Присъда № 81 от 02.04.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 2073/2022
- Вид
- Присъда № 81
- Подписан
- 02.04.2024
- В сила
- 20.02.2025
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.302, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда №81 от 02.04.2024 г. по НЧХД №2073/2022 г. по опис на РС Варна Предявена е частна тъжба от И.М.К., ЕГН **********, срещу Д.Д.Д., ЕГН **********, с обвинение за това, че:
На 25.05.2022 г., около 14.00 ч. в гр. Варна, в к-с „Виниция“, кв. „Виница“, ул. „Св. св.
Константин и Елена“ №40, казала нещо унизително за честта и достойнството на И.М.К., в нейно присъствие, като я нарекла „Смотлооо“ и „Кифлоч“ – престъпление по чл.146, ал.1 НК.
За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД от частния тъжител И. К. срещу подс. Д. Д. за сумата 1000.00 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.146, ал.1 НК.
Повереникът на частния тъжител поддържа възведеното обвинение като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае подс. Д. Д. за виновна и да наложи предвиденото наказание, както и да бъде уважен предявеният граждански иск в пълен размер.
Подсъдимата Д. Д., редовно призована, явява се лично като заявява, че не е извършила твърдяното деяние и два обяснения, с които потвърждава възникнал на посочените място и време словесен спор с частния тъжител като заявява, че именно поради трайно съществуващите проблемни отношения между нея и дружеството – домоуправител на съответната етажна собственост, чийто служител е частният обвинител, не си е позволява да отправя каквито и да е обидни изявления към техни служтели и конкретно към частния тъжител.
Защитникът на подс. Д. Д. излага становище за неоснователност на повдигнатото обвинение. Изтъква, че показанията на потвърдилия отправянето на съответните обидни реплики свидетел Ж.Д., който единствено е присъствал при процесната размяна на реплики между частния тъжител И. К. и подс. Д. Д., не следва да се кредитират, тъй като същият е в икономическа зависимост от дружеството – домоуправител на съответната етажна собственост, чийто собственик и управител се явява съпругът на частния тъжител Е. К..
Навежда и твърдения, че свид. Ж. Д. също има формирано трайно негативно лично отношение към подс. Д. Д.. Моли съда, да признае подс. И. С. за невиновна и да отхвърли предявения граждански иск.
След цялостна преценка и анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Д. Д. живеела в жилищна сграда „Виниция“, в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Св. св. Константин и Елена“ №40 като между нея и дружеството – домоуправител на съответната етажна собственост „Триус – 3“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Д.К., явяващ се съпруг на частния тъжител И. К. (мениджър в същото дружество), отдавна съществували проблемни взаимоотношения. На 23.05.2022 г. около 14.00 ч. пред входния портал на сградата в близост до порталната будка, където ч. тъжител И. К. провеждала служебен разговор със свид. Ж. Д., към тях се приближила подс. Д. Д., която водела домашен любимец и влязла в пререкание с ч. тъжител И. К. по повод възникнал проблем с порталната врата. Поради трайните конфликтни отношения тона на спора се обострил и ч. тъжител И. К. предприела обаждане до НЦ 112, при което уведомила, че е представител на частен домоуправител „Триус – 3“ в жилищен комплекс „Виниция“ в кв.
Виница и една от собственичките й създава личен проблем. Пристигналият на място полицейски екип – свидетелите П.А. и Г. И., след разговор с намиращите се там ч. тъжител И. К. и подс. Д. Д., не установил данни за престъпление или нарушение на обществения ред.
1
По-късно в същия ден, при връщане на ч. тъжител И. К. в служебния офис, свид. Ц.
Т. видяла, че е разстроена и притиснена и разбрала от нея, че при посещението й в комплекс „Виниция“ подс. Д. Д. използвала я обидила като я нарекла „кифлоч“ и „смотла“.
Визираната фактическа обсстановка съдът прие за категорично установена от приобщените доказателства – справка рег.№460р-481 от 01.01.2023 г., извлечение от дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ при Пето РУ, ОД МВР Варна, информационна карта за дейността на наряд от 23.05.2022 г., писмо рег.№471 от 29.12.2022 г., ведно с приложен CD, справка за трудови договори на Ж. Д., трудов договор №14 от 15.10.2021 г., заповед №9 от 16.06.2022 г., договор №2 от 16.06.2022 г., договор №7 от 16.06.2023 г., справки за актуално състояние на „Техно сервиз консулт“ ЕООД и на „Триус – 3“ ЕООД, длъжностна характеристика за длъжност „портиер“, писмо рег.№22082222 от 28.09.2022 г., постановление №17258/2021 г. от 28.02.2022 г. на РП Варна, искова молба рег.
№55714 от 12.08.2022 г., както и от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия показания на свид. П. А., Г. И. и Ц. Т.. Съдът не кредитира показанията на свид. Ж.Д., който посочва, че в негово присъствие подс. Д. Д. е отправила към частния тъжител И. К., обидните изрази: „Смотло“ и „Кифлоч“. Преди всичко, показанията на този свидетел се ограничават основно до това да заяви, че е възприел отправяне на изразите „смотло“ и „кифлоч“ от подс. Д. Д. към ч. тъжител И. К., докато той разговарял с последната пред портала на съответния жилищен комплекс, но без да описва каквито и да е други обстоятелства за развитиието на съответния инцидент, освен че подсъдимата се появила при тях със своето куче. Свидетелят не посочва да е проведен разговор по конкретен проблем, да е възникнало някакво пререкание, не посочва нищо друго за поведението на двете жени в негово присътвие като даденото от него описание се ограничава до това, че с появата си подс. Д. Д. директно е отправила обидните изрази към ч. тъжител и е последвало обаждане от последната до НЦ 112. Такова описание е не само непълноценно и неправдоподобно, но същото противоречи и на фактическите твърдения по частната жалба, в която ч. тъжител посочва, че при появата си пред порталното помещение подс. Д. Д. първоначално започнала да обвинява ч. тъжител И. К. на висок тон като й крещяла, че е повредена етажна собственост без разрешение на собствениците, визирайки възложен ремонт от домоуправителя на порталната врата, след което, крещейки опитала да я изгони от комплекса, казвайки: „Махай се от тука, къде се намираш ти мааа, аз съм си в къщи, ти къде се намираш ма, Смотлооо“, при което ч. тъжител И. К. й казала, да са спре да й крещи и тъй като подс. Д. Д. не променила поведението си, ч. тъжител се обадила на номер 112, след което подс. Д. Д. тръгнала към апартамента си да вземе личната си карта и тогава се обърнала към ч. тъжител и я нарекла „Кифлоч“. Видно е, че присъствалият на мястото свид. Ж. Д. описва напълно различни обстоятелства, което сочи на извод, че възприятията му не съответстват на наведените от ч. тъжител фактически твърдения.
Наред с това, при проведеното в с. з. изслушване на представения от НЦ 112 аудиофайл от обаждането на ч. тъжител става ясно, че при уведомлението до НЦ 112 ч. тъжител И. К. изобщо не посочва данни за отправени към нея обидни изрази от лицето, за което описва, че й създава проблем като представител на частния домоуправител „Триус – 3“ ЕООД. Изтъква трикратно, че собственичка на апартамент и създава проблем, но други пояснения и каквито и да е данни за това, в какво се състои създадения проблем, не се посочват.
Действително, показанията на свид. Ц. Т. съдържат данни, ч. тъжител да е била видимо разстроена и да е споделила, че е била обиждана с конкретни изрази от подс. Д. Д., но даденото описание не съдържа лични възприятия на свид. Ц. Т. по отправянето на съответните обидни изрази от подсъдимата, а само възпроизвежда казаното й от ч. тъжител, за чиято достоверност преки доказателства, извън дискредитираните показания на свид. Ж.
Д., всъщност липсват.
2
При така изтъкнатите съображения съдът намира фактическите твърдения по възведеното обвинение за недоказани, поради което и съобразно чл.302, пр.1 НПК, подс. Д.
Д. следва да бъде призната за невиновна поради неустановяване, че деянието е извършено.
Предвид признаването на подс. Д. Д. за невиновна по възведеното обвинение, предявеният от частния тъжител граждански иск, следва да бъде отхвърлен като съобразно чл.190, ал.1 НПК, в тежест на частния тъжител се възложат направените от подсъдимата разноски в размер 2000.00 лв за възнаграждение на защитник, както и дължимата държавна такса 50.00 лв по предявения граждански иск.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3