Решение № 411 от 18.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Смолян, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседА.е на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100425 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца "***" ЕООД срещу ответника А.

С. И. , с правното основА.е на чл.422, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да бъде признато за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника А. С. И., ЕГН **********, че същият дължи на „***“ с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: ***, сумата в общ размер от 1612.32 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 1000 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 401.64 лв. за периода от 25.01.2019 г до 25.07.2020 г. 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 210.68 лв. за период от 25.07.2020 г. до 15.12.2023 г., както и 4) лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 15.12.2023г. до окончателно изплащане на вземА.ята, за които вземА.я е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №16/09.01.2024г. по чгр.дело №1161/2023г. по описа на РС- Смолян.

Твърди се, че на 25.01.2019 година длъжникът А. С. И., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 264146 със „**“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласила да върне на 18 броя вноски по 190 в срок до 25.07.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и Годишен процент на разходите в размер на 48.32 %. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 264146 на 25.01.2019г. по безспорен начин установяват сключения между стрА.те договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по 1 ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от стрА.те. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.

10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит стрА.те се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „**“ ООД да уведомява длъжника чрез писма, покА., съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, оргА.зирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора стрА.те са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, оргА.зирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора стрА.те използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Ответникът А. С. И., ЕГН **********, не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземА.я /Цесия/ от 13.01.2022г. „**“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземА.я към Длъжника по описА.я договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение към договора за цесия.

Длъжникът е уведомен за цесията. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, 2 моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., І т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д.

№ 2352/2013 г., ІІ т. о., ВКС).

Ответникът А. С. И., ЕГН **********, не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът А. С. И., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕООД, с ЕИК **, парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 1161/2023 г., а именно сумата в общ размер от 1612.32 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 1000 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 401.64 лв. за периода от 25.01.2019 г до 25.07.2020 г. 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 210.68 лв. за период от 25.07.2020 г. до 15.12.2023 г., 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземА.ята.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изисквА.ята на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрА.е от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

В съдебно заседА.е за ищеца, редовно призован, не се явява представител в съдебното заседА.е. Исковата молба се поддържа с писмена молба, внесена чрез юриск.Л. С исковата молба и молбата за съдебното заседА.е, е заявено искане за постановяване на неприсъствено Решение.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В срока по ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, писменото становище на ищеца, и като обсъди събрА.те по делото писмени доказателства, намира, че са налице основА.ята на ГПК за постановяване на неприсъствено Решение и уважаване на заявените претенции по исковата молба. Ищецът е направил искане за последното, като за това са налице и предпоставките на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, а именно от ответника не е внесен отговор на исковата молба в срока по ГПК, не се явява процесуален представител в съдебното заседА.е, не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствието му. В Разпореждането по чл.131 от ГПК за ответника са указА. предпоставките, при което се постановява неприсъствено Решение, връчено.

Исковете с правната квалификация на чл.422, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват и вероятно основателни, предвид представените по делото писмени доказателства- заверено копие от договор за паричен заем кредирект №264146 от 25.01.2019г., сключен между ** ООД и А. С. И., договор за продажба и прехвърляне на вземА.я от 13.01.2022г., сключен между *** ЕООД и ** ООД, Уведомление за цесия до А. С. И., с извлечение относно вземането към А. И., разписка от 25.01.2019г. за с наредител ** ООД и получател А. С. И. за паричен 3 превод към ** размер на 1000,00 лева - с основА.е заем съгл.дог.264146. Освен че са налице условията за постановяване на неприсъствено Решение и уважаване на исковете, ответникът не прави възражения, нито ангажира доказателства за извършени плащА.я на процесните суми или такива, изключващи тяхната дължимост.

Предвид изложеното, ще следва да се постанови неприсъствено Решение, с което исковете да бъдат уважени.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят съдебните разноски, които за исковото производство са в размер на 173,15 лева и включват платените от ищеца държавни такси в размер на 50,00 лева, 67,75 лева /допълнително внесени /, 5,42 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, както и за заповедното производство- 32,25 лева държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Смолянският Районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „***“ ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление: ***, и А. С. И., ЕГН **********, по предявените искове от „***“ ЕООД с правното основА.е на чл.422, ал.1 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,, че А. С. И., ЕГН **********, дължи на „***“ с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, сумата в общ размер от 1612.32 лв., включваща както следва: 1) главница в размер на 1000 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 401.64 лв. за периода от 25.01.2019 г до 25.07.2020 г. 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 210.68 лв. за период от 25.07.2020 г. до 15.12.2023 г., както и 4) лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 15.12.2023г. до окончателно изплащане на вземА.ята, по Договор за потребителски кредит № 264146 от 225.01.2019г., сключени между „**“ ООД и А. С. И., вземА.ята по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземА.я /Цесия/ от 13.01.2022г. от „**“ ООД на цесионера „***“ ЕООД, за които вземА.я е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №16/09.01.2024г. по чгр.дело №1161/2023г. по описа на РС- Смолян.