Решение № 441 от 10.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. София, 10.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: .......... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20241110146411 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ю.

К. С. с ЕГН: ********** срещу ..... с ЕИК: ......., със седалище и адрес на управление: ......., с която предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 44,54 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2024 г. за имот, находящ се в ........, с аб. № ........ Оспорва задължението да е възникнало поради следните аргументи: липса на облигационна връзка между страните, респективно качеството си на собственик, вещен или облигационен ползвател на процесния имот, липса на реална доставка на стоки или услуги в процесната стойност. При условията на евентуалност прави възражение за настъпила погасителна давност на вземането.

Претендира разноски.

В срока на чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недоказан и неоснователен. Признава, че сумите представляват суми за начислено дялово разпределение за исковия период. Излага твърдения, че ищецът е собственик и потребител на топлоснабдения имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, поради което дължи всички начислени суми. Позовава се на ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Сочи, че ищецът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, поради което спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ..... на потребителите за битови нужди в гр. София. Поддържа, че на услуга за дялово разпределение се дължи на основание чл. 36 от посочените ОУ. Не оспорва, че вземанията на дружеството за период от три години, преди подаване на искова молба, респ. за периода 05.2021 г. – 07.2021 г. са действително погасени по давност.

Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът предявява насрещен иск за осъждане на ответника (първоначален ищец) по същия да заплати на ищеца по насрещния иск сумата в размер на 40.18 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение, извършена за топлоснабден имот, находящ се в ...., инсталация № ....... за периода от 01.09.2021 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на 1 подаване на исковата молба – 06.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 7.32 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.11.2021 г. до 27.09.2024 г.

В срока за отговор ответникът по насрещния иск оспорва същия като счита, че претендираните суми са недължими, по аргументи, че ищецът не е легитимиран да получи сумите, доколкото услугата за дялово разпределение не е извършена, не е съобщено за дължимостта на същите, счита и че не е изпадал и в забава. При условията на евентуалност навежда възражение за настъпила погасителна давност.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и с насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта на производството:

Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото.

При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи всички обстоятелства, въз основа на които претендира правоотношението (ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС), а именно, че ищецът е собственик на процесния имот и като такъв е потребител на топлинна енергия и въз основа на закона има облигационни отношения.

В процесния случай предявеният отрицателен установителен иск е допустим, доколкото се установява да е налице правен интерес от търсената защита, включително с оглед противоречивото процесуално поведение на ответника, предвид изложеното в депозирания писмен отговор и предявените насрещни осъдителни искове за същото вземане, макар и с по-кратък период, с оглед признанието му за погасяване по давност на част от процесната сума. Ответникът не твърди и да е заличил процесната сума от воденото от него счетоводство и с отговора си оспорва иска.

Съдът намира и предявените насрещни осъдителни искове за допустими, доколкото макар и предмета на главния и насрещните искове да е едно и също вземане, то същите не са тъждествени по вида на търсената защита, т. е. по своя петитум, като за ищеца по насрещните искове е налице правен интерес от предявяването им, доколкото евентуалното отхвърляне на главния отрицателен установителен иск не му осигурява изпълнителен титул.

По основателността на исковете:

Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения. Ето защо в настоящия случай тежестта на доказване лежи единствено върху ответника по главния иск и ищец по насрещните искове, като с доклада по делото, обективиран в определение от 01.04.2025 г., 2 приет при липса на възражения от страните, съдът е разпределил същата, както следва.

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 , ал. 1 ГПК (по главния иск) в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, а именно: да докаже: възникналото облигационно отношение между страните и изпълнение на задълженията му по това правоотношение в обем, съответен на претендираната цена, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже: изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения. С оглед наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумата поради погасяването й по давност ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

По насрещните искове в тежест на ищеца по тях е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца по главния иск вземания съществуват, а именно: да докаже: възникналото облигационно отношение между страните и изпълнение на задълженията му по това правоотношение в обем, съответен на претендираната цена, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже: изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения. С оглед наведеното в отговора на насрещната искова молба основание за недължимост на сумите поради погасяването й по давност ищецът по насрещните искове следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.

116 ЗЗД.

По отношение наличието на облигационно правоотношение между страните:

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ (отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от 3 топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответницата и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ищецът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т.

Разпечатката съдържа 35 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7666d0a4-df52-444d-a7d1-5506750f019a