не влиза, като двамата разменили 2-3 думи. След това свидетелят се обадил на ответника, който бил възложител на превоза. Ответникът отишъл и започнал да разговаря с ищеца. Ищецът обикалял из базата, а ответникът вървял след него, след това спрели, започнали да разговарят и си повишили тон, но били далеч от свидетеля, като той не видял да се блъскат. Там имало и работници от мелницата, като неговият шофьор също бил там, но свидетелят не видял чистачката на мелницата да стои там. Твърди, че не е видял дърпане и удряне, нито друго съприкосновение между ищеца и ответника, но заявява, че не е наблюдавал през цялото време случващото се между тях.

Св. * заявява, че е имал камион за превоз и е превозвал зърно от зърнобазата в гр.

Камено до пристанището, като познава бегло ищеца от зърнобазата. Твърди, че не е присъствал на случилото се между ищеца и ответника, но знае, че между двамата е имало някакво сдърпване. Заявява, че шофьорът на неговия камион също е получил забрана от ищеца да влиза в базата, тъй като е имало няколко дребни инцидента с камиона – веднъж ударил електрически стълб извън базата, а друг път шофьорът ползвал кофа от базата, за да спре теч на зърно от камиона и леко я счупил, след което ищецът му казал, че ще потроши базата и че няма да го допусне да влиза.

По делото са изготвени основна и повторна съдебно-медицински експертизи.

Вещото лице по основната експертиза е посочило, че описаните в съдебномедицинското удостоверение (СМУ) увреждания са в причинно-следствена връзка с нанесените на ищеца удар и силно стискане на шията от ответника. Посочено е също така, че ищецът е изпитал физически и психически болки и страдания, като физическите не са тежки и обичайно отзвучават до един месец, но психическите травми са по-дълготрайни, тъй като процесното събитие е извадило ищеца от равновесие и го поставило за дълго в напрежение и стрес, изпаднал в отрицателно емоционално състояние, което продължило дълго, чувствал се унизен и засрамен от подчинените си. Според вещото лице преживеният от ищеца стрес е довел до нервнопихически срив, здравословното му състояние се влошило, изгубил съня си, като това продължило дълъг период от време. В съдебно заседание вещото лице Н. е заявила, че не е прегледала ищеца, поради изминалия дълъг период от време, нито се е запознала с приложения по делото CD-диск, а е работила само по данните, съдържащи се в представеното по делото съдебномедицинско удостоверение. Ответникът е оспорил тази експертиза предвид факта, че вещото лице е дало заключение без да се е запознало с всички материали по делото. Поради това е поискал и съдът е допуснал повторна съдебномедицинска експертиза.