Решение № 1067 от 18.12.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1067 гр. Бургас, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20242100501441 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.463 от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 8852/10.08.2020г., подадена от И. Ц. Й., ЕГН: ********** от ******* против разпределение на сума в размер на 42 824,00 лева, постъпила от публична продан на недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Несебър, извършено от ЧСИ Иванка Миндова с рег.№ 704 в КЧСИ на 07.08.2020г. по изпълнително дело № 20187040400719.

Жалбоподателят твърди, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като е извършено в нарушение на материалния и процесуалния закон. И. Й. заявява, че на 30.07.2020г. е получил уведомление изх.№ 10121/27.07.2020г. за разпределение на сума, постъпила от продажбата на недвижим имот по изпълнително дело № 20187040400719, което ще се извърши в кантората на съдебния изпълнител на 07.08.2020г. от 15 часа. Едновременно с това, Й. подчертава, че в действителност, разпределението е извършено на 06.08.2020г. и той е трябвало да бъде призован за тази дата, а не за следващия ден.

Жалбоподателят прави възражение за включването на сумата от 1 725,49 лева в първия ред на привилегиите по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, тъй като тази сума не е платена от взискателя и не се ползва с привилегия пред публичните вземания на държавата.

Жалбоподателят иска от съда да отмени обжалваното разпределение изцяло.

Взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД представя възражение, в 1 което изразява становище за неоснователност на жалбитеата. Според взискателя, жалбата против разпределението може да се основава само и единствено на доводи за неправилно включени взискатели, за размера на предявените вземания и за съответстващите им привилегии. Банката оспорва твърдението на жалбоподателя за нарушаване на процесуалните му права и твърди, че разноските, които Й. оспорва са платени към датата на подаване на жалбата. Поради това, „Първа инвестиционна банка“ АД иска от съда да отхвърли жалбата.

Взискателят Община Несебър, отдел „Местни данъци и такси“ не подава възражение.

Взискателят ТД на НАП – Бургас не представя възражение.

ЧСИ Иванка Миндова с рег.№ 704 в КЧСИ представя писмени мотиви, в които описва извършените изпълнителни действия и изразява становище за неоснователност на жалбата. ЧСИ посочва, че сумата, която жалбоподателят оспорва, представлява разноски, извършени за принудително изпълнение върху имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Несебър, продажната цена от който се разпределя и включва: такси за образуване на изпълнително дело, за връчване на призовка за доброволно изпълнение, за налагане и вдигане на възбрана и за уведомления за опис и публична продан в размер на 384 лева; такса за опис на недвижимия имот в размер на 1 083,33 лева; такса за изготвяне и предявяване на разпределение в размер на 36 лева; държавни такси в размер на 128,27 лева и пощенски разходи в размер на 93,89 лева. ЧСИ подчертава, че критерият за квалифициране на процесните разходи по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД е относимостта им към конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят, а не авансовото им заплащане от взискателя.

Като взе предвид твърденията на страните, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 25.04.2018г. Софийски районен съд издава изпълнителен лист, с който осъжда „А и Л Корпорация“ ООД, „Виго бийч“ ЕООД и И. Ц. Й. да заплатят солидарно на „Първа Инвестиционна Банка“ АД сумата от 92 467,81 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-L000207/20.12.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.04.2018г. до изплащане на вземането и сумата от 3 717,03 лева, представляваща разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист и на молба с вх.№ 7026/13.07.2018г., подадена от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЧСИ Иванка Миндова образува изпълнително дело № 20187040400719.

На 24.07.2020г. е извършена публична продан на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** в КККР на гр. Несебър. За купувач на имота е обявен взискателят „Първа Инвестиционна Банка“ АД, предложил сумата от 2

42 824,00 лева.

На 06.08.2020г. ЧСИ извършва разпределение на сумата от 42 824,00 лева, постъпила от публичната продан на имота, както следва:

1. Вземания с право на предпочитателно удовлетворение по чл.136, ал.1 от ЗЗД:

1.1. Вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение – от стойността на имота, за който са направени, които не са платени от взискателя, но са дължими от длъжника в размер на 1 725,49 лева, от които: 384 лева - такси за образуване на изпълнително дело, за връчване на призовка за доброволно изпълнение, за налагане и вдигане на възбрана и за уведомления за опис и публична продан; 1083,33 лева - такса за опис на недвижимия имот; 36 лева - такса за изготвяне и предявяване на разпределение; 128,27 лева - държавни такси и 93,89 лева - пощенски разходи.

1.2. Вземания на държавата за данъци върху продадения имот по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД: 295,12 лева – данък върху недвижимите имоти и такса „Битови отпадъци“ и 35,41 лева - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с ДДС.

1.3. Вземания, обезпечени със залог и ипотека по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД:

40 617,98 лева - вземане на първоначалния взискател „Първа Инвестиционна Банка“ АД по изпълнителен лист от 25.04.2018г., от които 3 717,03 лева за разноски по изпълнението и 36 900,95 лева – законна лихва върху главницата към 06.08.2020г.; 150 лева – разноски по изпълнението (хонорар на вещо лице) 1.4. Вземания на държавата по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД …… На основание чл.461 от ГПК, ЧСИ прихваща от вземането сумата от 40 767,98 лева, с която изцяло се погасява вземането за разноски по изпълнението от 150 лева и частично вземането по изпълнителен лист от 40 617,98 лева, от които 3 717,03 лева са за разноски по изпълнението и 36 900,95 лева са за законна лихва върху главницата към 06.08.2020г. За погасената част от вземането, ЧСИ начислява такса за изпълнение на парично вземане в размер на 587,01 лева с ДДС.

На основание чл.495 от ГПК, съдебният изпълнител задължава взискателя да внесе сумата от 2 643,03 лева.

Разпределението е предявено на страните на 07.08.2020г.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл.462, ал.2 от ГПК разпределението подлежи на обжалване в 3-дневен срок от деня на предявяването му пред съответния окръжен съд, който разглежда жалбата по реда на чл.278 от ГПК. Кръгът на лицата, които са легитимирани да оспорят разпределението, обхваща длъжника и конституираните в изпълнителното производство взискатели – първоначални и присъединени, независимо да ли са включени или не в разпределението. В конкретния случай, жалбата изхожда от длъжника И. Ц.

Й., който е надлежно легитимирани да проведе оспорване на акта по чл.460 от ГПК. Разпределението е предявено на 07.08.2020г., а жалбата е подадена на 3

10.08.2020г. в законоустановения срок. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.460 от ГПК, разпределение се извършва тогава, когато събраната сума от отделен изпълнителен способ не е достатъчна да удовлетвори вземанията на всички взискатели. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Само по себе си разпределението не представлява изпълнително действие. Чрез него не се упражнява принуда и не се превръщат активи в паричен еквивалент.

Разпределението е междинен акт, чрез който набраните средства от осъщественото действие се насочват към взискателите като плащане, което замества в цялост предписаното в изпълнителния лист поведение на длъжника. При извършване на разпределението съдебният изпълнител е длъжен да зачете само тези вземания, които са предявени и документално удостоверени до деня на извършването му. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно с реда на привилегиите, регламентиран в чл.136 от ЗЗД. Степента на удовлетворяване на вземанията се определя според правилото на чл.136, ал.3 от ЗЗД за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред. От сумата, която подлежи на разпределение, се отделя необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието, което е първо по ред. Остатъкът от тази сума се отделя за следващото притезание и така до изчерпване на наличната сума или на притезанията. При недостиг на постъпленията се удовлетворяват само първите по ред притезания. Когато сумата, постъпила от изпълнението е достатъчна, за да покрие напълно привилегированите притезания, се преминава към пълно или частично удовлетворяване на хирографарните кредитори при условията на съразмерност по чл.133 от ЗЗД.

Правомощията на съда в производството по обжалване на разпределението, са разяснени в ТР № 2/22.11.2022г., постановено от ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2021г. В производството по чл.463 от ГПК, съдът се произнася само по оплакванията в жалбата и служебно по отношение на взискателите, които са присъединени по право и трябва да бъдат включени в разпределението. В случаите, в които съдът отмени разпределението, той се произнася по същество като извършва ново разпределение (т.2 от ТР №2/22.11.2022г.)

В конкретния случай, оплакванията, въведени в жалбата, са за нередовно уведомяване на длъжника за предявяване на разпределението и за неправилно квалифициране на сумата от 1 725,49 лева като привилегия от първи ред по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.462, ал.1 от ГПК съдебният изпълнител 4 предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден. В конкретния случай, от представените по делото доказателства, се установява, че съдебният изпълнител е насрочил предявяването на разпределението на 07.08.2024г. от 15,00 часа. Жалбоподателят Й. е уведомен за това със съобщение изх.№ 10121/27.07.2020г., което му е връчено на 30.07.2020г.

Следователно, жалбоподателят е бил уведомен своевременно за предявяване на акта по чл.460 от ГПК и процесуалните му права не са некърнени.

Обстоятелството, че разпределението е съставено на 06.08.2024г. не налага извод за допуснато от ЧСИ нарушение, тъй като значение за правата на страните в изпълнителното производство има фактът на предявяване, а не на съставяне на разпределението.

Според правилото на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, с право на предпочитателно удовлетворение от първи ред се ползват вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и чл.135 от ЗЗД – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Съгласно т.6 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в привилегията от първи ред могат да се включат разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. Не се ползват с право на предпочитателно удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД разноските за други, реализирани по искане на първоначалния взискател изпълнителни способи нито разноските, направени от него за изпълнителните способи, които не са приложени. В конкретния случай, жалбоподателят не оспорва вида и размера на разноските по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, а включването им в привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД поради факта, че тези разноски не са платени авансово от взискателя.

Въпросът дали разноските, които не са платени авансово от взискателя, могат да се включат в разпределението като привилегия от първи ред, е разрешен с т.3 от ТР № 2/22.11.2022г., постановено от ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2021г. Според решението, вземанията на ЧСИ към длъжника по изпълнението за дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси, се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, когато тези такси са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който e получена подлежащата на разпределение сума, тъй като в тези случаи те са разноски по принудителното изпълнение по смисъла на тълкуваната разпоредба. Критерият дали едно вземане за разноски се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД не е дали разноските са платени или не, нито вида и характера на вземането (частно вземане на взискателя или на съдебния изпълнител за разноски), а дали тези разноски са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят. В настоящия случай, една част от таксите, които са включени в сумата от 1 725,49 лева, са извършени преди извършването на разпределението, а останалата част е начислена след 5 предявяване на разпределението (сметка № 36141/17.09.2020г. и фактура № 29964/17.09.2024г.), поради което условието за включването им в привилегията от първи ред по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД е изпълнено.