Присъда № 6 от 16.07.2024, Районен съд - Първомай

Мотиви към Присъда № 6 от 16.07.2024 г., постановена по НЧХД № 51/2024 г. по описа на РС Първомай

Производството е образувано въз основа на частна тъжба, подадена от А. Я. Б. срещу Т. А. М., с която е повдигнато обвинение за това, че на 11.11.2022 г. в гр.

Първомай, общ. Първомай, обл. Пловдив причинил на А. Я. Б., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, лицето и гръдния кош, оток по лицето и контузия на очната ябълка и околоочната област, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

За съвместно разглеждане в настоящото производство е приет предявеният от А. Я. Б. срещу подсъдимия Т. А. М. граждански иск за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 130, ал. 1 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

По време на съдебното следствие след направено искане от повереника на частния тъжител поради съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението на основание чл. 287, ал. 6 НК съдът е допуснал изменение на обвинението срещу подсъдимия Т. А. М., като същото се счита повдигнато за това, че на 11.11.2022 г., в гр. Първомай, общ. Първомай, обл. Пловдив, причинил на А. Я. Б., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и гръдния кош, кръвонасядане на горния и долния клепач на лявото око, кръвонасядане в областта на гънката между носа и горната устна на устата вляво, оток в лява лицева половина, зачервяване и кръвонасядане на лигавицата на лявата очна ябълка, ерозии на роговицата, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. М., счита, че е доказано, че подсъдимият Т. А. М. е осъществил състава на престъплението по чл.

130, ал. 1 НК. Твърди, че причинените на частния тъжител телесни увреждания са причинени вследствие на нанесен удар с юмрук, а не при падане върху терен, като се позовава на заключението на съдебномедицинската експертиза. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено справедливо наказание, както и да бъде уважен гражданският иск до пълния предявен размер от 5000 лв.

Частният тъжител А. Я. Б. поддържа заявеното от своя повереник.

Защитникът на подсъдимия – адв. Б., намира, че не е доказано по безспорен начин повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1 НК. Акцентира, че нито един от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели не бил видял подсъдимият да нанася удари на частния тъжител. Също така полицейският служител Н. не бил видял по пострадалия да има видими следи от побой. Отделно от това, следвало да бъде взето предвид, че частният тъжител бил в състояние на алкохолно опиянение. По тези съображения прави искане подсъдимият да бъде признат за невиновен.

Подсъдимият Т. А. М. се присъединява към казаното от защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, 1 намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Т. А. М. е роден на *** г. в гр. Пловдив, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, безработен, с постоянен адрес:

****, ЕГН: **********.

Частният тъжител А. Я. Б. обитавал имот, находящ се в ****, а отсреща на ***, в съседство с него, живеел подсъдимият Т. А. М.. В близост до тях, на около 700 метра разстояние, на **** се намирал домът на свидетеля И. М..

На 10.11.2022 г., около 17-18 ч., частният тъжител А. Б. и свидетелят И. М. се намирали в заведение в гр. Първомай, в близост до жилищата им, където консумирали алкохол. След като заведението затворило, около 21:30-22 ч. двамата се отправили към гаража на свидетеля И. М., находящ се на адрес: ***. По същото време в гаража се намирали подсъдимият Т. М. и свидетелите И. М. (син на свидетеля И. М.) и Н. Ю., които пиели бира. Частният тъжител А. Б. и свидетелят И. М. влезли в гаража и се присъединили към компанията, като продължили да консумират алкохол. По едно време частният тъжител А. Б. започнал да дърпа брадата на подсъдимия Т. М.. Тогава свидетелят И. М. му направил забележка, като частният тъжител му отвърнал, че подсъдимият му е съсед, да не се притеснява. Впоследствие звъннал телефонът на частния тъжител и подсъдимият Т. М. се поинтересувал кой му се обажда. Частният тъжител А. Б. се подразнил и му казал: „Ти кой си, че да ми гледаш телефона“.

Въпреки тези разменени реплики между двамата, всички присъстващи в гаража продължили да разговарят помежду си, употребявали алкохол и танцували. Тъй като станало късно, свидетелят И. М. казал на частния тъжител А. Б., че отива да си ляга и излязъл от гаража. След полунощ, вече на 11.11.2022 г., около 00:30 ч. частният тъжител А. Б. и подсъдимият Т. М. си тръгнали от гаража и се отправили към домовете си да се прибират. Докато се движили по пътя, подсъдимият Т. М. нанесъл внезапно на частния тъжител А. Б. няколко удара с юмрук в областта на лявата лицева половина.

Също така подсъдимият ударил частния тъжител с юмрук и в областта на гръдния кош. В този момент частният тъжител тръгнал да бяга към дома си. Когато се прибрал, събудил жената, с която съжителствал на семейни начала, – свидетелката И.Д..

Частният тъжител й казал, че съседът им – подсъдимият Т. М., го ударил с юмрук по главата. Свидетелката И.Д. забелязала, че частният тъжител се държи за главата, течала му кръв от носа, храчел кръв, имал оток в областта на лявото око. Също така се оплакал, че го боли главата. Тогава свидетелката И.Д. събудила дъщеря им – свидетелката Р.Б., която подала сигнал по телефона до РУ – Първомай. Тъй като частният тъжител съобщил, че подсъдимият Т. М. го е ударил, свидетелката Р.Б. отишла в дома му да го търси, но не го открила. Когато свидетелката Б.а се върнала вкъщи, на място били пристигнали служителите на РУ – Първомай – свидетелите П.

Н. и Т. Х.. Пред тях частният тъжител заявил, че съседът му Т. М. му нанесъл побой, поради което полицейските служители Н. и Х. се отправили към гаража, за да установят какво се е случило. Там установили подсъдимият Т. М. и свидетелите Н. Ю. и И. М., които поканили да дойдат до дома на частния тъжител за изясняване на случая. Същевременно пред къщата на частния тъжител дошли и роднини на подсъдимия, като възникнал спор между частния тъжител и подсъдимия, който отричал да го е удрял. Вследствие на изпитваното силно главоболие и състоянието на алкохолно опиянение тъжителят започнал да обвинява и свидетелите И. М. и Н. Ю., че са го ударили. Впоследствие свидетелят Н. посъветвал тъжителя А. Б. да посети отделението по „Съдебна медицина“ и да подаде жалба в РУ – Първомай.

2

След като събралите се лица се прибрали по домовете си и полицейските служители Н. и Х. си тръгнали, свидетелката И.Д. помолила неин приятел да ги откара с частния тъжител до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в гр. Пловдив. В болничното заведение частният тъжител бил прегледан от специалисти по неврохирургия и лицево-челюстна хирургия и му били направени изследвания, след което бил освободен за домашно лечение.

На същия ден – 11.11.2022 г., частният тъжител бил освидетелстван от съдебен лекар, който му издал съдебномедицинско удостоверение за претърпените телесни повреди. На 14.11.2022 г. тъжителят А. Б. посетил очния лекар д-р К. П., която след назначаване на необходимите изследвания му предписала медикаментозно лечение. От 15.11.2022 г. до 28.11.2022 г. частният тъжител ползвал отпуск поради временна неработоспособност.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се изяснява, че на частния тъжител А. Я. Б. били причинени следните травматични увреждания: контузия на главата и гръдния кош, кръвонасядане на горния и долния клепач на лявото око, кръвонасядане в областта на гънката между носа и горната устна на устата вляво, оток в лява лицева половина, зачервяване и кръвонасядане на лигавицата на лявата очна ябълка, ерозии на роговицата. Описаните увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар с или върху тях. Те нямали специфичен характер и не било възможно да се характеризира релефът на травмиращата повърхност. Такива увреждания било възможно да се получат както от удари с юмрук, така и при падане върху терен. По-вероятният механизъм бил удар с юмрук, защото липсвали описани охлузвания в травмираните области, каквито били почти задължителна находка при падане върху тротоар, както и увреждания по кожата на носа, каквито биха съпровождали уврежданията в областта на лявата очница и гънката между носа и горната устна на устата вляво при падане върху терен. Посочено е, че описаните травматични увреждания били причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Вещото лице е изяснило, че болката е относителна величина с индивидуален декларативен характер и нямало как да бъде обективирана чрез степени, скали и т. н. Тя влияела върху личностния пълноценен здравословен комфорт, самочувствието, настроението и ежедневния витален стереотип. В процесния случай с категоричност можело да се потвърди, че пострадалият е изпитвал болка.

Посочено е, че възстановяването траело по-малко от 30 дни.

На 03.12.2022 г. частният тъжител А. Я. Б. депозирал пред РУ – Първомай жалба във връзка с причинените му травматични увреждания. По случая с Постановление от 10.02.2023 г. на РП Пловдив, ТО А.овград било образувано ДП № 28/2023 г. по описа на РУ – Първомай, водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

След извършване на съответните действия по разследване наблюдаващият прокурор приел, че се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, поради което на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК с Постановление от 10.07.2023 г. спрял наказателното производство. След връчване на постановлението на пострадалия А. Я. Б. на 06.02.2024 г., в шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК той е подал тъжба за образуване на настоящото производство. Поради това с Постановление от 03.06.2024 г. било прекратено наказателното производство за престъпление от общ характер по ДП № 28/2023 г. по описа на РУ – Първомай.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на показанията на 3 свидетелите И.Д., Р.Б., И. М. (частично), Н. Ю. (частично), П. Н. (частично), И. М.

(частично), Т. Х., обясненията на подсъдимия (частично); писмените доказателства: съдебномедицинско удостоверение № 1334/11.11.2022 г., допълнение към съдебномедицинско удостоверение № 1334/2022 г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 11.11.2022 г., издаден от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, амбулаторен лист № 2231810327ЕВ от 14.11.2022 г., издаден от д-р К. П., рентгеново изследване, извършено в Диагностично-консултативен център „Пълмед“ ЕООД на 14.11.2022 г., болничен лист № Е20220445651 от 15.11.2022 г., издаден от д-р П. М., заявление от 03.12.2022 г. от А. Я. Б. до РУ – Първомай, Постановление от 10.02.2023 г. на РП Пловдив, ТО А.овград за образуване на ДП № 28/2023 г. по описа на РУ – Първомай, Постановление от 10.07.2023 г. за спиране на наказателно производство на РП Пловдив, ТО А.овград, ведно със съобщение за връчването му, Постановление от 03.06.2024 г. за прекратяване на наказателно производство за престъпление от общ характер на РП Пловдив, ТО А.овград, справка за съдимост и характеристична справка за подсъдимия М.; заключението на съдебномедицинската експертиза.

В разглеждания случай доказателствата по делото са непротиворечиви относно фактите, че на 10 срещу 11.11.2022 г. частният тъжител А. Б. и свидетелят И. М. отишли в гаража на последния, намиращ се на адрес: гр. Първомай, ****, където се били събрали преди това подсъдимият Т. М. и свидетелите И. М. и Н. Ю..

Същевременно са налице противоречия за следните обстоятелства, които имат съществено значение за предмета на делото, а именно: налице ли е нанасяне на удари от страна на подсъдимия спрямо частния тъжител, както и по какъв начин са причинени нанесените на последния травматични увреждания. Поради това настоящият съдебен състав разграничи две групи доказателствени източници – съответно показанията на свидетелите И.Д. и Р.Б., от една страна, и тези на свидетелите И. М., Н. Ю., И. М. и обясненията на подсъдимия Т. М., от друга.