Протокол № 102 от 27.07.2021, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 102 гр. Бургас , 26.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Анг. Синков

Светла М. Цолова

Благой Г. Потеров при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА и прокурора Йорданка Цветанова Дачева-Толева (АП-Бургас) Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600120 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят, подсъдим М. Ш. В., редовно призован, се явява лично и с адвокат Б.Б. и адвокат Г.К., упълномощени защитници от Адвокатска колегия - Б.

Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се представлява от прокурор Й.Д..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 23.07.2021 година от адвокат К. допълнително писмено изложение към подадената въззивна жалба.

ПРОКУРОРЪТ:

Получила съм своевременно допълнителното изложение. Да се даде ход на делото. препис

АДВОКАТ Б.: Да се даде ход на делото.

АДВОКАТ К.: Да се даде ход на делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ, подсъдим: Моля да се гледа делото.

1 от

Съдът, като изслуша становищата на страните и предвид личното явяване на всички призовани лица, намери че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията-докладчик ДОКЛАДВА делото.

АДВОКАТ Б.: Поддържаме подадената въззивна жалба и допълнението. Няма да правим отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.Няма да сочим нови доказателства.

АДВОКАТ К.: Поддържаме въззивната жалба и допълнителното изложение към нея. Няма да правим отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи на състава на съда и секретаря.

Няма да соча нови доказателства.

Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за нови доказателства. Да се приключи събирането на доказателствата.

АДВОКАТ К.: Няма да сочим нови доказателства. Да се приключи събирането им.

АДВОКАТ Б.: Нямаме искания за нови доказателства. Да се приключи събирането на доказателствата.

Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост от събиране на нови доказателства, 2

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения и предоставя думата на прокурора:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, с присъда №

32/28.01.2021 година, Окръжен съд- Бургас е признал подсъдимият М. Ш. В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 277а, ал. 4 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б.Б от НК, е определил и наложил наказание „пробация“. Присъдата е обжалвана от защитниците на подсъдимия с мотиви, че деянието не е осъществено, както от обективна така и от субективна страна, като считам жалбата за неоснователна.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред, като по хода му не са били допуснати процесуални нарушения.

Съдът е изяснил обстоятелствата по делото обективно, всестранно и пълно, въз основа на относим и достатъчен доказателствен материал, като е достигнал до обосновани и правни изводи, че подсъдимият е осъществил деянието, посочено в обвинителния акт.

Ето защо считам, че направените възражения от страна на защитата за неразпитани свидетели по делото са неоснователни, предвид това, че точно е изяснена фактическата обстановка и според мен е налице липса от необходимост за събиране на допълнителни доказателства в тази насока.

Първоинстанционният съд е отговорил в пълнота на всички направени възражения от страна на защитата, както в съдебното следствие, така и в сегашното допълнително представено писмено изложение. Безспорно подсъдимият, в качеството си на технически ръководител в „Булелектрикс“ ООД, е бил определен да изпълнява тази си длъжност на обектите на територията на 28-мо КЕЦ - П. и е следвало също така да представлява дружеството пред „Електроразпределение“ ЕАД. Също така, като представител на изпълнителя, подсъдимият е ръководил изпълнението на обектите, които са се намирали в местността „Б.“ и той е давал нарежданията 3 за изпълнението им на подчинените си работници. В този смисъл, възраженията на защитата, че подсъдимият не е можел да възлага изкопни работи от свое име е неоснователно, както и твърдението, че нареждането за извършване на изкопни и електромонтажни работи произхожда от свидетеля К., а това е така, тъй като и подсъдимият, и свидетеля К. са представители на различни дружества, като свидетеля К. е следвало да организира документално извършването на строителните работи, след което да уведоми подсъдимия, кога и при какви условия да започнат същите.

Без значение е, в случая, че подсъдимия не се е съобразил с дадените му устни указания, в резултат на което е наредил започването на противозаконна дейност, в нарушение на Закона за културното наследство.

Обстойно са били анализирани всички свидетелски показания, като се е достигнало до правилния извод, че подсъдимият многократно е бил предупреждаван устно, да не изпълнява каквито и да е строителни работи без присъствието на археолог. В тази връзка, показанията на свидетелите К., С. и Н. са категорични. Освен, че подсъдимия е бил предупреден да не извършва работа без присъствието на археолог, така също е бил предупреден и за двата обекта – съответно за вилна сграда „А“ и вилна сграда „Б“.

Показанията на тези свидетели, освен че са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, се подкрепят и от показанията на свидетеля П., полицейският служител извършил предварителната проверката и пред който подсъдимият е заявил, че е знаел, че е следвало да присъства археолог при строителната дейност, но тъй като изтичал срока на поръчката, извършил дейността без да дочака присъствието на такъв.

Считам за правилно, че не са били кредитирани от Бургаският окръжен съд изцяло обясненията на подсъдимия, като за част от тях е прието, че са защитна теза, която противоречи на събраните доказателства, от които освен, че категорично се изяснява знанието на В., че при извършването на строителните работи е следвало да присъства археолог, така също и обстоятелството, че същият е бил предупреден да изчака присъствието на такъв и за двата обекта, които са били движени едновременно, въпреки че трасетата им съвпадали. Като технически ръководител на обектите, 4 подсъдимият е следвало подробно да се запознае с тяхната документацията, от която е видно, че трасетата съвпадат и в тази връзка, че е изпълнявал строителните работи за вилна сграда „Б“, без да знае, че трасето й съвпада с вила „А“, считам за неоснователно.

Подкрепям също изводите на БсРС, че в случая не е нарушен принципа „non bis idem“, предвид това, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД е бил наказван с АУАН за нарушения по Закона за културното наследство, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическото лице, не води до отпадане на наказателната отговорност на подсъдимия за осъщественото от него престъпление, тъй като изпълнителните деяния на административното нарушение и на осъщественото от подсъдимия престъпление са различни.

Обстойно също така е обсъдено от съда, защо в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК. Изводи, които напълно подкрепям, тъй като в случая са касае за противозаконна дейност, осъществена от подсъдимия, която застрашава опазването и защитаването на културните ценности, което води до една висока степен на обществена опасност, която не може да бъде преквалифицирана в „явно незначителна“.

Считам, че правилно е определено наказанието при приложението на чл. 55, ал.1, т.2 б.Б от НК, предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства и липсата на оттегчаващи такива.

В заключение, моля изцяло да потвърдите първоинстанционната присъда.

АДВОКАТ К.: Уважаеми апелативни съдии, от името на нашия подзащитен, заявявам че поддържаме въззивната жалба и направените с нея искания и допълнително изложените доводи в допълнителното изложение, направени на осн. чл. 320 от НПК. Няма да повтарям това, което съм изложил, но ще акцентирам на нашите основни възражения против обжалваната присъда.

Считаме, че Бургаският окръжен съд е допуснал две основни 5 съществени процесуални нарушения – първата група нарушения е свързана с неправилно идентифициране на предмета на доказване, по-скоро неговото непълно идентифициране. Имам предвид, че в обв. акт и в мотивите на обжалваната присъда изобщо не фигурира нито едно изречение относно това, има ли нормативно установен ред за откриване на строителството в даден обект, т.е. за даването на „зелена светлина“? Има ли нормативно определен ред за констатиране на определените етапи в строителството? - в случая разкопаването и нивото на изкопа, както и нивото на положените кабели.

Нито дума по този въпрос. А такъв нормативно установен, строго определен ред за откриване на строителната площадка, даване на строителна линия и ниво, контролиране на съответните нива на изкопите и на положените в тях кабели, е точно и ясно регламентирано в чл. 157 и следващите от ЗУТ и в издадената въз основа на него Наредба № 3/2003г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Там много точно и ясно е казано, кое се счита за момент на откриване на строителството и кои са лицата, какви по форма и образец протоколи се съставят, както за откриването на строителната площадката, така и за контролиране на нивата.

Този пропуск или това „недоглеждане“ от страна на обвинението и на Бургаския окръжен съд е довело до непълнота на доказателствения материал, имайки предвид, че не са разпитани по делото нито в досъдебната фаза, нито в съдебната фаза длъжностите лица, които са участвали в съставянето и в подписването на протоколите по Образец 2 и 2а, които са приложени и приети като доказателства по делото. Това са представителя на фирмата надзорник и негов управител – инж. А.Б.А., който по нормативна база е основното лице, което съставя протокол 2 и 2А и което носи отговорност при констатиране на нарушение незабавно да спре строителството и да уведоми контролните органи.

Другият свидетел, който не е разпитан, е инж. Г. К.а, представител на Община С., която е натоварена от Общината да отговаря за законността на строителството и която също е подписала актовете по Образец 2 и 2А.

Тези актове, Уважаеми апелативни съдии, не са оспорени от прокуратурата. Те изобщо не са обсъдени, а по силата на НПК и изричната разпоредба в Наредба № 3, те имат доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства. Тези актове казват, че строителството е открито на 19.03.2018 6 година, като два дни по-късно е констатиран изкоп на ниво „минус 80 см“, който се констатира, че отговаря на изискванията на проекта и след това на 23.03.2018 година е констатирано, че са положени и кабелите в този изкоп, които са също на нивото на проекта „минус 80 см“ от кота ниво на терен и е разпоредено залагането на кабелите. Това пише в актовете, подписани от всички тези участници – от възложителя ЕВН, от К. и неговата колежка А., подписани от инж. А., представител на надзорника, подписани от представител на Община С., подписани и от представител на строителя, но не от моя подзащитен, а от управителя на фирмата. Името на подсъдимият не фигурира в тези протоколи и негов подпис няма. Неговите обяснения в последното заседание по делото пред БсОС най-много кореспондират със съдържанието на тези протоколи. Той казва: „Копахме два дни, след което заровихме, това беше някъде около 20.03…“. Това казва той, гледайки бележките, които си е водил към онзи момент. Т.е. той и неговите подчинени са започнали да изпълняват изкопите след като е имало официално открита строителна площадка и даване на ниво. Ако той си е позволил „на своя глава“ да копае изкоп със своите подчинени, защо тогава, когато тези лица, които са подписали протоколите, не са констатирали в тези протоколи, че има изкоп и защо не са спрели строителството, не са казали да се изчака представител на Министерството на културата. Няма такова нещо. Точно това води до тази празнота за изясняването на обективната истина и до непълнота, невсеобхватност на разследването.

Втората група нарушения е при преценката, от страна на първоинстанционния съд, на събрания доказателствен материал, който е огромен – 13 тома. Фаворизирани са показанията на свидетели на обвинението, които в известна степен са заинтересовани. Това са служители на дружеството-възложител ЕВН - свидетеля К. и на бившия служител и последващ полицай, което дружество е наказано от Министъра на културата – контролния орган, точно за това, че то е нарушило правилата от Закона за опазване на културното наследство и цялата теза на обвинението се гради на показанията на тези свидетели. Те определят какъв бил реда за възлагане. К. определя, че такава била практиката, която той лично е създал. Той диктува на прокурора и на съда, какво е трябвало да бъде според него и всичко устно, разбира се. Никой не споменава и не му задава въпросът: „Защо тогава е 7 подписал такъв протокол и е получил препис от него? Има доказателства в тази насока. Неговата колежка М. А., представител на ЕВН, също е подписала протоколите в частта им за контролиране нивата на изкопите, а тя изобщо не е призована и изобщо не е разпитвана по делото.