Решение № 2107 от 01.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2107 гр. София, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20211100505922 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20053976 от 26.02.2021г., постановено по гр.д.№40762/2018г. по описа на СРС, 47 с-в, са отхвърлени предявените от Н. СТ. М. с ЕГН********** и Н. П. М. с ЕГН********** искове с правно основание чл.З0, ал.З от ЗС срещу С.Д. Т.-Б.а с ЕГН********** и ХР. Хр. Б. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Д. Т.-Б.а, за сумата от общо 398,82 лева или по 199,41 лева от всеки един, съобразно притежаваните от тях идеалните части от правото на собственост върху апартамент№13, находящ се в гр.София, ж.к."Младост 1", бул.****. Ищците са осъдени да заплатят на ответниците направените по делото разноски в размер на 300 лева.

Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от ищците Н. СТ. М. и Н. П. М.. Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционният съд неправилно е приложил закона и решението е в разрез със съдебната практика. Твърдят, че когато са направени разноски за съсобствената вещ, тези факти никога не могат да бъдат оставени без уважение в правопорядъка и не може да има правоизключващи обстоятелства.

Съдът следвало да обсъди поотделно всяка конкретна работа за която се твърди, че е извършена, за да се установи основателността на претенцията. претенцията в случая била основана не само на чл.30, ал.3 от ЗС, но и на чл.61 и 59 от ЗЗД. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

Ответниците по жалбата и в производството с подадения в законоустановения срок 1 отговор на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна. Излагат подробни съображения относно правилността на изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендират разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Между страните не се спори, че процесният имот е бил съсобствен през процесния период при установените по делото квоти. Предвид изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба съдът правилно е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС. Действително правната квалификация на исковете е в правомощията на съда, но тя се основава на изложените от ищците в исковата молба твърдения и направеното искане (петитума). В случая с исковата молба се претендират заплатени суми за задължения към „Топлофикация София“, „Чез електро“ и „Софийска вода“. Претенцията е насочена към съсобствениците, като изрично е посочено, че последните са длъжни да участват в тежестите на общата вещ в това си качество.

Следователно предявените искове са с правна квалификация чл.30, ал.3 от ЗС, допустими са, но неоснователни по изложените и от първостепенния съд съображения- ищците претендират не тежести по смисъла на чл.30, ал.3 от ЗС, а консумативни разноски, свързани с ползването на имота. Липсват обаче доводи и твърдения, които да позволят на съда да квалифицира претенцията като такава по чл.61 или чл.59 от ЗЗД.

Поради изложеното въззивната жалба се явява първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно. неоснователна, а

По разноските.

При този изход на спора на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно представения договор за правна помощ и съдействие и списък по чл.80 от ГПК. Възражение за прекомерност не е направено от жалбоподателя до приключване на устните състезания.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20053976 от 26.02.2021г., постановено по гр.д.

№40762/2018г. по описа на СРС, 47 с-в.

ОСЪЖДА Н. СТ. М. с ЕГН********** и Н. П. М. с ЕГН********** да заплатят на С.Д. Т.-Б.а с ЕГН********** сумата от 300 лв. (триста лева)- разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3