Решение № 182 от 07.09.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Кюстендил, 07.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500057 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№5247/30.12.2021г., подадена от адв.Е.Й., в качеството му на пълномощник на Община Сапарева баня, със съдебен адрес: гр.Кюстендил, ***, насочена против Решение №232 от

16.12.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№1375/2021г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Районен съд – Дупница е признал за установено, на основание чл.124 от ГПК, по отношение на Община Сапарева баня, че П. Г.

К., ЕГН ***, е собственик на пространство с площ от 29 кв.м., представляващо част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Сапарева баня, което пространство се намира между имотната граница на имот с идентификатор *** с имот с идентификатор *** по КККР на гр.Сапарева баня, изградената между УПИ VІ-396, в кв.125 по РП и ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Сапарева баня прозирна ограда между т.1 и т.2 на скицата, приложена към заключението на вещото лице Е.

Л. (на л.69 от делото), и улица „***“. Решението е било постановено при участието на трето лице-помагач Л. Г. Ч., ЕГН **********, на страна на ищеца П. Г. К.. Със същото решение съдът е осъдил, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, Община Сапарева баня да заплати на П. Г.

К. сумата от общо 1000.00 лева, представляваща сторените разноски в производството.

Въззивникът обжалва така постановеното решение изцяло като релевира доводи за неговата неправилност. Счита, че първоинстанционният съд не бил разгледал и обсъдил аргументите, изложени от ответната община в писмения отговор и допълнителните молби и становища. Твърди, че районният съд неправилно бил кредитирал показанията на св. В.М.

1 които определя като неотговарящи на истината. Възразява като неправилен и незаконосъобразен срещу извода на съда, че със Заповед №683/18.09.2007г. на ищеца бил възстановен имот с площ 452 кв.м., и твърди, че имотът на ищеца е с площ 423 кв. м. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е дал ход на делото без да се произнесе по изричното му искане, обективирано в молба-становище за оставяне на исковата молба без движение поради неизпълнение на Определение № 296/31.08.2018 г. за вписване на и.м. в Имотния регистър. Акцентира, че съдът не се бил произнесъл и по искането му да се приеме за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че построената в процесния имот сграда е незаконна предвид липсата на строителни книжа, съгласуван инвестиционен проект и/или разрешение за строеж за нея, което препятствало защитата му. Сочи, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение като не се произнесъл по писменото му искане всички свидетели да бъдат разпитани в едно съдебно заседание и е допуснал разпита на свидетелите в отделни с.з., като по този начин ответникът бил лишен от възможност да зададе въпроси на свидетелите на насрещната страна.

Подчертава, че при постановяване на решението си районният съд бил неглижирал обстоятелството, че процесните 29 кв.м. се намирали в имот – публична общинска собственост, който не можело да се придобие по давност, нито можело да се придобият по наследство, тъй като не били включени в наследствената маса към момента на смъртта на наследодателя. Твърди, че съдът неправилно не бил разгледал и взел предвид преписката, изпратена от СГКК.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна П. Г. К. АД чрез пълномощника адв. Ю.С., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения.

Въззиваемият твърди, че мястото между регулационната линия на УПИ VІ-397 и УПИ ІІІ404, отреден за училище, никога не е било в рамките на училищния двор и процесната площ от 29 кв.м. винаги се ползвала от баща му и впоследствие от него и сестра му. Акцентира, че със заповедта на кмета на Община Сапарева баня било отменено отчуждаването на парцел VІІ – 1302, кв. 24 с площ от 452 кв.м. по регулационния план на с. Сапарева баня от 1956г., като същия парцел по сега действащия план представлявал УПИ VІ – 396 в кв. 125 по плана на гр. Сапарева баня с площ от 423 кв.м., но цялата площ от 452 кв. м. била изцяло ползвана от баща му и впоследствие от него и сестра му. Подчертава, че исковата молба била вписана в Имотния регистър и определя като неверни твърденията на въззивника, че построената в процесния имот сграда е незаконна, предвид наличие на одобрен архитектурен проект за нея. Счита, че районният съд не е допуснал твърдяното процесуално нарушение с разпит на свидетелите в отделни съдебни заседания. Възразява срещу твърденията на въззивника, че процесните 29 кв. м. били в имот публична общинска собственост, предвид влязлата в сила заповед за отмяна на отчуждаването на площ от 452 кв.м., респ. определя като неоснователни твърденията, че процесните 29 кв.м. не могат да бъдат придобити по давност и наследство.

Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се деловодните разноски във въззивното производство.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с доводите и възраженията на страните и след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жа л б а е подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от лице, имащо право и интерес от обжалване, поради което същата като допустима бе приета за разглеждане.

2

Преценена по същество КнОС намира, че въззивната жалба е основателна, а решението на ДнРС следва да бъде отменено като неправилно, а предявеният иск отхвърлен. Съображенията за това са следните:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от П. Г. К. против Община Сапарева баня иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част – 29 кв.м., от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Сапарева баня, съседен на неговия собствен, който е с идентификатор ***, която реална част е индивидуализирана в исковата молба (в хода на съдебното производство е представена уточняваща молба – л.65, което уточнение не е било допуснато в процеса и не е било предмет на произнасяне). Ищецът е твърдял като основание за правото си на собственост върху спорната част – придобивна давност, с начален момент– отмяната на отчуждението на имот, собствен на наследодателя му, сторено със заповед с №683/18.09.2007г. на кмета на Община Сапарева баня, и продължаващо и към настоящия момент. Поддържал е, че спорната площ представлява разликата между площта на отчуждения през 1982г. имот, собственост на неговия баща – парцел VII – 1302, кв.24, състоящ се от 452 кв.м., и площта на възстановения след отчуждаването имот - парцел VI – 396, кв.125, състоящ се от 423 кв.м., която разлика е твърдял, че винаги е била част от имота, върху който семейството му не е губило владение.

Ответникът е оспорил исковата претенция, противопоставяйки възражение, че след отмяната на отчуждението, ищецът се легитимира като съсобственик на поземлен имот с площ от 423 кв.м., както и, че съседният имот, част от който са процесните 29 кв.м., представлява имот публична общинска собственост, по отношение на който е налице забрана в ЗОбС за придобиване по давност.

От събраните по делото доказателства е установено, че Г.П. К. по силата на нотариален акт с №111, том III, дело №972/1069г. по описа на Стенке Димитровски народен съдия, е бил собственик на парцел VII – 1302, кв.24, по плана на с.Сапарева баня състоящ се от 452 кв.м., ведно с находяща се в парцела паянтова къща.

Със заповед с №476/12.04.1982г. на Председателя на ОбНС гр.Станке Димитров, на основание чл.98 от ЗТСУ е било извършено отчуждаване на гореописания парцел за „училищен двор“ и Г. К. е бил обезщетен със сумата от 1 824 лева.

Видно от удостоверение за наследници с изх.№193/22.06.2021г. на Община Сапарева баня, Г. К. е починал на 10.09.1999г. и е оставил наследници по закон – П. Г. К., син, и Л. Г.

Ч., дъщеря.

Наследниците на отчуждения собственик са подали молба с вх.№979/27.02.2007г. до Кмета на Община Сапарева баня за отмяна на отчуждаването по реда на чл.31 ал.1 от ЗОбС.

От заключението на вещото лице е установено, че по регулационния план на гр.Сапарева баня, утвърден със заповед №1031/16.07.1982г. парцел VII – 1302, кв.24, състоящ се от 452 кв.м. по регулационния план от 1956г. на с.Сапарева баня, не е съществувал, а е попадал в парцел XVIII, кв.74, предвиден „За училище“. Със заповед №554/09.08.2007г. е бил одобрен проект за изменение на ПУП на ЦГЧ, с който е предвиден нов парцел VI – 396, кв.125, състоящ се от 423 кв.м.

Със заповед с №683/18.09.2007г. на кмета на Община Сапарева баня е отменено отчуждаването със заповед с №476/12.04.1982г. на Председателя на ОбНС гр.Станке Димитров на парцел VII – 1302, кв.24, по плана на с.Сапарева баня състоящ се от 452 кв.м., собственост на наследниците на Г.П. К. за „училищен двор“, представляващ по действащия 3 към момента на отмяната план на гр.Сапарева баня парцел VI – 396, кв.125, състоящ се от 423 кв.м.

На 25.07.2007г. е извършен банков превод по сметка на Община Сапарева баня, с който сумата по изплатеното обезщетяване за отчуждението в размер на 1 824 лева е била възстановена.

По одобрената КККР на гр.Сапарева баня парцел VI – 396, кв.125, състоящ се от 423 кв.м. е заснет като ПИ с идентификатор ***, съвпадащи изцяло по граници и площ. Така посочения ПИ е съседен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Сапарева баня, собственост на Община Сапарева баня. Този имот, видно от акт №246 за публична общинска собственост, съставен на 14.09.2015г., представлява публична общинска собственост.

Със заявление с рег.№01-19952/17.01.2018г. ищецът е инициирал процедура в СГКККюстендил за изменение на КККР на гр.Сапарева баня, като е поискал промяна на имотната граница между поземлени имоти с идентификатори *** и ***.

Процедурата е била прекратена, поради постъпило възражение от Кмета на Община Сапарева баня, в което е било изразено несъгласие с изготвения проект.

От показанията на свидетелите В.М. и М.К. е установено, че между имота на ищеца и съседния имот, представляващ училищен двор има ограда, която назад във времето винаги е била на същото място, а през 2021г. единствено е изградена по-нова такава.

Според свидетелите Сл.К. и М.К., преди 2021г. между имотите не е имало ограда, а новата е изграждана изцяло в общинския имот.

Вещото лице инж.Е. Л. на място е установило, че между поземлени имоти с идентификатори *** и *** има изградена нова прозирна ограда, която не съвпада с имотната граница на двата имота, а навлиза в общинския имот, при което между оградата, границата на двата имота и улицата се образува триъгълник, който вещото лице е изчертало на приложена към заключението скица, както и е измерило, че площта на ПИ *** с включване на площта до оградата възлиза на 459 кв.м.

При тези данни по делото районният съд е достигнал до извод за основателност на предявения иск за собственост на реална част от ПИ за площта от 29 кв.м.; не е изложил конкретни мотиви за придобивното основание, нито е обсъдил възраженията на ответника.

Въззивният съд счита, че решението е неправилно, тъй като, при правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил неправилно материалния закон, при което е достигнал до правен извод, който не може да бъде споделен.